Как Google решава, какво да ”забрави”

Точно преди една година европейските власти задължиха Google да премахва по молба на потребителите връзки към информация за тях от резултатите от търсенето. Постановлението на Европейския съд по този въпрос получи неофициалното название „правото да бъдеш забравен”. При това компанията трябва сама да разглежда молбите и да взема решения, като съдът ѝ даде много малко указания как да го направи.

Европейски съд каза на Гугъл да ”забрави”

На конференция за конфиденциалността на данните в Берлин представителят на Google Петер Флайшер даде уникална възможност да се придобие представа за механизма на вземане на решения в компанията. Стана ясно, че почти всяка сряда водещите специалисти на компанията в Европа се събират и решават, коя информация може да се премахне от резултатите от търсенето. Флaйшер разказа, че повечето молби постъпват в Google чрез формуляра за онлайн заявки. Отначало те се изпращат на многобройния екип юристи и инженери, които вземат решенията по по-лесните казуси. Над молбите работят десетки хора, основно от европейското седалище на компанията в Дъблин.

Петер Флайшер

Лесни казуси са например: премахване на снимка на жени по монокини или връзки към новини за хора, които преди много години са били арестувани за дребно хулиганство. По думите на Флайшер тези случаи са много, затова от Google премахват връзките към тях и търсачката забравя за тях. С по-сложните случаи се занимава комитет от водещи специалисти на компанията. Някои участници присъстват в конферентната зала, други участват в дискусията през видеочата на Hangouts. Понякога се налага допитване до независими експерти, например юристи с определена специалност. Сътрудниците на Google обсъждат всяка молба, след което гласуват. „Обикновено едно или друго решение се взема с убедително мнозинство на гласовете. Но има и случаи, по които мненията ни се различават значително”, разказа на конференцията Флайшер.

Google плаща редовна заплата за безделие

От Google са разработили определени критерии за вземане на решенията. Така известните обществени дейци или медийни фигури имат по-малък шанс техните молби да бъдат одобрени, докато е по-вероятно, например, да бъдат премахнати връзките по молба на хора, които са извършили престъпление преди много години и които впоследствие са освободени от съдебна отговорност.

За една година Google е получила над 250 хил. молби, касаещи 920 хил. връзки. Тя се е съгласила да премахне 35% от връзките, отказала е 50% от тях, а 15% все още се разглеждат. Хората, чиито молби са отклонени, могат да подадат иск в националните агенции за защита на личните данни. Тези учреждения могат след това да се обърнат направо към Google и да се разпоредят съдържанието по молбите да бъде премахнато.

Компанията премахва резултати само от европейски домейни, например Google.fr или Google.co.uk, но не и от Google.com, въпреки, че той също е достъпен в Европа. Затова намирането на премахнатите резултати е лесно и регулаторите критикуват Google, заявявайки, че могат да се опитат юридически да накарат компанията да изпълни разпоредбите им. „Позицията на компанията трябва да се промени”, твърди Изабел Фалк-Пиеротен, ръководител на френското ведомство за защита на личните данни CNIL.

Подходът с разрешаването на Google да се разпорежда сама с молбите може да лежи в основата на европейските регулатори за разширяването на сферите, в които се прилага „правото да бъдеш забравен”. Депутатите от ЕС разглеждат законопроект, според който то може да се прилага не само спрямо резултатите от търсенето, но и на базата на данните и сайтовете. Те се сблъскват с някои от онези проблеми, които сега се решават от Google. „Това е много повече от просто едни резултати от търсене, - твърди Едуардо Устаран от юридическата фирма Hogan Lovell. – Това е една от най-мащабните политически дискусии на нашето време”.

Асандж разкрива, че Гугъл и нейният основател са свързани с правителството на САЩ