България може отново да потърси подкрепа от Международния валутен фонд. Това става ясно в допълнения към актуализацията на бюджета, които депутати от ГЕРБ са внесли преди второ четене.
За целта е създаден изцяло нов чл. 68а към Закона за държавния бюджет, който постановява: „Българска народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от управителния съвет при следните условия“.
Не се посочва максимален размер на средствата, които България ще може да вземе от МВФ. Той обаче се подразбира от квотата, която БНБ има в МВФ. Тя е в размер на 2.05 млрд. лв., а заемът, който може да се изтегли е до пет пъти от размера на тази квота, което права 10 млрд. лева. Това е сумата на новите задължения, които правителството поиска рарешение да поема в актуализацията на бюджета, предложена в понеделник.
Допълнението очертава заема от МВФ като резервен вариант, ако държавата не успее да изтегли заем до същия размер, предлагайки облигации на международните финансови пазари. Сегашният таван за нови облигационни заеми през вече определените банки дилъри, е 8 млрд. евро, от които през годините са изтеглени 5 млрд. евро и остава „необран“ лимит от 3 млрд. Таванът обаче се вдига с нови 2 млрд. евро и резултатът е, че правителството може да избира между нов дълг до 10 милиарда лева от облигации на международните пазари или чрез програма с МВФ.
Проблемът на споразуменията с Международния валутен фонд е, че парите се отпускат под условие. Най-често МВФ иска от държавите да реформират публичния си сектор или да приватизират държавни предприятия, което ако се прави в съкратени срокове, може да причини висока социална цена. Така споразуменията с МВФ служат като аргумент за критиките на опозиционните партии, че правителствата са водили грешна политика и са се провалили да наберат средствата от финансовите пазари.
България не дължи пари на Международния валутен фонд от 27 април 2007 година. След окончателното плащане фондът се оттегля от ролята си на кредитор и партньор при определяне на макроикономическата политика на Бълария.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
