Ако всяка ваша идея се посреща с аплодисменти, сбъркали сте публиката

Д-Р АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ


АКО ИСКАШ ДА ВЪРВИШ БЪРЗО, тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч, вземи със себе си верни хора. Това било африканска поговорка, която, разбира се, като всички поговорки, може да е вярна, точно защото е универсална. Но е и обект на преосмисляне заради хилядите пътища, по които всеки един от нас може да поеме в съвременния свят. Така че ако трябва да я модифицираме в началото на 2026 година, може би трябва да звучи по следния начин: така или иначе все ще си с хора, ако искаш да ти е удобно, намери такива, които да те носят на ръце, ако искаш да откриеш нещо ново и голямо, обгради се с такива,


С КОИТО ДА СПОРИШ


по кой път да тръгнете. Кой ще тръгне с нас? Кои и какви хора взимаме със себе си, когато започваме промяната, за да могат нашите идеи да станат идеи на повече хора? Изобщо как избираме и налагаме промяната?
Едно интересно, но важно отклонение към света на науката. Всеки, който е учил висше образование и е писал дипломна работа или дисертация перфектно знае, че там съществува една привидно любопитна личност, облечена във власт – това е рецензентът. Той е професионалистът, който оценява съдържанието, стойността на подготвения труд и експлицитно отбелязва силните и слабите му страни. На въпроса защо, по дяволите, трябва да има някой, който зорлем да е определен и институционализиран да критикува – още повече че преди, доколкото знам, рецензентът дори се е наричал „опонент“ – отговорът е изключително прост. Това е независимата трета страна, която дава странична и максимално обективна оценка, тъй като се приема, че авторът и научният ръководител са достатъчно вкопани в темата, което би могло да ги направи пристрастни.
И в този смисъл пътят напред, пътят към развитие на бизнеса, към постигането на значими успехи, изисква екип, който не толкова да ни слуша, а да ни помага ние да слушаме и


ДА ЧУВАМЕ ПО-ДОБРЕ.


Екип, който да бъде точно толкова запален, колкото и самите ние, в същото време максимално обективен по отношение на това, което се случва – за да ни вкарва в правия път, когато ни раздрусат емоциите или неувереността и се отклоним от него.
Този екип може да се състои от четири типа хора, които заедно, в симбиоза, да работят за постигането на фантастичен краен резултат – като ролите им са различни, тъй като всеки носи своята собствена експертиза, своя темперамент и нагласа за успех.


РЕЦЕНЗЕНТЪТ. Това е човекът по-горе – който внимателно оглежда всичко с обективен и изключително прецизен поглед, подчертава силните страни, визуализира слабите, полива ни със студена вода, когато сме прекалено разгорещени и ни подканя


„ХАЙДЕ, КАКВО ЧАКАШ?“,


когато по някаква причина се случи да загубим вяра в себе си. Той е носителят на трезвеността, тоест всичко противоположно на опиянението, и това е роля, която веднъж като я заемеш, много трудно можеш да избягаш от нея, и това всъщност е възхитително. Прекрасното нещо на този типаж е, че може да изглежда привидно встрани и се старае изумително много да бъде обективен, но всъщност е също толкова ангажиран с идеята, с целта и с нейното постигане, колкото и самият лидер. Всъщност, дори и в академичния свят за рецензенти се избират хора, които творят в същата научна област – съответно, няма как да не са отдадени на темата.


ПРОВОКАТОРЪТ. Това е профилът, който постоянно задава въпроса „ами ако?“. Той идва с нови идеи, някои от които сравнително нестандартни, но ние знаем, че ако идеите не са такива, то никога няма да съществуват и дори въобще да бъдат наричани „идеи“. Целият този процес не е задължително винаги да бъде абсолютно гладък, в природата на провокатора не е търсенето на консенсус, а понякога съзнателното избягване на такъв, за да може системата или екипът да бъдат разтърсени и да се върнат в правия път, ако са кривнали от него. Провокаторът критикува, не винаги е доволен, даже



В ПРИРОДАТА МУ Е НЕУДОВЛЕТВОРЕНОСТТА,




но ако тя бъде фиксирана в градивна посока и бъде обрана в приемливи граници, тя може да бъде изключително конструктивна. Защото всички знаем, че доволният човек не променя, не изобретява и в този смисъл почти не върви напред.

АДМИНИСТРАТОРЪТ. Този типаж е наясно как да организира, подреди и документира всичко необходимо, да намери юридическа и институционална форма, да нагласи екипа, да определи правила, които да са достатъчно стриктни, в същото време достатъчно гъвкави. В живота това са хора с изключително многоканално мислене, наясно са кое след кое трябва да следва и защо, по дяволите, е необходим този документ – за разлика от други, при които наличието на бланка предизвиква сериозен ступор. Тези специалисти са наясно и със спецификите на екипа, с техните положителни и отрицателни страни, с това кое от кого зависи и въобще как изключително неструктурирания креативен процес да бъде превърнат в


БЕЗОТКАЗНО РАБОТЕЩ МЕХАНИЗЪМ


с висока производителна сила. Разбира се, съществува потенциална опасност тези хора да се бюрократизират, което едва ли би било полезно за пътя напред и за иновационната част, но да, това е нещо, което трябва останалите да контролират.

ОРГАНИЗАТОРЪТ. Това е човекът, който винаги знае откъде да намери нещо, колкото и странно и необичайно да е то. В ежедневието това са хората, които са наясно кое къде е най-евтино, и, образно казано, „имат човек“ за всичко, за което можем да се сетим. В бизнеса това умение за пространствено мислене и комбинация на много променливи е безценно, то дава възможност да намираме подходящи хора, да ги субординираме по най-правилния начин, да разпознаваме лидерите и изпълнителите сред тях. И още – да намираме свободни и перспективни пазарни ниши, да организираме веригите на доставка по най-добрия начин и може би най-важното – да не харчим пари за глупости, а да ги инвестираме умно. Организаторите са абсолютно безценни, когато пред компанията стои и необходимост от промени, дай боже тази необходимост да е заради бързо разрастване, което, разбира се, в някакъв момент би могло да предизвика повече негативи, отколкото позитиви.
И всъщност ефектът, бързия път напред се създава не толкова от спецификата на всеки един от тези хора, а от това, че са заедно. И че действат заедно. И това всъщност е ролята на лидера – да обедини тези хора и да ги поведе бързо напред.




Д-Р АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ е управляващ партньор на ПР агенция „Параграф 42“, преподавател по маркетинг и комуникации в УНСС и в СУ „Св. Климент Охридски“. Агенцията е една от най-бързо развиващите се на пазара и реализира много стратегически кампании, увеличаващи ангажираността и дигиталното присъствие на брандовете. Има над 30 награди за проекти в сферата на комуникациите. Председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и на Центъра за анализи и кризисни комуникации. Автор e на четири книги. Става рано, пише много и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи позитивни промени в бизнеса и обществото.