Реши си сам проблема с работната сила

Събота, 10,10 ч., площадът на град Стамболийски е необичайно оживен за началото на уикенда. Над 300 човека чакат да влязат в местното читалище. Не става дума за кино или културно мероприятие, а за среща с потенциални бъдещи работодатели, въпреки че безработицата в Пловдивско средно е едва 5 процента.

Срещата е поредната от опита на няколко големи компании да намерят нужните им работници. „Сенсата Технолоджис“, „АББ България“, „Белла“, „Кауфланд“, „Либхер – Хаусгерете“, както и „Биомашиностроене“ (чиито представители този път нямаше) имат производства и складове в Пловдивско, но вече представиха възможностите за работа пред кандидат-работници от Ловеч и Сливен, както и в Монтана и в Бяла Слатина. Идеята, реализирана с помощта на консултантската компания JobTiger, е, че перспективната и добре платена професия може да е аргумент за по-голяма от обичайната за българина трудова мобилност.

Компаниите сами се опитват да решат проблема с липсата на кадри, предлагайки различни по вид квалификации. В „Либхер – Хаусгерете“ например към новия служител се прикрепва по-възрастен колега – ментор, и всеки месец има обратна връзка. След третия менторът дава препоръки и забележки, които новакът да изчисти през оставащите 3 месеца от изпитателния срок, разказва Мак Дренски от отдел “Управление на човешките ресурси” на компанията, лидер в производството на хладилници и фризери. “Текучеството в нашата фирма е изключително ниско, само около 3%”, добавя той.

Обучението е повече от задължително и за работещите в американската “Сенсата Технолоджис” заради спецификите на производството. Сензорите за медицинска техника, за автомобилната индустрия и др. са много чувствителни и се повреждат дори косъм да попадне върху тях. Обучението трае около месец. Има и възможности за кариерно развитие, защото компанията плаща до 2000 лева годишно за задочно висше обучение на служители, които са работили повече от година, обяснява от съседното бюро Александра Адричева, HR на „Сенсата“.

Тези, а и от другите компании търсят и по-ниско квалифицирани работници. Голямата изненада за предимно мургави кандидати за складови работници в „Кауфланд“ беше фактът, че компютризирана система ще ги насочва в действията им чрез слушалка в ухото. “Не мога да повярвам, че компютър ще ме ръководи”, споделя 31-годишният Асен. “Хората се обучават на място и няма такива, които да не могат да се справят“, успокоява Цветелина Лазарова от отдел “Човешки ресурси” на „Кауфланд“. Стартовото изискване на компанията към кандидатите е да имат поне основно образование.
“Имам познати, които работят в „Либхер“ и казват, че който влезе там, не се маха“, казва 22-годишният Владимир Славов, IT специалист, заинтригуван от предложенията по специалността му от компанията. Но добавя: “IT фирмите реално не ги интересува дипломата. Просто дават проект и ако можеш да го направиш, те вземат. Ако не – не. Практиката и талантът правят човека, а не дипломата”, отсича Славов, въпреки че я държи в ръка.

От срещата в читалището става ясно още, че българинът все повече цени бонусите, които работодателите предлагат. В хит се превърна практиката на „Сенсата“да предлага безлихвени кредити до две заплати и половина на работниците си. Допълнителните бонуси в “Либхер” вдигат стартовата заплата от 835 лева с до 30%. “Кауфланд” и “Белла България” предлагат месечни ваучери за храна по 60 лева. “Имам работа, но от 8 години заплатата ми не се е променяла, така че сега се замислям за смяна”, казва Веска Матяшева от гр. Стамболийски. И не е единствената.