Абсурдните правила вредят на продуктивността

Ясно е, че компаниите трябва да имат правила. Изкушението за въвеждането на нови е разбираемо. Когато дадена фирма се разраства, става трудно да се поддържат стандартите. Тогава изниква желанието при решаване на индивидуален проблем да се въвеждат нови правила за всички служители. Именно това е една от причините компаниите да се провалят.

В почти всички случаи, при по-внимателно вглеждане, се разбира, че създаването на ново правило е пасивно и действа деморализиращо. В по-голяма част от случаите проблемът може да бъде разрешен чрез разговор между проблемния служител и мениджъра. Когато компаниите създават нелепи правила за пресичане на необичайно поведение на няколко лица, това е проблем на управлението. Няма смисъл да отчуждавате целия персонал просто защото не знаете как да управлявате производителността.

Ето и някои от най-лошите правила, които вкарват компаниите в този капан:

1. Средностатистически

цели за постигане

Някои талантливи индивидуалисти следват общия план за средностатистически цели, но ефективността им е лоша. Когато принудите служителите да се вместват в предварително зададена система за оценяване на тяхната работа, правите три неща: 1) преценявате тяхната ефективност погрешно, 2) карате всички да се чувстват като бройки, и 3) създавате несигурност и неудовлетвореност, защото служителите се страхуват, че ще бъдат наказани, ако се отклонят от системата.

2. Глупави изисквания за

работно време и отсъствия

Хората получават заплата за работата, която вършат, а не за конкретните часове, прекарани на бюрото. Когато опявате на служителите си за всяко петминутно закъснение, въпреки че те традиционно работят до късно и понякога през почивните дни, изпращате съобщение, че офис правилата са по-важни от производителността. Това си е чисто недоверие, а вие не трябва да наемате работници, на които нямате доверие. Когато компанията ви е въвела ненужна строгост по отношение за отпуск по лични причини или по болест, това оставя горчилка у служителите, които не го заслужават. В края на краищата, ако имате работници, които използват фалшива смърт на роднина, за да получат един свободен ден, какво говори това за вашата фирма?

3. Ограничаване на

използването на интернет

Има сайтове, които никой не трябва да посещава по време на работа. Ясно е, че ще блокирате порнография и незаконно съдържание, но е трудно да се определи къде е границата на това ограничение. Повечето компании я поставят на грешното място. Хората трябва да могат да убият време в интернет по време на почивките. Когато компаниите налагат ненужни рестрикции върху интернет активността на хората, това ги деморализира повече. Много компании ограничават Facebook, което може дори да попречи на служителите да вършат работата си.

4. Драконовски мерки

за електронна поща

Това е сравнително ново ограничение, но то набира скорост. Някои компании дори въвеждат списък с предварително одобрени теми, преди софтуерът за електронна поща да им позволи да изпратят съобщение. Пак опираме до доверието. В опитите си да спрете лошите правите всички нещастни. И познайте какво? Лошите ще намерят начин да заобиколят всяко ограничение.

5. Свръхнорми за

политическа коректност

Високите стандарти за поведение са нещо прекрасно, тъй като живеем в свят, който е пълен с омраза и дискриминация. Но работодателите трябва да знаят къде да теглят чертата. Работата върви към лов на вещици, когато забраните на някой да каже "Наздраве", когато друг служител кихне. Това създава параноична среда и задушава себеизразяването, без да се подобри средата на общуване между хората.

6. Възпиране на

индивидуализма

Много фирми контролират вещите, които служителите им могат да поставят на бюрата си. Колко снимки да сложат, имат ли право да оставят бутилка с вода и подобни. Същото важи и за облеклото. Униформите се вписват прекрасно в частните училища, но на работа са ненужни. Наемете професионалисти и те ще се обличат професионално. Когато някой прекрачи границата на приличието, просто му го кажете директно.

Накратко, изводът е, че ако компаниите преосмислят своите политики и премахнат или променят тези, които са излишни или деморализиращи, всички техни служители ще са по-продуктивни и ще ходят с желание на работа.

Текстът е публикуван в брой 11/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.