Учени обвиниха бабите за съпружеската ревност

При предците ни появата на бабите, които активно участвали в търсенето на храна и във възпитаването на внуците, е създала условия за моногамия. Именно бабите са станали причина за изобилие от плодовити мъже в зряла и по-късна възраст, които си търсят млади партньорки и ревниво ги бранят от конкурентите си. До този извод са стигнали американски учени, публикували статия в списанието „Протоколи на Националната академия за науки“ (Proceedings of the National Academy of Sciences).

„Хипотезата за бабата“ е била представена от антрополога Кристен Хоукс още през 90-те години. Тогава тя обръща внимание на ролята на старите жени в живота на танзанийските ловци-събирачи: те изравяли корени и хранели внуците си. Според Хоукс, жените сред предците ни спрели да умират на възраст 30 - 40 г. (както е при шимпанзетата), благодарение на бабите: те изхранвали внуците, което позволявало на младите жени по-скоро да родят следващо дете. В резултат на това „гените на дълголетието“ в подобни семейства се предавали на все повече представители и средната възраст на Homininae през последните два милиона години е скочила до 70 г. Проведеното от Хоукс компютърно моделиране е потвърдило тази хипотеза.

снимка / mnartists.org

Сега антропологът и колегите ѝ се опитват да свържат феномена баба с друга важна особеност на човешката култура: образуването на постоянни двойки „мъж-жена“ (при шимпанзетата например женските се чифтосват с множество партньори).

Когато с появата на бабите продължителността на живот на предците на човека започнала да расте, жените спрели да раждат деца след 45 г., докато мъжете запазвали способността си да зачеват потомство и на по-преклонна възраст. Усилила се конкуренцията за млади женски и в крайна сметка за мъжете станало по-изгодно да встъпват в постоянна, многогодишна връзка с партньорките си, а също така и да ги охраняват от посегателствата от страна на останалите мъже.

Това явление отличава рода Хомо от шимпанзетата, чиито мъжки предпочитат по-стари партньорки, както и от повечето бозайници, при които способността за зачеване при женските продължава по-дълго, отколкото при мъжките.

Компютърното моделиране е потвърдило, че за 300 хил. години „ефектът баба“ кардинално е променил съотношението между половете в хипотетичната популация на приматите: от 77 мъжкари на сто женски до 156 мъжки на 100 женски.

„Това изменение прави охраната на постоянната партньорка по-изгодна стратегия за мъжете, отколкото търсенето на нова – има прекалено много конкуренти… Не случайно в човешкото общество в постоянните двойки е силен елементът на собственост при мъжете и жените“, отбелязва Хоукс.