Когато американският бизнесмен Сайръс Фийлд положи първия трансатлантически кабел през 1858 г., събитието бе определено като едно от най-големите технологични постижения за времето си и бе приветствано с фойерверки и топовни салюти. За съжаление, празненствата бързо стихнаха, защото след няколко седмици телеграфният кабел се провали.
На 21 септември завършването на друг презокеански кабел бе посрещнато с много по-малко ентусиазъм. Но събитието е забележително: проектът, наречен Marea (от испанската дума за „прилив“), представлява 6600-километров кабел от осем оптични влакна приблизително с размер на градински маркуч. Простирайки се от Вирджиния Бийч, САЩ, до Билбао в Испания, той е в състояние да прехвърли 160 терабита данни за секунда, еквивалент на повече от 5000 филма с висока разделителна способност. Кабелът е съвместна собственост на Facebook и Microsoft.
Такива ултрабързи оптични мрежи са много необходими заради огромния поток от данни, течащи по света. През 2016 г. трафикът достигна 3544 терабита в секунда, което е приблизително двойно повече в сравнение с 2014 г., показва проучване на TeleGeography. Търсенето на международен трафик нараства с 45% годишно. Голямата част от него все още се дължи на потребителите на интернет, но все по-значителен дял се заема от големите дигитални компании и облачните компютри, които синхронизират данните в мрежите си от центрове за данни по целия свят.
Досега тези компании наемаха линии от провайдъри като BT и Level 3. Но сега те се нуждаят от толкова голям мрежов капацитет, че вече има смисъл да поставят собствени кабели особено по дългите маршрути между техните центрове за данни. Форумът за подводни телекомуникации твърди, че през 2016 г. са били положени 100 000 километра подводни кабели, докато за 2015 година са били разпънати едва 16 000 км. TeleGeography прогнозира, че между 2016 и 2018 г. за тази цел ще бъдат изразходвани общо 9,2 млрд. долара – пет пъти повече, отколкото през предходните три години.
Притежаването на частна подводна оптична мрежа има няколко предимства, включително по-голяма честотна лента, по-ниски разходи и намалени загуби. Да имаш множество кабели по различни маршрути, пък ти носи сигурност. Ако кабелът е прекъснат – например от риболовни мрежи, акули или земетресение, трафикът може да бъде пренасочен към друга линия. Най-важното обаче е, че притежаването на кабели дава на компаниите по-голяма представа за това, как се управлява техният трафик на данни и как се модернизира оборудването. „Мотивацията не е толкова в пестенето на средства. Тук става въпрос за контрол“, казва Джулиан Роул, експерт от подводната кабелна индустрия.
Някои хора се страхуват, че притежавайки кабела, по който се движат данните на техните клиенти, големите технологични компании ще се сдобият с още по-голяма мощ. Някои сравняват ситуацията с Amazon, която в някои региони притежава пътищата и камионите, чрез които доставя стоките на клиентите. Други се притесняват, че конвенционалните мрежови оператори ще се затруднят да адаптират своите бизнес модели, тъй като компании като Facebook се ръководят от собствените си приоритети. „През следващите 20 години цялата концепция за телекомуникационния оператор като мрежови доставчик ще изчезне“, прогнозира Роул.
© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com
Текстът е публикуван в брой 41/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
