Децата не започват войни, но въпреки това се бият в тях.
В Йемен деца на по 10 години вземат оръжието, което е високо почти колкото тях, за да се сражават в конфликт, който никога няма да разберат напълно.
Това е една съвременна трагедия, която както изглежда няма да отшуми бързо.
По-рано тази година УНИЦЕФ съобщи, че 1/3 от войниците, биещи се в жестоката гражданска война в близкоизточната страна, са деца.
Това е шокиращата истина, която се отнася и за двете страни в конфликта.
Както бунтовниците хуси, така и войската, биеща се на страната на международно признатия за президент Абдуллах Мансоур Хади, набират деца в редиците си.
А детските смъртни случаи не се ограничават само до тези, хванали оръжието.
Според УНИЦЕФ стотици хиляди деца в страната са в риск от недохранване, а милиони са без достъп до здравеопазване или чиста вода.
Към момента огънят в страната е прекратен, благодарение на намесата на ООН, а на 18 април в Кувейт предстои да се проведат мирни преговори. Но дори мирът да бъде постигнат, възстановяването ще отнеме много време.
Страната е в гражданска война от септември 2014 г., когато шиитските бунтовници хуси обсадиха столицата Сана.
Градовете Аден, Таиз и Саада са в руини, докато много други са силно засегнати.
Последиците за децата са големи.
Смята се, че само миналата година са убити 900, а вербуваните деца са поне пет пъти повече, въпреки че УНИЦЕФ вярва, че това е само извадка от истинския им брой.
Какво ще се случи в бъдеще е трудно да се предскаже, като след началото на затишието, вече беше съобщено за един инцидент.
Това не е нещо, което може да чака.
Защо се бият децата войници?
В йеменската култура децата стават мъже на 14 или 15 години, а част от мъжествеността е вземането на оръжие в ръка. Много от тях се използват на проверяващи пунктове, но и много деца се бият и в първите редици на бойното поле и все повече и повече умират.
История на конфликта
Коалицията, в която влизат Саудитска Арабия и други арабски държави, започна своята кампания против хусите през март миналата година, предоставяйки помощта си на подкрепяното от много държави по света правителство в изгнание.
Оттогава до сега повече от 9 000 са били убити в гражданската война, включително и повече от 3 000 цивилни граждани, според сведенията на ООН.
Войната принуди повече от 2,4 милиона души да напуснат домовете си.
Историите на децата
В доклада на УНИЦЕФ присъстват и разкази на деца, принудени да се бият във войната.
Елхам Галиб е 23-годишна майка и медицинска сестра, която напуснала град Таиз. Тя изгубила своята 3-годишна дъщеричка, когато къщата на нейните родители била поразена от бомба.
„Нямах време да взема нищо, всичко, с което разполагах, бяха дрехите на гърба ми и един пръстен. Просто побягнах към улицата, държейки децата си. Видях хора, които се качваха в една кола и аз просто влязох в нея с моите деца. Дори не знаех къде отива.”
Джехад е сестрата на 15-годишния Мохамед, който бил убит при размириците в квартал Маала в южната част на град Аден.
„Той имаше големи мечти. Той заслужаваше да живее и да ги изпълни. Но той нямаше никакъв избор заради натиска, който му оказваха да вземе оръжието и да тръгне на война. Дете, без никакъв военен опит, бе докарано до такъв жесток край.”
Абдуллах Науар, на 13 г., хванат в капан заедно със семейството си в Аден.
„Бях уплашен… много уплашен. Всичко около мен е плашещо. Тъжното лице на майка ми и сълзите ѝ ме тормозят най-много. Страхувам се, че всички ще умрем в този тъмен сутерен.”
Ум Моджеб, обществен доброволец в Торбан, областта Лашей, разказва за началното училище „Ал-Шахиед Абдулалим”, в което имало повече от 500 ученици, преди то да бъде унищожено.
„Понякога все още чувам смеха на децата в училищния двор. След това осъзнавам, че просто си въобразявам, няма вече деца в това училище.”
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
