Al-Quds Al-Arabi: Американският инженерен гений и руската ”лопата” в Сирия

Автор: Мата Сафади, за изданието Al-Quds Al-Arabi (Alquds Alarabi Newspaper), 07 февруари 2016 г.

Събитията в Сирия нямат регионален характер, както се считаше по-рано. Всъщност това е една война от глобален мащаб на сирийска територия, а народът на Сирия е просто разменна монета. Първата сериозна криза бе още по времето на младежката интифада в Сирия, когато руското вето не позволи на ООН да се намеси – руската страна ограничи достъпа на организацията до горещите точки и това попречи да бъде оказана помощ на сирийския народ. На Асад му бе позволено да използва оръжие срещу демонстрантите, като се започне от автомати, артилерия, въздушни бомбардировки и се стигне до оръжия за масово унищожение, в това число и ядрени. По този начин руското вето стана решаваща крачка към задълбочаването на сирийския проблем. Ситуацията вече се развива със стремителни темпове, възникват нови инициативи и рисковани обрати, които в крайна сметка водят до изригвания на социално, политическо, военно и географско равнище.

Руснаците нямаше да се възползват от правото си на вето, ако не бе традиционното съперничество между САЩ и Русия. Тогава кабинетът на Обама също не се включи с особено благородни намерения. Съществуват едни не дотам честни, но на всички известни дипломатически методи, от които се възползваха хората на Обама, за да предотвратят поне частично негативните политически последствия от събитията. Но американците изведнъж разбраха, че руските амбиции относно Сирия не противоречат на задачите на САЩ и не пречат на интересите на Запада. Русия нагази дълбоко в сирийското блато, което първоначално не изглеждаше толкова дълбоко. Ситуацията се влоши допълнително след като революцията прерасна в масови убийства. Тогава САЩ подготвиха различни ходове, някои от които особено кървави и низки. Според замисъла на САЩ именно Русия трябва да изиграе фаталната роля на тиранин за сирийския народ, която да прилича на диво първобитно варварство.

снимка / БГНЕС

Все пак е неправилно да се смята, че съществува политическа или военна коалиция между противниците, особено в светлината на провала на преговорите в Женева. В дадения случай се използва терминът „взаимни разбирания“, именно в множествено число, тъй като от това понятие се подразбират съмнителни, гнили, подозрителни отношения между две страни, постигнали частични договорености относно съвсем конкретни въпроси. Тези договорености са своеобразна търговска сделка, която предполага лагерите да разменят равни по стойност (според тях) интереси по отношение на определен проблем. Ясно е, че в подобна сделка няма място за морал, важни са резултатите и ползите. Това обяснява и загадъчното поведение, което е така характерно за международните играчи, когато лавират в лабиринта на сирийската криза. Лабиринт, който представлява сбора от интересите на режима на Асад и противниците на революцията.

Тези съмнителни „взаимни разбирания“ зад кулисите на руската и американската дипломация изплуваха на повърхността в най-критичния момент, когато двата противоположни лагера почувстваха, че революцията поема по пътя на доминация на политическата сцена и на бойното поле. Може би преговорите в Женева нямаше да се провалят така жестоко, ако всяка една от присъстващите страни не се опитваше да спаси политическия процес със смъртоносен контраудар.

Все пак целият този фарс бе видимо от полза на Русия, която от самото начало беше против преговорите. Русия не искаше преговори преди да е наложила пълния си контрол върху събитията, тъй като се опасяваше, че ако делегациите и отделните лица постигнат съгласие, това може да доведе до приемане на крайно решение и без участието на Русия.

Ясно е, че дамско-московският отбор не бе доволен да види опозицията в такъв състав и тук не става дума за разногласията относно имената на групите и организациите, а за опасенията на руснаците, че преговорите могат все пак да се случат, а резултатите да удовлетворят нуждите на всички участници. Няколко часа след като делегациите се настаниха в хотелите, дамаско-московската група обяви нова мълниеносна война едновременно в няколко региона, като нанесе удари по военни и цивилни цели из цяла Сирия. Нямаше нужда от такъв вид действия, тъй като тогава нямаше никакви прояви на насилие от страна на опозиционните групи. Но Русия реши да ликвидира всички опозиционни сили и този подход не бе нищо ново, тъй като напълно съответстваше на путинските традиции на насилие. Американският му колега обаче се престори, че нищо не е станало, следвайки принципа на двулична политика, в която словата се разминават с действията. САЩ за един час изгубиха това, което им даваше определено предимство – ролята на силен съюзник на сирийската революция, тъй като се разколебаха и провалиха преговорите преди да са започнали. А САЩ месеци преди това настояваха, че трябва да се изработи мирно решение. Именно по американска инициатива трябваше да се състоят преговорите в Женева.

снимка / БГНЕС

Всичко това бе разрушено от руското желание отново да защити режима на Асад, което пък накара САЩ без колебания да дадат водещата роля в преговорите на Русия. Така че реалната скрита стойност на тази почти легендарна сделка не е само в съдбоносното и значение, но и в това, че арабите най-сетне имат възможност да разберат американските стратегически уловки и метаморфози.

САЩ не направиха нито една напразна крачка по отношение на Сирия. Макар и отстрани да изглежда, че американците имат известни съмнения и колебания, с които е известен Обама. Тези негови особености обаче не пречат на гордостта му и той не изпитва чувство на слабост. Резултатите от политиката му в Близкия изток, а също и успехът в урегулирането на ядрения конфликт с Иран – това е могъща основа, която ще позволи на САЩ да се решават и на най-рискованите маневри в региона. По този начин Обама има с какво да отговори на критиците си по сирийския въпрос. Той позволи на руската мечка да пъхне лапата си в сирийското гърне с мед, като по този начин задоволи „неосъветските“ амбиции на Русия. Тази компенсация може и да е предрешена от хода на събитията, но ролята, която САЩ избраха за заклетия си „приятел“ Путин е да го превърнат от император в „лопата“, която американците да използват, за да почистят региона от „отровните змии“, които го населяват. Русия успешно се справя със задачата си. Първо, успя да попречи на световната общност да прекрати сирийския кошмар. Второ, Русия удачно помита всичките сили на съпротивата, като заедно с тях погубва и много мирни граждани.

Що се касае до така наречените „обамови протести“, идващи от западните „приятели на Сирия“ по повод същата тази „лопата“, която изпълнява двойна функция за САЩ, то те не са нищо повече от прашинки бял пясък в обезумелите, кървясали очи на див звяр, който с нетърпение очаква да улови заблудилата се плячка. Въпросът, който не е нов: „Кога на тази плячка ще ѝ пораснат нокти, способни да унищожат „вражеските лопати“?

Как могат арабите да се защитят от тази адска опасност, надвиснала над техните герои и деца, където и да се намират те?.. Остава единствено да си мечтаят, че ще се роди човек, който да каже: „Познавам те и никога няма да те забравя, американски лицемер такъв!“