Т-54 и МиГ- 21 Made in China: Kак се копира танк в китайски стил

Китай е признатият световен лидер по ментета. Там се копират практически всякакви промишлени и битови стоки, Но, заради собствената си сигурност, Китай не се гнуси да копира и чужда техника с военно предназначение. В копирането на въоръжение Китай няма равен. Областите на прилагане на „копирната“ технология на китайската военна промишленост поразява въображението. От пистолети и автомати до дронове и системи за противовъздушна отбрана.  

Калашниците и други стоки за разпродажба

Огнестрелното оръжие, което е един от най-масовите китайски продукти, в следвоенните години е придобило чертите, ако не на отделен отрасъл, то на самостоятелен промишлен сектор и то напълно заслужено. Не е шега, че китайското оръжейно производство е щамповало стотици милиони единици оръжие, а количеството на боеприпасите за него не може да се изчисли.

Но Китай доста добре подбира какво точно да копира – обикновено изборът пада върху техника съветско или руско производство. Военни експерти от Русия и други страни обясняват това съвсем просто: „Ако се постави до американския танк един съветски, със същите или почти същите характеристики, то съветския при еднакви технически способности, ще бъде доста по-евтин. Ето я и цялата тайна“, казват иронично военните експерти. Същото се отнася и за стрелковото оръжие. Голяма част от ползваните от китайците автомати „Калашников“ са местно производство.

Това не е странно, тъй като още по времето на СССР съветското ръководство е продало цели тестета олицензи за производството на съветско стрелково оръжие: автомат Калашников, самозарядна карабина Симонов СКС, ръчна картечница Калашников…списъкът е безкраен.

Огнестрелното оръжие е своеобразен символ на Китай. Нито една друга страна, в това число и Русия, не произвежда в момента толкова копирано оръжие, колкото Китай. Но, оръжейните експерти, колекционерите и дори простите военни, запознати с историята за „предаване“ на документацията на стрелковото оръжие, практически едногласно твърдят, че легендарната съветска надеждност, след влагането й в китайското желязо, практически е изчезнала. „Качество и надеждност. Двата главни критерия на съветското оръжие са били фактически унищожени от китайците“ заяви в интервю за „Звезда“ бившия офицер от СПЕЦНАЗ Андрей Захаров

„ПМ, СКС, ТТ… малко ли са примерите, Всичко, което излезеше от китайските фабрики, беше боклук. Например, добре помня, когато през 90-те започна вълната на престъпност, а след това се разтресе и Северен Кавказ, та когато пратиха моята група, често откривах китайски „макарови“, ТТ, автомати „Калашников“. Как са стигнали до там – за мене е загадка, но в крайна сметка не се решихме да ги ползваме.  Имаше случаи, в които автомат "Калашников" се разпадаше. В буквалния смисъл. Обкова падаше и се виждаше механизма вътре. В този план съветските и руските автомати нямат конкуренти. Нито една компания в света не умее да произвежда толкова качествени автомати, както това правим ние. Залагам си живота за това“.

Въпреки дефектите в изработването на най-простото оръжие в света, китайското огнестрелно оръжие реално заля цяла Африка, Близкия Изток, че дори успя да се добере и до Латинска Америка. В Сирия, например, може да се срещнат всякакви образци от китайско производство. Нашумялата терористична организация „Ислямска Държава“, например, като цяло не се притеснява да използва китайско оръжие заедно с американското.

Червената машина

Сред всички производители на бронетехника инженерите от китайския военно-промишлен комплекс (ВПК) знаят какво да правят най-добре – да вземат като основа руските танкове. Т-54, Т-55…списъкът на бронетехниката, която китайците активно са копирали е толкова дълъг, че ако се зачете човек в него, спокойно може да изразходи час и половина от личното си време. Съветската бронирана експанзия в Китай е започнала с лекия танк ПТ-76, който в края на 1950 година е бил доставен в страната в количество няколко десетки бройки.

Изучавайки ПТ-76, китайските военни инженери създават собствен лек плаващ танк „Type 63”, чиято конструкция било хибридна технология, почти собствена разработка: инженерите решили да „оженят“ ПТ-76 и бронетранспортьора БТР-50ПК, за да имат уникална бойна машина. Огън по неприятеля в случай на необходимост произвеждало нарезното оръдие с 85мм калибър, което изглеждало забавно на малкия корпус на бронемашината – масивна и тромава.

