Интелектът е на ток. Разумът още е на наш гръб

ВСЕ ПО-УМНИ машини ще ни улесняват живота. От нас се иска само да осигурим тока и да запазим малко здрав разум за собствена употреба. Тази седмица „Мислещите глави“ оглеждат енергийното ни бъдеще и търсят спирачката в технологичната надпревара. Защото всички натискат газта, а за кормилото ще се разберем в движение. Междувременно мирът иска сигурност, националната гордост — добра памет, а тръгването към нов живот — повече смелост, отколкото събира един куфар.


БОЯН РАШЕВ,
експерт по устойчиво развитие, предприемач и лектор:

"България има нещо, което в ерата на изкуствения интелект (ИИ) става все по-ценно – голямо базово производство на електроенергия, ядрена компетентност, земя, вода, сравнително добра регионална свързаност и силен IT сектор.

Страната вече е избрана за европейската AI Factory BRAIN++, а в София Тех Парк трябва да бъде инсталиран новият ИИ-оптимизиран суперкомпютър Discoverer++.

Но истинската възможност е в следващия мащаб. Ако България изгради АЕЦ „Белене“, 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, използва наличните си въглищни ТЕЦ, модернизира електропреносната си мрежа и добави ВЕИ мощности, батерии и ПАВЕЦ, тя може да предложи не просто евтин ток, а 24/7 надеждна енергия за индустрия и изчислителна инфраструктура.

Тази идея вече се обсъжда официално. Министерството на енергетиката посочи възможността около новите блокове в Козлодуй да бъдат привлечени гигафабрики и центрове за данни за ИИ, така че част от произведената електроенергия вместо просто да се изнася, да остане в България и да бъде превърната в продукт с много по-висока добавена стойност.

Това е съществена промяна в начина, по който трябва да мислим за енергийния износ. Един MWh може да бъде изнесен като електричество. Но може да бъде „изнесен“ и като изчислителна мощност, индустриален продукт, ИИ услуга или научен резултат. Във втория случай много по-голяма част от добавената стойност остава тук. Затова България трябва да престане да разглежда енергетиката, индустрията, минното дело, образованието и дигитализацията като пет различни политики. Те вече са една политика."

От специалното издание "Индустрии за бъдещето" на списание BGLOBAL, което скоро ще бъде на пазара


НАДЕЖДА НЕИНСКИ,
бивш министър на външните работи:

"България не може да бъде периферия на европейската сигурност, когато заплахата вече е в българската икономическа зона.

Мирът е цел. Сигурността е условието за него. А когато сигурността на България е застрашена, държавата трябва да говори ясно, да назовава заплахата и да действа заедно със съюзниците си.

България не избира между мир и сигурност. Тя защитава мира чрез сигурност и сигурността, чрез съюзниците си."

От Фейсбук


ЛЮДМИЛА ФИЛИПОВА,
писател:

"През последните месеци имаше много съобщения за случаи, при които AI системи са надскачали предвидените им ограничения, общували са помежду си и са предприели опасни действия. Идва въпросът, който е много по-голям от OpenAI, Google, Anthropic или която и да е друга технологична компания: Способни ли сме да натиснем спирачките? 

Не технически, а политически, икономически и човешки. В историята си човечеството рядко е спирало доброволно развитието на технология, която носи икономическо, военно или геополитическо предимство. През XX век това се виждаше най-ясно в космическата надпревара и в ядрените технологии. По-късно в генетиката. Днес голямото поле на технологично и стратегическо съперничество е изкуственият интелект.

Ако една компания забави разработката, друга може да продължи. Ако една държава наложи ограничения, друга може да реши, че това е възможност да я изпревари. Появява се класическият проблем на технологичната надпревара: всички разбират риска, но никой не иска да бъде първият, който ще намали скоростта. Компаниите, които предупреждават за риска, са същите компании, които инвестират милиарди, за да бъдат първи. А държавите, които обсъждат ограничения, едновременно се страхуват, че прекалено много ограничения могат да ги оставят назад спрямо конкурентите им.

Това е големият тест пред нашето поколение. Не дали можем да създадем машина, която е по-умна и по-способна от предишната. А дали сме достатъчно разумни да не я пускаме напред, когато все още не знаем как да я контролираме."

От Фейсбук


ДАНИЕЛ СМИЛОВ,
програмен директор на Центъра за либерални стратегии:

"Има два вида национализъм: национализъм на отрицанието и национализъм на признанието. Първият е по-стандартен и при него себеизтъкването на една нация идва за сметка на отрицанието на силата, влиянието и приноса на другите нации. Вторият вид пак залага на себеизтъкването, но той признава и това, което другите нации и народи са ѝ дали и което тя е надградила и усъвършенствала."

