Спасители на опозицията

Драмите около Изборния кодекс, които обезсмислиха преференциалния вот и предизвикаха остро недоволство в средите и на десницата, и на левицата, се изродиха в сапунка по спасяването на опозицията. За да върнат социалистите в парламента, управляващите направиха няколко крачки назад с риск да изглеждат непоследователни.

Крачка назад за заплатите
ГЕРБ и ОП маршируваха напред-назад и с решението си да остават изцяло без заплати депутати, които отсъстват без причини от пет заседания на парламента месечно. На 27 февруари правната комисия прие предложението на НФСБ при отсъствие от три последователни дни или пет за месеца от парламента депутатите да не получават заплата и клас "прослужено време", а представителните разходи за парламентарната групата да намаляват пропорционално. На 1 март се отказаха от него. Разумният глас се е оказал Емил Димитров-Ревизоро, който на среща между ОП и ГЕРБ заявил, че не може, когато ГЕРБ напуска парламента, да е прекрасно, а когато БСП напуска, да е ужасно. Цветанов отвърнал, че ГЕРБ били пионери в тази практика, а Ревизоро предложил направо да се запише в правилника на парламента, че на опозицията пари няма да се дават. Според него подобно решение е абсурдно, защото без заплати депутатите няма да имат здравни и социални осигуровки и освен това парламентът не е едноличен търговец да санкционира народните представители, които са избрани от народа.

Срещу наказателната мярка застана и ДПС, които не виждат в нея нищо демократично. "Парламентаризмът не е каквото си мислят разни хора – натискане на копчета и обслужващ персонал. В конституцията има текст за свободната воля на депутата", заяви Йордан Цонев.

Така предложението беше оттеглено от председателя на правната комисия Данаил Кирилов с мотива, че на комисията ѝ трябва повече време да подготви доклада.След намеса на Бойко Борисов коалиционните партньори ГЕРБ и "Обединени патриоти" заявиха, че са готови да върнат преференциите - 7% за национални избори и местни избори и 5% - за евровота, които на практика обезсмислиха на 15 февруари. Съгласиха се и да започнат избор на нова Централна избирателна комисия, чийто мандат изтича на 21 март, въпреки че бяха казали, че няма нужда от нова ЦИК. В списъка на отстъпките Цветан Цветанов включи и обещанието, че мнозинството ще разглежда и закони, внесени от БСП. Четвъртата отстъпка е, че управляващите се отказаха от намеренията си да лишат напълно от заплати и осигуровки депутатите, които имат повече от пет неоснователни отсъствия от пленарна зала месечно. "Разбирате, че правим всичко по силите си, за да помогнем на колегите от БСП да излязат от неудобното положение, в което сами се поставиха, и да се върнат в парламента", коментираха пред "Икономист" депутати от управляващото мнозинство. Според тях социалистите не са преценили правилно ситуацията и че за разлика от 2013 г., когато ГЕРБ напусна парламента, сега няма протести, няма и кой да ги оглави и да предизвика предсрочни избори. Освен това в парламента управляващите партии се разбраха да са заедно, успяват да съберат кворум, включително и с подкрепата на Веселин Марешки, който е осъзнал, че за него е важно този парламент да работи, защото в следващия няма да присъства. В решаващи моменти могат да разчитат и на ДПС.

В отбора на "спасителите" на БСП, които са и единствената опозиция в парламента, активно се включи и президентът Румен Радев, който наложи вето над Изборния кодекс и призова партията, която го издигна за президент, да се върне в пленарната зала, за да участва в дебатите. На 6 март парламентът единодушно отхвърли ветото в отсъствието на БСП.

Разцепления вляво
"Отхвърлихме подадената ръка на президента неясно защо. Засега в парламентарната група сме се разделили в полза на това, че няма да влизаме в парламента до евроизборите“, коментираха пред "Икономист" от ръководството на БСП. Те не били отстъпили от условието си управляващите да се откажат от всички промени в Изборния кодекс, макар да са наясно, че няма кой да им изпълни всичките искания. "Ако не ни изпълнят исканията, няма да влизаме в парламента", каза пред "Икономист" Пенчо Милков от БСП.

Най-отявлен противник на решението 87-те депутати на БСП да стоят извън Народното събрание е Красимир Янков и група депутати около него. Според Янков е нелепо БСП да не участва в дискусиите по ветото на президента, да не защитава предложенията за промени в Изборния кодекс и да не участва в заседанията на парламента, които ще определят кои да са членовете на ЦИК. "Напускането на парламентарната група имаше ефект и управляващите отстъпиха. Необходимо е да се свика Националният съвет на БСП и да се преразгледа решението за напускане на Народното събрание", заяви Янков.

Брожение в червената парламентарна група има и срещу излизането от парламента заради намалените възнаграждения. Сега, когато отсъстват без причина от пленарна зала, депутатите вземат една трета от заплатите си. Към момента основната им заплата е 3519 лв. Две трети от групата разчитат на тези пари и не са въодушевени от идеята да затягат сериозно колана. За останалата една трета намалението не е проблем, защото те си имат други доходи. "Доволни-недоволни, ще стиснат зъби и ще карат с по-малко, ако мнозинството реши", коментираха от ръководството на партията. Депутатът Таско Ерменков коментира в кулоарите на парламента след отхвърлянето на ветото, че съпартийците му се отказват от парите. "Без парламентарна трибуна няма кой да ни чува", контрираха по-умерени от БСП и признават, че има логика в предложенията на Красимир Янков за свикване на нов Национален съвет на партията.

Възможните отстъпки
Депутати от ОП заявиха пред "Икономист", че възможната отстъпка в Изборния кодекс е само за преференциалния вот. "Ще изчакаме Изборният кодекс да бъде публикуван в "Държавен вестник" и после ще внесем предложенията си", каза лидерът на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов след среща с Патриотите на 1 март. И даде ясно да се разбере, че става дума за възстановяване на преференциалния праг от 5 на сто за евроизбори и 7 на сто за избори за Народно събрание и за общински съветници. И в това обещание обаче има неизвестни. "Ние си запазваме правото да предложим преференцията за пренареждане на листи в местния вот да се вдигне, защото сега с 50 – 60 гласа се пренареждат листи, а това не е редно", коментира пред "Икономист" Христиан Митов от НФСБ. От ДПС пък заявиха, че ще си защитават всички предложения – вдигане на прага на преференциите, премахване на уседналостта и ограничението за 35 секции в чужбина. „Тези ограничения отнемат избирателни права на български граждани. Това е нарушение на конституцията“, заяви пред "Икономист" Велислава Кръстева от ДПС.

Другото условие на БСП – въвеждане на машинно гласуване във всички секции, обаче няма как да стане още сега. Категорични сме, че за евровота ще бъдат закупени 3000 машини, а за местния – 6000, казаха от ГЕРБ и от ОП.

Според Цветан Цветанов управляващите няма как да се съобразят с исканията на БСП – ЦИК и общинските и регионалните комисии след решение на Върховния административен съд (ВАС) да потвърждават решението на съда с две трети мнозинство, а не с 50% плюс 1 глас, както бе прието. Цветанов припомни, че това решение е взето по предложение на ВАС, който е дал много примери как, след като се е произнесъл по дадена жалба и я е върнал със съдебно решение в ЦИК, то не може да се изпълни, защото ЦИК трябва да го потвърди с две трети мнозинство. "Получава се пинг-понг и на практика не се изпълняват решенията на ВАС", обясни Цветанов, отхвърляйки мотивите на президента от ветото му, че така се нарушава съдебният контрол.

Текстът е публикуван в брой 10/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.