„Все едно да сложиш върху магаре нарезно оръдие. Но трябва да се признае – те са достигнали своето, получавайки доста пъргав и в същото време мощен боен екземпляр“, казва Виктор Серебряков, механик-шофьор на танка Т-72БМ в състава на 58 армия на Руската Федерация.

Но китайците не се ограничили само с построяването на леки бронирани машини по образ на съветските. Танковете Т-54, Т-55 и модификациите на тяхна основа от 1970 година се пускали в Китай в такъв обем, че отчетните данни за количеството на реализираните машини напълно може да се съпостави с общата съветска отбрана. През 1983 година в Китай е поставен своеобразен рекорд по пускане на съветски танкове: от копираните Т-54 (в китайски вариант Type 59) са били пуснати 1700 бройки за година. Това са почти по пет танка на ден.

Китайската бронетехника е воювала навсякъде – аналогично на съветската са я ползвали в Близкия Изток и Латинска Америка. На кадри от сблъсъци на сирийската правителствена армия до днес се вижда, как сирийските танкисти трябва да крадат Т-54 и Т-55 от терористите и да ги ползват, а те пък са били произведени преди това в Китай.

Поглед в небето

И въпреки всичко, особената страст на китайците, вероятно, по силата на отдавнашната дружба със Съветския Съюз, е авиацията. Но и тук китайската промишленост намира спасение в специалистите, говорещи руски. „Ревърс Инжинеринг“ за Китай винаги е бил най-евтиния и удобен способ по нарастване на военната мощ. При съветските самолети тази система работеше перфектно – прости, надеждни, с минимален шанс за отказ, бойните птици станаха желан обект за усилване на крилатата ескадрила на „Червения Дракон“.

Именно такъв – евтин, надежден и бърз – станал „малкия азиатски брат“ на самолета МиГ-21 – реактивния изтребител J-7. Авиационните експерти, специализиращи в съветската авиационна промишленост често се шегуват, че „ако някой намери 10 разлики между китайския и съветския, ще получи бонбонче“. МиГ-21, който е ужас за авиацията на САЩ по време на войната във Виетнам, е бил избран като обект за копиране не случайно – техническите и летателните му характеристики са достатъчни, за да се сформира бързо и ефективно ударно крило.

Китайците не са копирали само МиГ-21, но и МиГ-17 и МиГ-19. Дори бомбардировача Ту-16 им е харесал. Констуирането на копие на МиГ-21 е отнело на китайците 20 години. Макар конструктивно самолетът да е бил доста прост, за китайската авиационна промишленост той е бил доста трудно начинание.

Историята на китайския J-7, който реално е двойник на руския МиГ-21, не е никак проста. Стремителното изстиващите съветско-китайски отношения са отхвърлили работата по J-7 до 1966 година – именно тогава за пръв път той започва да бъде разработван.

Съвременната история на китайската авиация също е неразривно свързана със съветското наследство, макар голям дял от китайската крилата гвардия да е родом от СССР и Русия. През 2013 година Китай пуска в серийно производство самолетът J-15, който, ако се погледне с невъоръжено око, почти на 100% е копие на изтребителя Су-33, а за изтребителите J-11 Китай получи от Русия официално оплакване, защото J-11 не е нищо друго, освен руския Су-27 СК.

Китайската авиация е нещото, което печели вниманието на практически всички световни медии, но въпреки явните старателни и скъпоструващи работи в това направление и доста осезаемите успехи, Китай все така е задължен на Съветския Съюз за своята авиационна промишленост, който му е помагал така щедро със своите технологии. По думите на повечето експерти в областта на авиацията – ако не е била съветската школа за авиостроене и нейния технологичен отдел, китайската военна авиация днес щеше да е доста жалка гледка.

В китайската армия уважават съветската и руската техника. По думите на очевидци, това се усетило силно по време на скорошните военноморски учения „Морско взаимодействие 2015“. Морски пехотинци и офицери от флота на Русия, които са тренирали заедно с китайските войници, признали, че азиатските им колеги с нескрит възторг гледали руските бойни кораби. След няколко десетки години почти напълно уверено може да се каже, че всяка военна машина на Китай е на 95% свързана  със съветската/руската оръжейна школа, а в света няма друга страна, която да е изработвала въоръжение, което да е толкова просто и приемливо за обикновения войник.