Банките все по-ликвидни и все така недоверчиви

Ликвидността в банките продължава да расте, но не и доверието в икономиката. Това показва паричната статистика на Българската народна банка, която отчита пореден месец с двуцифрено увеличение на ликвидността в икономиката, като в същото време се наблюдава свиване на кредитирането.

Според данните за юни парите в обращение и ликвидните средства в банките се увеличават с 15% на годишна база. Най-бързо пък се увеличават депозитите на междубанковия пазар - с 15.9% на годишна база и размерът им е 25.6 милиарда лева. Успоредно с това кредитите за неправителствения сектор (общо за бизнеса и домакинствата) намаляват с 0.6%. По отделно намалението е с 1.5% за бизнеса и с 0.7% за домакинствата.

Изключение от общата тенденция представляват резултатите конкретно за юни спрямо май. За този период кредитирането расте с 1%, или 630 млн. лв. Това е сериозно увеличение но не е сигурно доколко се дължи на новоотпуснати заеми, или на обратно придобити кредити, които са били продадени на колекторски фирми в минали периоди. 

Данните са нетни, което означава, че измененията през юни (както на месечна, така и на годишна база) с формират като разлика между новоотпуснатите и погасени кредити. Така най-лесният извод, на който може да наведат подобни данни е, че банките предпочитат да поддържат висока ликвидност и да намалят маржа на печалбите си, но не и да ускорят кредитирането.
Противно на тази тенденция влияе процъфтяващият пазар за банкови и небанкови вземания. Когато банка продаде пакет от вземания, той моментално се трансформира в ликвиден ресурс, като статистически тя намалява кредитния си портфейл. Когато това явление се превърне в масова практика, то се отразява и в статистиката на макро ниво, и влияе по същия начин, като забавянето на кредитирането.

Нетните продажби на кредити, включително и продажбите, извършени от лизингови дружества е на стойност 185.2 млн. лв., като зад тази стойност стоят продажби на кредити за 217 милиона лева и обратни изкупувания за 32.4 милиона лева.
Преструктуриранията на кредитни портфейли обаче не са достатъчен фактор и най-точният извод е, че за забавяното се дължи както на предпазливост от страна на банковите институции да отпускат нови заеми, така и на преструктурирането на кредитни портфейли.

Банков анализатор, пожелал анонимност, коментира, че сериозно влияние за пасивността на финансовите ниституции оказва и течащият в момента преглед на активите им. „Отношението между отпуснатите кредити и привлечените депозити в банковата система е 75% и това е второто най-ниско равнище за банките в региона. Това потиска възможностите на банките да печелят и е много вероятно, след като стрес тестовете приключат, банките да повишат отношението“, коментира той. Самото повишение на отношението може да се случи с отпускането на нови заеми, или чрез намаляване на депозитите в банките. „Много вероятно е да намлюдаваме именно прилагането на втория инструмент, което ще се случи чрез допълнително понижаване на лихвите по влоговете“, коментира банкерът пред „Икономист“.

Данните са нетни, което означава, че стойността за юни (както на годишна, така и на месечна база) се формира като разлика между новоотпуснатите и погасени кредити. Така най-лесният извод, на който може да наведат подобни данни е, че банките предпочитат да поддържат висока ликвидност и да намалят маржа на печалбите си, но не и да ускорят кредитирането.