Роботите са тук

Не посягат към работните места
Гатев обяснява, че автоматизацията не води до съкращаване на работници, които са вършили досега работата, която машините поемат, а до тяхната преквалификация. Нещо повече, мениджърът споделя, че тази година заетите в завода са със 150 човека повече, отколкото през м.г. "Хората в никакъв случай не трябва да се страхуват, че роботите ще им вземат работата", категоричен Георги Арабаджиев от Gigа Automatics. Опитът му показва, че където вече са интегрирали компютърно управляеми машини, не само че хората не остават без работа, но се занимават с по-креативни и интелектуални дейности на работното място. Арабаджиев дава за пример завода "АК Електрик" в Радомир, който е част от шведската AQ Group. Там е внедрена машина за точкови заварки, която заварява шпилки върху листов материал с точност от 0,1 милиметра. Тя изпълнява за един ден работата, която един заварчик ще свърши за 8 дни. В същото време хората са там, но се занимават с по-сложните детайли и решават проблеми, които са свързани с нестандартни заварки, като така работата им е доста по-адекватна.

България произвежда роботи
В България се получава добра комбинация както от местните производители на автоматизирани решения, които са намерили своята ниша и вече изнасят на световния пазар, така и от мултинационални компании, които работят в този бранш и имат развойни центрове у нас. Такива са примерите на Festo, Ocado и ABB. Ocado е световен лидер в автоматизирани складове за храна, като бизнес моделът им е robotics as a service – давате заявка за склад с определени параметри и обслужване, а те купуват техниката, правят цялостна изработка и интеграция на решението. В София се намира и вторият по големина развоен център на Festo след този в Германия.

От Ocado имат развоен хъб, който е част от основната им дейност в областта на решенията за търговия на дребно в областта на хранителните продукти. Плановете им са да разширят своя център с лаборатория, в която на място да се изпробват различните модели и решения.

В сектора на производството също има българско присъствие. Пловдивската "Милара интернешънъл" произвежда компютърно управляеми (CNC) машини – индустриални роботи, които се използват в полупроводниковата индустрия по цял свят за производство на електронни процесори, както и за изследвани в областта на биотехнологиите. Има примери и за новосъздадени компании – стартъпи, които вече са на прага на пазарната реализация на техните продукти. Компанията със звучно име I Rise Mechanics 357 е създала устройството Omnibot – екзоскелет, който помага на хора с увреждания да се придвижват сами. Българската компания Gigа Automatics е създала кобота Animoto, който може да намери широко приложение в много индустрии (виж карето), а цената му от €10 000 го прави достъпен и за малкия бизнес.

Нужда от подкрепа
Но за да създадем истинско име в роботиката, ще са необходими промени, включително и нормативни. "При производството на роботи става въпрос за хардуер, а за да правиш изследване и развитие на хардуерни продукти, са необходими сериозни инвестиции, от порядъка на десетки милиони", казва Добромир Иванов, изп. директор на Българската стартъп асоциация (BESCO). Затова заедно с Асоциацията за дялово и рисково финансиране BESCO се бори да се вдигне прагът, до който пенсионните фондове могат да инвестират в рисков капитал. Сега той е 1% от портфейлите на фондовете, а ако се вдигне до 5%, парите, които могат да се инвестират в такива компании, могат да достигнат половин милиард лева.

Но парите са само едната страна. Другата, която може би представлява по-сериозен проблем, е трансферът на технологии. "Шансът ни да се развием на световно ниво и България да "роди" $1-милиардна компания, е много по-голям да се случи в т.нар. deep science неща – технологии, стъпващи върху наука, които са истински иновации", смята Добромир Иванов. Затова целта е в България стартъп общността да работи в много по-тясно сътрудничество с науката, за да може да направи дълбоко научни пробиви, които най-вече са хардуерни, включително и в роботизацията.

Засега участието на научната общност и инструментариум в стартъпите все още не може да стане. Въпреки че има наредба, която разрешава на университетите да създават съвместни дружества с компании, които искат да използват тяхното познание и лаборатории срещу съдружие, в нея все още има неизяснени елементи и в момента Съветът на ректорите заедно с BESCO работят за уточняване на текстовете.

Трябва да се изгради и все още липсващата връзка между стартъпите и големите местни производствени компании.

"В момента има стартъпи, които искат да направят някакъв продукт, както и заводи, които разполагат с необходимото оборудване, но няма връзка между двете страни. Затова искаме да изградим платформа, в която стартъпите, които имат готови продукти, да могат да се свържат директно с предприятията, в които да ги произведат", казва Иванов.

Голямата роботизация се случва и у нас, макар и без много фойерверки. България е част от световната верига на доставки и местните предприятия неизбежно ще внедряват автоматизирани технологии, ако искат да затвърждават и разширяват позиции. С много усилия от различни играчи има предпоставки страната да се превърне и в един от значимите производители на такива технологии. Дали ще се случи, ще покаже времето.