Грижата за човека продължава отвъд болницата

ПРЕДСТАВЯМЕ МИРОСЛАВ АНГЕЛОВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "ЗДРАВЕ"


КАЗВАМ СЕ Мирослав Ангелов, кардиолог в УМБАЛ "Св.Анна" - София. От дете съм знаел, че искам да бъда лекар, колкото и клиширано да звучи. В целия ми род съм първия лекар, надявам се и не последен. Занимавам се активно и със социални каузи основно свързани с повишаване на здравната култура на общности с нисък социален статус, работя активно с ученици застрашени от отпадане от образователната система. Считам, че лекарите освен отдаденост към медицината и хората трябва да имат и социални каузи, които да ги извисяват духовно.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


МЕЧТАЯ за България, в която човек може да живее достойно, да работи с удовлетворение и да има увереност, че бъдещето му зависи преди всичко от неговите знания, труд и избори, а не от това кого познава.

Мечтая за България, в която образованието е истинска ценност, здравеопазването поставя пациента в центъра, а младите хора виждат причина да останат и да изграждат живота си тук. България, в която възрастните хора не се чувстват забравени, а професионализмът и човешкото отношение се уважават.

Мечтая и за държава, в която законите важат еднакво за всички, институциите работят предвидимо, а общественият интерес стои над личната изгода. Не очаквам идеална България — очаквам справедлива, подредена и нормална държава.

Но промяната не може да бъде само задача на политиците или институциите. Тя започва и от самите нас. От начина, по който работим, отговорността, която поемаме, отношението към другия и готовността да не приемаме безразличието и несправедливостта като нещо неизбежно.

За да постигнем такава България, са нужни последователност, образование, работещи институции, уважение към закона и най-вече общество, което не се отказва от собствените си стандарти.

България няма да се промени изведнъж. Тя ще се променя всеки ден — чрез решенията, които вземаме, чрез начина, по който вършим работата си, и чрез примера, който оставяме след себе си.

Може би именно това е България, за която си струва да мечтаем — не съвършена България, а България, в която човек може да се гордее, че е избрал да живее, работи и създава бъдещето си.