Любовта към родината дава право на неудобни въпроси

ПРЕДСТАВЯМЕ ПОЛЯ ЗЛАТИЛОВА, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"


ПРОФЕСИЯ, ПРЕВЪРНАТА В КАУЗА

ПОЛЯ ЗЛАТИЛОВА е психолог, специалист по детско развитие и аутизъм, консултант по позитивна психотерапия, обучител и супервайзър, но преди всичко – човек, посветил професионалния си път на една кауза: по-добър живот и повече възможности за всяко дете.

Професионалната й биография, започнала преди 35 години, съчетава мениджърски позиции с над 20 години опит в социалната и образователната сфера. Пътят ѝ започва като учител по история, преминава през психологията, социалните услуги и приемната грижа и постепенно я отвежда към една от най-важните теми в професионалния ѝ живот – подкрепата на децата с аутизъм и техните семейства.

Като психолог в ДМСГД в Русе работи с над 120 настанени деца. По-късно се посвещава на приемната грижа и подкрепя над 90 деца и техните семейства по пътя към реинтеграция или осиновяване. Този опит ѝ дава не само професионални знания, но и дълбоко разбиране за това колко решаващи могат да бъдат навременната подкрепа и човешкото отношение.

През 2019 г. поема ръководството на „Живот под дъгата“ – първият във Варна център за работа с деца от аутистичния спектър. През 2021 г. е двигател в създаването на център за приложен поведенчески анализ „Мога сам“, като работи с международни специалисти и поставя силен акцент върху обучението и професионалното развитие на българските специалисти.

През последните пет години е обучител и супервайзър на екипите в няколко социални услуги за възрастни във Варна. Грижата за грижещите се или подкрепа на подкрепящите е една от основните насоки в нейната професионална реализация.

През 2022 г. създава „За теб, дете“ – пространство, което събира натрупания ѝ опит и превръща професионалните знания в индивидуална подкрепа за деца и родители. В основата на работата ѝ е разбирането, че всяко дете има право да бъде разбрано, прието и подкрепено според своите индивидуални потребности.

Каузата ѝ не остава само в рамките на професионалната практика. През годините е участник или двигател на доброволчески инициативи за деца без родителска грижа, деца от социално уязвими семейства и деца със специални потребности. Инициира възможности за спорт, лагери, плуване, хидротерапия и водни спортове, превръщайки подкрепата в реални преживявания, увереност и социално включване.

През последните три години Поля Златилова продължава да развива тази кауза като председател на Фондация „Новите деца“, чрез професионалната си практика и чрез работа по проекти за социално включване и трудова реализация на младежи с аутизъм и специални образователни потребности.

Това, което отличава нейния път, е последователността – от пряката работа с едно дете, през подкрепата на семейството, до обучението на специалисти и създаването на услуги и възможности за групи деца и младежи.

Тя не просто работи с деца – тя създава възможности. Възможности за развитие, за самостоятелност, за приемане и за по-пълноценно участие в живота. Същевременно създава и подкрепя професионални общности, които да продължат тази работа с разбиране, знания и отдаденост.

Това е смисълът на нейния професионален път и каузата, която обединява всичко, което прави – „За теб, дете“.


ЗАД ПРОФЕСИОНАЛНИЯ МИ ПЪТ СТОИ ЕДНА МНОГО ЛИЧНА ИСТОРИЯ – аз съм майка на две вече пораснали деца. Раждането на второто ми дете – едва 900 грама – ме срещна отблизо с крехкостта на детския живот, тревогата на родителя и огромното значение на ранната подкрепа. Вероятно именно този личен опит, заедно с професионалните ми срещи с деца и семейства, постепенно оформи посоката, в която съм избрала да се развивам. Срещата с уязвимостта не остана само личен спомен – превърна се в чувствителност към нуждите на детето и семейството и в професионална мотивация да търся по-добри отговори за тях.
Днес двете ни деца вече са пораснали, но личното преживяване остава част от разбирането ми за детството – не само като професионална тема, а като най-важния период, в който навременната подкрепа може да промени цял един човешки път.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


НЕ СЪМ от големите мечтатели. Преминала съм от училищната скамейка (златен медал) към университета и реалния живот в историческата 1988-89…

Сигурно съм мечтала. Но, ако смятам, че нещо е важно - не за мен, а за хората около мен (което означава и за мен!), просто се залавям да направя всичко, което мога и не ми е трудно да вдъхновя и повлека след себе си «отбор юнаци».

А сега – за България – такава, каквато я мечтая. Такава, каквато МОЖЕ да бъде:

- България, в която детската смъртност НЕ е «национално олимпийско постижение»;

- България, която НЕ държи първенство по брой на NEETs /неработещи, неучещи, неангажирани младежи на възраст 15-24г/ в ЕС;

- България, която НЕ е на челни позиции по преждевременна смърт и отрицателен прираст на населението…

- България, в която мръсният въздух НЕ е една от основните причини за преждевременна смърт…

- България, чиито ученици и млади хора Не са масово функционално неграмотни…;

- България, в която училищният тормоз НЕ е ежедневие за ¼ от учениците…

И аз, и семейството ми, и двете ни пораснали деца ИСКАМЕ, въпреки всичко, да живеем в България!

- В България, земята на най-старото злато в света…, втората в Европа по брой, дебит и лечебна стойност на минералните извори.., в която ИМА национална политика и стратегия и държавата да печели - за народа си! - от националното си богатство;

- В България, която цени и пази най-добрите! Не само паметта на националните герои! А ресурса, капацитета и реномето на съвременните си герои – във всички области – и ученици, и учени, и спортисти, и артисти…Те да са във фокус и за пример.

Утопия ли е това?

Не! „И как можем да я постигнем“? Не е лесно! Но може:

- Да се въведат глоби, вместо определени такси. За неспазване на елементарни правила за обществен ред, замърсяване, недопустимо поведение. Път към лична отговорност!

- Училището да излезе от състезателен режим…и да премине от форма към съдържание. С фокус върху развиване на тяло, дух и мисъл, готовност за живота и грижа за общото утре!

- Да спре разпродажбата на национални обекти и да се върне производството на селскостопанска продукция. Туризмът и селското стопанство да са държавен приоритет.

- Да се намалят разходите за държавно управление и администрация!!!! ………

Списъкът е дълъг, защото хаосът е голям и народът е отдавна тотално объркан.

Но изход към тази България ….ИМА.