След редица обезкуражаващи неуспехи лидерите на кампанията за отделянето на Тексас от САЩ сега се вдъхновиха от решението на британския референдум за напускане на ЕС. Дори вече имат ново мото, копирано от Брекзит - „Текзит“, разбира се.
Председателят на Тексаското националистическо движение смята, че събитията в Лондон са дали така необходимата увереност на тексасци. Други сепаратисти в САЩ, като например в Калифорния и Върмонт, също виждат Брекзит като призив за по-решителни действия.
Но в Тексас обаятелната перспектива за независимост изглежда най-реална (е, и това е относително понятие) дори и само заради историята на щата. След като се отделя от Мексико през 1836 г., Тексас всъщност остава независим щат в продължение на десетина години, след което се присъединява към Съединените американски щати.
„Британците избраха да си върнат контрола над политическата и икономическата си съдба“, каза Милър в изявление. „Силите на страха загубиха. Сега е важно Тексас да види Брекзит като вдъхновение и като пример, че тексасци също могат да вземат контрола над съдбата си. Време е тексасци да се присъединят към нас и да се борят за правото да станат независима и самоуправляваща се нация“.
Изображение / bpicampus.com
Почти по същото време, когато излязоха резултатите от британския референдум, Милър подаде официално искане до губернатора на Тексас Грег Абът за провеждане на референдум за независимост на щата. „Вече всички говорят за Текзит“, заяви Милър, който подчертава, че националистическото му движение има четвърт милион официални членове.
Той и неговите привърженици изтъкват, че Тексас ще се превърне в страна с голямо влияние. С населението си от 27,5 милиона души щатът вече е десетата най-голяма икономика в света, генерирайки годишно около 1,55 трилиона долара. Столица на новосформираната страна ще бъде Остин, както е и сега. Тексас ще има собствен силен енергиен сектор в и около Хюстън, както и няколко спортни зали като стадиона AT&T в Арлингтън, дом на отбора по американски футбол „Далас Каубойс“.
Тексас вече си има флаг и изборът за национален символ ще е много широк - от пони за родео до каубойска шапка. Може новата страна да бъде обявена за двуезична - все пак над една трета от населението е испаноговорящо. Сепаратистите обаче (като цяло са консервативни бели граждани) вероятно няма да са съгласни.
Сега Милър и неговото движение използват хаштага #Texit като най-новото си оръжие в Туиър, възползвайки се от британското отцепване след двете им скорошни поражения. През декември миналата година Републиканската партия отказа да одобри инициативата за вот, който щеше да попита избирателите в президентските избори през март дали искат щатът да проведе референдум за напускане на САЩ. А миналия месец партията реши да премахне всякаква подкрепа за евентуално отцепване от официалната си платформа.
Изображение / yescalifornia.org
Дискусията по този въпрос се води без много шум в Тексас от години, в резултат на убежденията на тексасци, че техният щат е уникален, което отчасти личи и в любимата тук поговорка „Не се забърквай с Тексас“. Друг съществен фактор обаче е и засилващото се усещане най-вече сред консервативната десница, че федералното правителство прекалено много вече се е намесило в живота на местните.
Дори предшественикът на губернатор Абът, Рик Пери, открито флиртуваше с идеята Тексас да се отдели от САЩ. По-късно обаче бе принуден почти да се откаже от нея, когато през 2012 г. се кандидатира за Белия дом. Тогава говорителката на Пери заяви, че той споделя разочарованието на много американци от федералното правителство, но дълбоко вярва във величието на съюза и, че той не бива да се променя.
Британското решение окуражи сепаратисткото движение и в Калифорния. „Възнамеряваме да последваме този процес тук, в Калифорния, с референдум за независимост, така че да упражним правото си на самоопределение и на вот дали да напуснем или да останем част от САЩ“, каза Луис Маринели, който оглавява кампанията за независимост „Да, Калифорния“.
Междувременно вдовицата на Томас Нейлър, покойния основател на кампанията за отцепване на Върмонт, изрази одобрението си за решението на британците. „Том щеше да е щастлив“, коментира Магдалина Нейлър.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.