Най-рано от 2019 година. Това прогнозира пред „Икономист“ председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова в отговор на въпроса кога ще влязат в сила промените в такса „смет“. Причината – макар да са набелязани алтернативи на сегашния механизъм, при който цената за чистотата е според данъчната оценка на имотите, общините не желаят и не са готови за промяната.
В момента изкривяването на таксата за сметосъбиране действа в две посоки. Първо, бизнесът плаща много повече, отколкото замърсява, само защото офис сградите имат по-висока данъчна оценка в сравнение с жилищата с аналогична квадратура. И второ – живеещите в крайните квартали, където имотите имат по-ниска оценка, плащат по-малко от съгражданите си в центъра, въпреки че последните почти със сигурност не замърсяват повече.
Според експерти по публични финанси това кръстосано субсидиране прехвърля 60% от разходите за почистване върху бизнеса. Законопроектът на правителството, който цели да намали тази несправедливост, е внесен в парламента през юли и вече е утвърден на първо четене. Първоначалният срок за предложения преди окончателното му разглеждане на второ четене бе краят на тази седмица, но се отлага до шести октомври. Причината е една последна среща между сдружението на общините и управляващите, която е насрочена за трети октомври. На нея обединението на местните власти за последно ще представи предложенията си по промените.
Приетите на първо четене промени позволяват таксата да се определя на база реално създавания от всяко домакинство боклук или според броя на живеещите във всяко отделно жилище. В първия случай засичането става чрез ползването на специални торби или зачисляването на отделна кофа за всяко домакинство. Във втория случай община, полиция и домоуправители ще трябва да разработят механизъм за прецизно отчитане на живеещите във всяка сграда, за да не се стига до измами. А мотив за тях ще има, защото промяната в методиката може да доведе до двукратно и дори по-сериозно повишаване на таксата за сметосъбиране за отделни домакинства.
Защо общините се дърпат
Икономистът от фискалния съвет Любомир Дацов обясни пред „Икономист“, че проучване на Столичната община отпреди няколко години е показало необходимост от инвестиционни разходи в размер на 150 млн. лв., ако София премине към директно облагане на хората и бизнеса според генерирания отпадък. Инвестицията включва специални торби с магнитна маркировка, шахти за събиране на сметта, пунктове за приемането на боклуците и други разходи.
Заради по-сериозната отчетност общините най-вероятно ще се принудят да създадат и площадки за сепариране на отпадъците според материята им – метални, хартиени, стъкло, органични и пластмасови. Това означава възможност за продажба и извличане на стойност от самия боклук, но също така и инвестиции и разходи за заплати или публично-частни партньорства, като последните ще натоварят общините чисто административно.
Скрити ефекти от законопроекта също не са изключени. Например вероятност сериозно да се разклати структурата на общинското финансиране. В момента редица кметства си позволяват да пренасочват приходи от такса „смет“ към плащане на други разходи. Използването на тази такса за финансирането на всякакви други общински дейности, различни от поддържането на чистотата, се констатира като проблем с редица доклади на Сметната палата. Затова и възможността за подобна практика се прекъсва със сегашните промени в Закона за местните данъци. Занапред, ако една община реализира излишък от събраните средства по такса „смет“, тя ще трябва да ги прехвърли в резерв за следващата година, но не и да ги харчи за нещо друго. Ако това се случи, местната власт ще бъде задължена в следващия отчетен период да финансира сметоизвозването с пари от бюджета си, равни на отклонената сума.
Самите разходи за събиране, извозване и обработка на отпадъците ще трябва да са публични и подробни до най-дребните детайли. Така винаги ще се вижда дали общините имат неизползван потенциал за ефективност и ще бъдат подложени на натиск от данъкоплатците.
„Този тип дисциплина не се харесва на общините. Те искат да я карат постарому – да си събират пари, без да полагат някакви усилия, и да ги използват за каквото си искат“, коментира Менда Стоянова. Тя обаче призна, че в момента няма детайлен анализ колко наистина струват дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на всяка отделна община, и поради това не е ясно разходи в какъв обем ще се прехвърлят от бизнеса към населението. Според нея този проблем е много по-сериозен в големите общини като София, Пловдив, Варна и Бургас, докато в малките населени места преходът щял да бъде много по-лесен.
Липсващи разчети
Председателят на сдружението на общините Гинка Чавдарова пък разкритикува законопроекта с аргумента, че държавата не е предложила финансова обосновка на прехода. „Необходимо е да видим какви точно плащания ще трябва да се преструктурират, кои разходи ще бъдат позволени и кои не. След това ще трябва да проиграем бюджетите си в светлината на новите правила и това ще отнеме поне година, заради което ще искаме законопроектът да не влиза в сила веднага. Промяната е драматична и не може да става изведнъж“, коментира тя.
Допълнителен проблем според нея е, че управляващите променят Закона за местните данъци и такси, но не правят никакви изменения в Закона за управление на отпадъците. Той очертава правилата как местните власти трябва да се справят с боклуците, създадени на тяхната територия. Чавдарова обаче не пожела да коментира конкретните искания на кметовете, преди те да бъдат представени официално на срещата с бюджетната комисия в парламента във вторник.
Оказва се, че в публичните документи – докладите към годишните бюджети и др., липсва централизирана информация за общите общински приходи от такса за битови отпадъци. Само за София обаче през миналата година са събрани 198 млн. лв. при планирани приходи 187 милиона, а планът за тази година е общината да получи 189 млн. лв. Съответно разходите на Столичната община за чистота са били 114 млн. лв. през миналата година с прогноза през тази да се увеличат до 118 милиона.
Според експерти по публични финанси на национално ниво разходите за събиране, извозване и обработка на битовите отпадъци надхвърлят 300 милиона лева, а приходите са още по-големи.
Точно това удобство на сегашния режим, при който общините почти нямат разходи по администриране и събиране на данъка, кара местните власти да подхождат към промяната с неохота. Тя се очертава да увеличи бремето и за домакинствата, но в крайна сметка се залага справедлив механизъм, при който сметката се плаща от замърсителя. И
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 29 септември, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