От Фейсбук

Владина Цекова,
главен редактор и сценарист в БНТ:

"Жена ми и аз купихме от колата сандвич в Макдоналдс и аз подадох банкнота от 5 долара.
Нашата обща сума беше $4,25, така че подадох и 25 цента.
Момичето каза, "Давате ми твърде много пари."
Казах: „Да, знам, но по този начин можете просто да ми върнете един долар“.
Тя въздъхна и отиде да повика мениджъра, който ме помоли да повторя молбата си.
Направих го, той ми върна 25-те цента и каза: „Съжалявам, но ние не правим такива неща.“
След това касиерката ми върна 75 цента ресто.
Не обърквайте хората в Макдоналдс!

Трябваше да ремонтираме вратата на гаража.
Майсторът ни каза, че един от проблемите ни е, че нямаме достатъчно мощна дрелка.
Помислих за минута и казах, че имаме най-мощната, правена по това време, 1/2 конски сили.
Той поклати глава и каза: „Имате нужда от 1/4 конски сили.“
Отговорих, че 1/2 е по-голямо от 1/4 и той каза: „Неее, не е - 4 е по-голямо от 2."
Не сме ползвали този сервиз оттогава...

Живея извън града.
Наскоро новият ни съсед се обади в местния градски съвет, за да поиска премахването на знака "ВНИМАНИЕ ПРЕСИЧАТ ЕЛЕНИ", който беше на нашия път.
Казал: „Тук много елени биват блъскани от коли! Не мисля, че това вече е добро място за пресичане на елени."

Бях на летището и един служител ме попита:
„Някой слагал ли е нещо в багажа ви без ваше знание?“
На което аз отговорих: „Ако беше без мое знание, как бих могъл да знам?“
Той се усмихна снизходително и каза: „Точно затова питаме“.

Светофарът за пешеходци на ъгъла издава звуков сигнал, когато е безопасно да пресечете улицата.
Бях с позната в колата и тя ме попита дали знам за какво служи звуковият сигнал.
Обясних, че сигнализира на незрящи, когато свети червено.
Ужасена, тя каза: „Кой, за Бога, разрешава на слепите хора да шофират?!“
Тя е държавен служител.....

Когато жена ми и аз пристигнахме в сервиза, за да вземем колата си след ремонт, ни казаха, че ключовете са били заключени в нея.
Заварихме механика, който трескаво работеше, за да отключи вратата от страната на шофьора.
Докато гледах от страната на пътника, инстинктивно натиснах дръжката на вратата и открих, че е отключена.
„Хей“, обявих на техника, „Отворено е!“
Неговият отговор беше: „Знам. Вече оправих тази страна".

БЪДЕТЕ НАЩРЕК!
Те са сред нас и гласуват..."

Ог Фейсбук,
от стената на Eva Videnova



МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА,
писател и сценарист:

"Човек напуска родното си място за да живее в чужда страна не от добро. И всеки, който го е правил познава самотата на началото. Но желанието да се отдалечиш, ДА НАПУСНЕШ, е изтъкано от толкова натрупвания на невъзможност да търпиш разчлични неща, че си готов да зачеркнеш познатото, поемайки целия риск на сблъсъка с непознатото.

Изисква се смелост и решителност. Всяко колебание е прът в колелото на новото начало. И на никой, решил да си тръгне не му е нито лесно, нито напълно леко. Лекотата от очакването на новото е едно, а тъгата от раздялата със старото е друго. Те не се съчетават.

Те са отделни светове, които трябва да си способен да носиш в себе си. Затова и този, който емигрира, въпреки че тази дума вече е неподходяща за хора, които не отиват да живеят другаде за да се самоизмислят отново икономически и професионално, той, напускащият, тръгващият си, никога повече не може да принадлежи на едно място.

С "едно" е приключено завинаги, независимо от връщанията и тръгванията. Движението между вътрешните и външните светове за него е станало необходимост, опора на непостоянството, която го кара да създава нови свои действителности.

Може би това е просто написано от човек зодия Близнаци, а може би е наистина така за повечето хора, не знам. Но знам, че не е лесно нито да си тръгнеш, нито да се върнеш, нито да си тръгнеш отново. Днес е ден на трудното напускане. Утре ще е ден на лесното тръгване. И така до края."

От Фейсбук