Не дръжте децата далеч от AI

ИКОНОМИСТЪТ Даниел Съскинд от 15 години изследва как изкуственият интелект и новите технологии променят труда и обществото. Той преподава икономика в King’s College London, изследовател е в Оксфордския университет и Stanford Digital Economy Lab и съветва британското правителство по въпросите на AI и бъдещето на труда.

Има три деца – на 8, 5 и 2 години. Затова разсъждава за изкуствения интелект и като учен, и като баща.

За The Guardian Даниел Съскинд разказва една малко лична семейна история. Когато бил малък, с баща му съчинявали една приказка, непрекъснато я допълвали и променяли финала й.
Тя започвала така. В един обикновен летен ден времето било прекрасно и всички очаквали огромни опашки пред Дисниленд. Въпреки това бащата и синът тръгнали към увеселителния парк. И – о, изненада! – в Дисниленд нямало никого. Всички атракции и забавления били само за тях.

Двамата измисляли какво ще се случи по-нататък, но приказката останала недовършена.

Близо 30 години по-късно Даниел Съскинд си я спомня и я разказва на осемгодишната си дъщеря. Тя се запалва и иска с татко си да я завършат. Какво може да се случи после?

Решават да попитат изкуствения интелект. Разказват на ChatGPT сюжета дотук и му предлагат да продължи. Получават вариант, поправят го, сменят думи, добавят свои идеи. Старата семейна приказка е завършена.

Даниел Съскинд не разказва случката, за да покаже какво може ChatGPT, а за да постави много по-важния въпрос: трябва ли децата да използват AI и до какво може да доведе това?

От години той изучава изкуствения интелект, автоматизацията и влиянието на новите технологии върху професиите и пазара на труда. Вкъщи мисли и за друго. Трябва ли да пази собствените си деца от AI? Или е по-добре те да растат заедно с него?

Отговорът му може да изненада някои родители: не дръжте децата далеч от AI.


И С НЕГО, И БЕЗ НЕГО


Когато се появяват калкулаторите, родителите също са изплашени. Ако децата им започнат масово да ги използват, няма ли да забравят да смятат? Ще могат ли да смятат сами?

С времето става ясно, че страховете им са били напразни. Калкулаторите влизат в класните стаи, но математиката не изчезва. Учениците се научават да решават задачи и с тях, и без тях.

Даниел Съскинд смята, че с AI трябва да постъпим по същия начин. Формулира правилото кратко: 



„УЧИ И ДВЕТЕ, ИЗПИТВАЙ И ДВЕТЕ.“



Децата трябва да умеят да използват изкуствения интелект, но и сами да пишат, смятат и разсъждават. Колкото по-убедително отговаря машината, толкова по-важни стават собствените знания. AI може да е впечатляващо точен, но може и убедително да греши. Трябва да знаеш достатъчно, за да различиш едното от другото.

Даниел Съскинд прави експерименти не само в университета, но и вкъщи. Когато осемгодишната му дъщеря се отегчава от таблицата за умножение, двамата използват ChatGPT, за да превърнат упражненията в игри.

Когато петгодишният му син губи интерес към детските книжки, заедно с баща си създават нови истории и светове, които са му по-забавни.

Така AI може не просто да дава готови отговори, а да събуди желание да научиш още.



КАКВО ДА УЧАТ



И остава най-важният въпрос: какво да учат днес децата, за да имат работа утре?

Даниел Съскинд предупреждава да не търсим професия, която изглежда защитена от технологичните промени.

Само допреди няколко години програмирането се приемаше за билет към добро професионално бъдеще. Днес AI вече пише код вместо програмистите.

Затова Даниел Съскинд предлага да сменим въпроса. Вместо „Каква професия да избера?“ – „Какъв проблем искам да решавам?“

Професиите ще се променят. Но ще продължим да лекуваме хора, да строим, да преподаваме, да създаваме нови продукти и да решаваме сложни проблеми. Други ще бъдат начините и инструментите.

Ако днес самият Даниел Съскинд започваше професионалния си път, би избрал да се занимава с AI и с наука. Не за да избяга от технологичната промяна, а за да бъде там, където тя се случва най-бързо.

Не дръжте децата далеч от AI. Научете ги да го използват, без да престават да мислят, съветва Даниел Съскинд.