Изкуственият интелект навлиза бавно, но сигурно в ежедневието ни

Материалът е на Софи Естиен и е публикуван от агенция "Франс прес"; превод: БГНЕС

Марк Зукърбърг си представя как софтуерна система, вдъхновена от образа на Джарвис в комиксите за Железния човек управлява домакинството му като виртуален иконом. Мечтата на основателя на „Фейсбук“ представлява изкуствен интелект, който бавно, но сигурно се прокрадва в нашия ежедневен живот и вече не е просто научна фантастика.

Изкуственият интелект си извоюва сигурно място в домовете на хората, започвайки с устройствата на „Амазон“ като говорителя „Ехо“, осъществяващ връзката с личния помощник „Алекса“, който отговоря на често задавани въпроси, като в същото време контролира различни електрически уреди в дома ни.

Анализаторът Каролина Миланези от изследователската фирма „Криейтив стратеджийс“ казва, че „2016 е годината, в която се повиши осведомеността и на консуматорите им се предостави идеята за изкуствен интелект по един по масов, пазарен начин“.

Миланези посочва още, че може да отнеме време за този вид технологии да развият пълния си потенциал, допълвайки, че компаниите се нуждаят от силен притегателен елемент, за да докарат голям брой потребители в този сектор.

Според аналитичната компания CIRP от „Амазон“ са продали над 5 млн. говорители от типа на „Ехо“ от 2014 г. насам, като в момента пазарът се разгорещява заради конкуренцията на говорителя „Гугъл хоум“, както и на други, които по всяка вероятност се разработват в момента.

В същото време „Гугъл“ използва изкуствения интелект, за да направи смартфоните още по-смарт. С приложението „Ало“ потребителите ще могат да комуникират помежду си по-бързо, тъй като услугата, включваща виртуален асистент, прави автоматични предложения за изписвани думи, без да е необходимо пишещият да ги дописва сам. Освен всички останали технологични гиганти „Епъл“ също тихо засилва способностите на своя дигитален асистент „Сири“, а „Фейсбук“ - своята платформа „Месинджър“.

Изкуственият интелект е и в основата на безпилотните автомобили, около които компании като „Гугъл“ и „Юбер“ увеличиха усилията си през изминалата година.

В същото време от „Амазон“ искат да приложат изкуствения интелект и в супермаркета. В момента те провеждат тестове на система за пазаруване без каси или опашки, при която клиентът просто взима, каквото се нуждае, а сметката му се обработва автоматично.

Според изследователя в областта на изкуствения интелект от Станфордския университет Александре Алахи в бъдеще „интелигентните машини ще присъстват на много места в нашето ежедневие“. „Ще виждаме роботите в домовете си и при самоуправляващи се автомобили, но също така и на гарите, в болниците и навсякъде другаде в градовете“, казва той.

Това може да включва интелигентни уреди за доставки на поръчки по интернет или роботи, помагащи на незрящи хора, допълва той.

Според него именно този вид технологии „ще помогнат да подобрим своята сигурност, здраве и продуктивност“.

Например система от сензори може да наблюдава болнични пациенти по 24 часа на ден, позволявайки също така на възрастни хора да останат в дома си, без да се лишават от по-добро медицинско наблюдение.

Този вид системи разчитат на мощни компютри, които биха могли да поемат, анализират и интерпретират информация. Подобен пример е суперкомпютърът „Уотсън“ на IBM, който предлага програми за „когнитивно“ здраве, които анализират генома на пациенти и предлагат персонализирано лечение на рак например.

В същото време „Гугъл“ наскоро обяви, че разработва алгоритъм, който може да открие диабетна ретинопатия, причиняваща слепота, само като анализира снимки на ретината.

И докато според Алахи системите с изкуствен интелект, проектирани да разпознават и интерпретират информация от снимки, „са близки до човешката дейност“, то е необходима повече работа, за да се подобри т. нар. социална интелигентност или разбирането на тънкостите от взимането на ежедневни решения.

Самоуправляваща се кола например може лесно да се движи около базата на „Гугъл“ в Маунтин Вю, Калифорния, но ще има повече трудности около Триумфалната арка в Париж, където поведението на останалите участници в движението е по-малко предсказуемо.

Алахи посочва, че роботиката се нуждае от разбирането за неписаните закони на социалното поведение, използвани в ежедневния ни живот, които биха могли да варират според различните култури.

Един робот например може да си пробие път през група от хора на гара в търсене на най-ефективния път, без да знае, че по този начин нарушава правилата на личното пространство.

“Има ситуации, при които технологията все още не е способна да разбере човешкото поведение“, каза Алахи, който е част от изследователски проект, използващ робот за разбиране на поведението на пешеходци.

Подобен вид роботи може и да са технологични чудеса, но те също така повдигат някои страхове, че биха могли да излязат извън контрол - тревоги, засегнати във филми като „Терминатор“.

„Доста е страшно, но ще отнеме години докато това стане и в момента, в който се случи, ние ще сме готови“, казва Миланези.