Усъвършенстването е процес, не спира през целия живот

Текстът е публикуван в бр. 7 (59) на сп. Business Global

ЕДНА ТЕОРИЯ ЗА ЖИВОТА твърди, че само минути преди неговия край човек може да се обърне назад и напълно обективно да каже какво е станало както трябва и какво не, кога е бил щастлив и успешен и кога – не. Д-Р АЛЕКСАНДЪР ХРИСТОВ е управляващ партньор на ПР агенция „Параграф 42“, преподавател по маркетинг и комуникации. Агенцията е една от най-бързо развиващите се на пазара и реализира много стратегически кампании, увеличаващи ангажираността и дигиталното присъствие на брандовете. Има над 30 награди за проекти в сферата на комуникациите. Председател е на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА) и на Центъра за анализи и кризисни комуникации. Автор e на четири книги. Става рано, пише много и е убеден, че комуникациите могат да бъдат двигател на големи позитивни промени в бизнеса и обществото.Точно защото само крайната фаза дава гледна точка, благодарение на която можем да преценим достатъчно прецизно какво е съвкупното въздействие на едно или друго житейско събитие. В хода на времето това не е така – може да си загубил престижна длъжност, но това да се окаже първоначален тласък за нещо още по-добро, може бизнес партньор да ти е навредил, но по-добре сега, отколкото по-нататък, когато например вредата би била по-голяма. Ефектите на едно или друго нещо почти през целия живот са относителни.

С едно изключение – резултатността от личното и професионално усъвършенстване винаги е константа.

Тя е вечна. Усъвършенстването винаги и във всички случаи допринася за това да живеем по-добре, при това сега и в бъдеще. Това не само повишава качеството ни на живот и подобрява професионалната ни реализация, а и – вярвам – ни кара да се чувстваме по-добре и да приемаме по-добре това, което ни се случва и това, което постигаме.

Точно така, постоянното усъвършенстване ни помага не само да живеем по-качествено, а да оценяваме по-добре живота си, професионален и личен, независимо от това какво ни се случва. Да не звучи като съвет от захаросан коуч по благополучие, но е точно така – усъвършенстването дава смисъл, а смисълът дава щастие.

Освен това усъвършенстването е навик. И ако го развием, ще можем в полуавтоматичен режим да вършим някакви неща, които да ни носят полза, дори и без да се замисляме за това. Усъвършенстването – и произтичащият от него по-добър живот – предполага и да преместим тежестта на вниманието ни

от едни дейности към други, по-продуктивни.

Като това, разбира се, да става по естествен път.

Тук Нобеловият лауреат Даниел Канеман много помага – той развива идеята за две системи на мислене и действия, условно наречени от него система 1 и система 2 и развити в блестящата му книга Thinking fast and slow, преведена на български като „Мисленето“. Най-общо казано, при първата система действаме бързо, интуитивно, автоматизирано и без да влагаме съществени емоционални усилия, а при втората – бавно, осмислено, с доста повече усилия и претегляйки плюсове и минуси, предимства и недостатъци. Канеман в някаква степен е развил тезата си в посока на това, че можем да прехвърляме определени действия от едната в другата система в зависимост от навиците и от нашите желания. И ако е така, то наистина усъвършенстването можем да го превърнем в автоматизъм, без да влагаме колосално количество премисляне.

И как може да се случи това, как можем с някаква степен на рефлекс да развиваме усъвършенстването си? Няколко са основните неща, които можем да правим с относително постоянство, които в крайна сметка да допринесат за постигането на позитивен краен резултат, при това с натрупвания.

ЧЕТЕНЕ.

Тази феноменална човешка дейност има някак си на моменти ненужно претенциозен имидж. Като се говори за четене, се подразбира световна класика, други дебели важни книги, утвърдени професионални текстове. Чертаят се граници между четящите, които

гледат отвисоко така наречените нечетящи

обикновено по-млади и да кажем, не толкова образовани. Всъщност четенето е нещо много повече и много по-богато като дейност, отколкото често прилаганият към него елитаризъм предполага. Четем много – книги, документи, статии, интервюта, дори етикети на продукти с информация за съдържанието, указателни табели, информация за плащането на данъци или за промените за движението по пътищата и какво ли още не. И в контекста на разсъжденията тук въпросът е да успеем да превърнем в автоматизъм две неща: 1) да изчитаме – разбира се, ако има смисъл – всичко, което по един или друг начин има отношение към професията или личността ни, и 2) да изчитаме не само неща, които подкрепят гледната ни точка, но и такива, които я поставят под въпрос. Например, ако сме убедени, че хората от поколение Z са мързеливи, винаги да оставаме отворени към статии, мнения и коментари, които твърдят обратното.

РАЗГОВОРИ.

Съзнавам, че за по-интровертните хора това би било една идея по-тежко, но разговорите с всякакви хора, с които ни среща животът, независимо как сме субординирани спрямо тях, може да ни дадат интересни гледни точки за развитие и за обогатяване на познанията. Еквивалентно на четенето, чрез разговорите събираме безценна информация, част от която, разбира се, противоречи на някои от досегашните ни схващания. И тук е важно да гледаме на ситуацията през оптиката на обективността, съответно максимално да се приближим до възможността нашата позиция да бъде потвърдена или оборена. Иначе животът ни предоставя безброй възможности. Работим с хора от поколение Z, тоест можем да ги наблюдаваме и да разговаряме с тях, общуваме с таксиджии, маникюристки, хора с други политически виждания, родители на деца, където и нашето дете учи, и какви ли още не. Един достатъчно добре изпитан във времето метод на усъвършенстване е да споделяш с хората от семейството си някакви работни предизвикателства или дилеми. Особено полезно е, ако те не са представители на твоята професия. Вероятно в 95% от случаите техните позиции и съвети ще са нерелевантни, но в останалите 5% гледната точка може така да те разтърси, такова прозрение да ти даде, че да усъвършенства направеното от теб, и то немалко.

Така професионалното и личностното развитие е процес, който не бива да спира, защото това би означавало доста сериозно изоставане от реалността. Както се казва, в съвременния свят трябва да тичаш бързо, за да останеш на едно място, и още по-бързо, за да се движиш напред. Когато това противоречи на желанията и емоциите – така да бъде, почивка. Но както още Данте е казал, „никой слава не ще постигне, щом на пух лежи“. Усилията за постигане на успех не са колосални, просто трябва да бъдат постоянни. И както става въпрос тук, трябва в известна степен да бъдат превърнати в автоматизъм.