В началото на юли независимият социологически "Левада център" обяви резултатите от представително за пълнолетното население на Руската федерация изследване за изтезанията в Русия. Гръмкото число от него е, че 10% от гражданите твърдят, че са се сблъсквали с мъчения от страна на държавните силови структури. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се опита да омаловажи данните, като каза, че те "трябва щателно да се анализират". Именно това прави директорът на "Левада център" Лев Гудков в интервю за "Независимая газета" (със заглавие "В Русия систематично се поддържа страх"), който стига до извода, че насилието е станало ежедневна норма за руснаците.
Една четвърт от населението е попадала в конфликтни взаимоотношения с правоохранителните органи, като всеки трети случай е завършвал или със заплаха за насилие, или с незаконно и неоправдано от гледна точка на гражданите насилие. И хората просто свикват да живеят с този произвол, обобщава Гудков. Колкото до 10-те процента, смята числото за силно занижено, защото не отчита скритото насилие. За него 25 – 30% от мъжкото население на страната е преживяло опит на жестоко насилие – в затворите, в армията, не само в цивилния живот. А цели 30% от руснаците оправдават мъченията, вкл. и тези, които са потърпевши – смятат ги за неизбежни или полезни в някои случаи.
"Този насилнически навик не е само следствие от съветския опит на тотален терор и масови репресии или навик за съществуване в затвореното и безправно общество, това е също така и реакция на засилване и разширяване сферата на господство на днешния авторитарен режим", казва директорът на "Левада център". И уточнява, че при този неконтролируем от обществото вертикал на властта даже при липсата на масов терор като страничен ефект се появява децентрализацията на насилие.
Случаят с арестувания с подхвърлени наркотици разследващ журналист Иван Голунов, който бе освободен под вътрешен и международен натиск, а двама полицейски генерали бяха уволнени, също е изследван от "Левада". Според 66% от интервюираните подхвърлянето на наркотици и фалшифицирането на доказателства срещу неудобни лица са нормална практика в днешна Русия. 55 на сто пък определят като малки шансовете си да се измъкнат при несправедлив арест по подозрение в престъпление. Въпреки това Гудков смята, че хората са готови да се примирят със злото. Защото 49% от участвалите в изследването за изтезанията са готови да умалят проблема, твърдейки, че мъченията в Русия имат единичен, а не масов характер.
Разбира се, в столицата положението е по-добро в сравнение със средните и малките градове, да не говорим за селата, където да ти разбият физиономията в полицията, никой няма да сметне за мъчение, докато в Москва, където има всякакви информационни възможности, това ще е е нещо извънредно.
При сблъсък със силовите структури половината от интервюираните смятат, че трябва да изтърпиш, или да се опиташ да се договориш с тях, или изобщо нищо да не правиш. И колкото по-висока е възрастта на човека, толкова по-силен е конформизмът му. Според Гудков обаче това не е просто страх, а безизходица: "Това е дотолкова влязла в кръвта и плътта на руснаците форма на поведение, когато хората чувстват ръба на нормата и опитите за изход отвъд този ръб предизвикват чувство на вътрешен дискомфорт или даже на възмущение срещу онези, които се персонифицират с други морални норми или поведенчески стандарти. Властите всячески се стараят да поддържат и усилват този много важен механизъм на пренос на собствената социална и морална несъстоятелност върху другите, които пропагандата нарича "смутители на спокойствието, провокатори, демагози и пр.". Това е основата на масовия опортюнизъм и конформизъм у хората". Разбира се, при този мисловно-поведенчески хоризонт не излизане на протест, а дори само думи против властта за масата от хората са просто немислими.
Текстът е публикуван в брой 28/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
