Какво представлява любопитния китайски курс ”Г-н Мама”?

Автор Джейми Фулъртън, "Дейли мейл".

„През следващите 24 часа ще преживеете живота на типичната китайска майка след раждането”, се казва в писмо което получавам веднага след пристигането си в Шанхай.

Докато влизам в малка, слабо обзаведена спалня, Джейн Дзян, моята приветлива домакиня, ме запознава с консултант по кърменето. Две пластмасови кукли-бебе, с леко демонични усмивки лежат на леглото до сутиен и две полу-сфери. Бих казал че вероятно са чашка „C”.

„Моля сложете гърдите, сутиена и пижамата и легнете”, настоя Дзян, основателка на „Zhaimom", онлайн хъб, който предлага консултантски услуги на новите майки. Курсът „Г-н Мама”, за който се бях регистрирал чрез компанията е на път да започне.

Курсът е предназначен да даде на мъжете вкус за това, което преживяват майките в Китай, и Дзян се съгласи да ме подложи на курса за един ден, за да получа поглед на това какъв е живота с новородено бебе. Курсът не е проектиран да е забавен.

„Поради старите китайски традиции и недоразумения следродилния живот обикновено не е много щастлив”, се пише в писмото за добре дошъл. „Надяваме се, че семействата, и особено бащите, могат да бъдат по-внимателни чрез смяната на ролите.”

Според една китайска традиция, новите майки трябва да стоят на закрито за период до два месеца, тъй като се смята, че излагането на вятър е опасно за тях.

Сътоветно и на трите „г-н Майка”, които ме предшестваха, не им бе позволено да напускат апартамента който им е възложен в продължение на целия курс. Обичаят е известен като „zuoyuezi” което се превежда „да стоиш един месец”. Тази традиция наскоро бе поставена в светлината на прожекторите, когато майка от Шанхай, която стриктно я изпълнявала, загина от топлинен удар.

Тя загинала защото климатикът бил изключен и била завита с дебел юрган на фона на големи жеги.

Но по-притеснтелна е перспективата за симулиране на болката при раждане, на която мъжете са подложени. Преди да започна, Лиан Гуотао, един от тримата оригинални „г-н Майка” ми каза, към стомаха се прикрепват скоби, които помагат да се разберат родилните болки малко по-добре. Освен това ме предупреди да не очаквам снизходителност.

„Строги са”, казва той. „Един от другите започна да рита разни неща около полунощ, когато бе събуден да храни бебето. Също така имах период с „дяволско бебе”, където ме подлуди с плаченето си през половин час”.

С предупреждението, което все още отеква в ушите ми, пет минути след влизането в апартамента лежа на леглото със силикогелови гърди в сутиен под моите пижами. Бутват „мъжката” кукла под пижамата ми (другата е „женска”, но и двете нямаше как да се поберат под дрехите ми заедно, затова бях принуден да изпозлвам въображението си). Тогава ми казват добрата новина: понеже имам близнаци, ще преживея симулация на цезарово сечение. След това премахват куклата от пижамата ми и поставят пет скоби на корема ми, където би било цезаровото сечение.

Доста е болезнено, но само една от скобите причини кървене. Още по-разстройващо е, че компресиращия ефект на скобите поставиха под вниманието ми факта, че може да позагубя някое друго килце.

Подават ми бебетата и започвам симулация на двойно кърмене, като внимавам и подкрепям главите им, според указанията. След 15 минути фалшиво сучене куклите имат изкуствена дрямка. Поставят тежка възглавница върху краката ми за да се симулира умора и ми казват да седна. Провеждам интервю от може би най-нелепото положение в което съм се озовавал през цялата ми кариера като журналист.

„Има много проблеми за новите майки в Китай, както физически, така и психологически”, споделя Дзян. „Често има конфликт между традиционната китайска култура и научния начин, плюс това има и тонове псевдо-наука за кърменето в интернет. Виждайки цялата тази противоречива информация, майките често се чувстват много зле. Започнахме този проект за да привлечем вниманието към тези трудности и следродилната депресия, като поставяме мъжете в същата ситуация.”

Много от по-старото поколение китайци вярват, че климатиците са вредни за новите майки, тъй като ги излагат на някакъв вид вятър – нещо, което Дзян отхвърля. И все пак, за да е по-реалистично преживяването климатика е изключен за симулацията, което може да направи човек доста лепкав по време на изпепеляващото шанхайско лято.

Много хора в Китай също така смятат, че вземането на душ е зле за майките, защото мислят, че студената война може да допринесе за болести. Не е необичайно за китайските жени да се отказват от душовете в продължение на до два месеца след раждането.

Дзян измислила правилата за симулацията, след като се допитала до множество майки за тяхното преживяване.

„Стотици жени ни дадоха информация. Някои от нещата, които казаха не бяха научно-базирани, но други бяха доста нормални, като например кърменето на всеки два часа.”

И така около два часа след „раждането” влиза в статя ми с телефон, от който излизат гърмящите звуци на гладно бебе. „Свалих файла от интернет”, казва гордо той.

Започвам да ги кърмя 1 по 1 под надзора на специалистите, обясняващи ми как да застана и как да поддържам бебетата. „Често гърдите могат лесно да се разкъсват”, ме информират, след което виждам отново скобите. Отново следва малко болка и кръв.

Наградата ми е купичка кафява китайска каша.

Дзян обяснява, че в китайското общество бабите и дядовците са склонни да играят по-голяма роля във възпитанието на децата, отколкото в повечето западни страни. Често те са основните болногледачи на детето, когато и двамата родители работят на пълен работен ден. Оничайно е семействата да са много близки.  Според Дзян участието на бабите и дядовците може да доведе до сблъскването на гореспоменатите митове и старомодни възгледи да се сблъскват с модерните нагласи. „Искаме да предизвикаме дискусия по темата”, казва тя.

Моят 24-часов опит има за цел да отрази няколко дни майчинство – смяна на пелени, хранене на бебетата, къпането им, успокояване на плач.

Сесиите за кърмене, огласени от фанфари с плач от телефона продължават спорадично. Към 18:00 забелязвам че понамирисвам – комбинацията от жегата и липсата на въздух ме задушава. Фалшивите гърди, притиснати към моито също не помагат в ситуацията. Към 7 ми казват че ще е добре да подремна, защото вечерта ще бъда зает.

След третата сесия нощно хранене вече не ми пречи. Изтощително е и ми напомни за честите коментари на майка ми по мой адрес, че не съм спал през нощта докато не съм станал на 1 годинка.

В 8 часа сутринта моята сесия приключва и ми е разрешено да си взема душ. Чувството ми на облекчение преминава в еуфория, докато премахвам сутиена си за последен път. Правех го толкова често през последните 24 часа, че уменията ми в любовната игра са се удвоили.

Не мога да кажа, че разбирам какво е напълно да си отдадена майка в Китай или където и да е другаде. Но смятам, че това дава малко прозрение към 24 часовите грижи, изисквани към едно бебе (дори и да не е реално).

„Много жени казваха, че откакто сме направили този опит има някой, който да се застъпва за тя”, споделя Дзян. „Някои дори смятат, че така са получили „отмъщение”. Казват, че ги кара да се чувстват готино, защото съпрузите им могат да разберат защо не са щастливи.”

Тя твърди, че курса продължава да има положително отзиви онлайн и обмисля да го провежда редовно.

Преживяването определено е странно. Но също така е възхитително, как Дзян подчертава проблемите, дълбоко вкоренените в Китай и да насърчи положително образование и подкрепа за майките.