Да извадиш очите, вместо да изпишеш веждите. Старата поговорка като нищо може да се окаже точно описание на ефектите от поредните европейски регулации, които са на финална фаза на обсъждане и приемане. Две от тях са насочени директно към пазара на храни, а третата – новият регламент за транспортните превози, станал известен като пакетът "Макрон", още преди приемането си вече оказва натиск върху цените в посока нагоре.
Защитата на дребните производители на храни от опитите на големи търговски вериги да им извиват ръцете с непазарни и неравноправни договорни отношения е стара тема както за европейския, така и за българския пазар. Регулирането й чрез еврорегламента за по-справедливата верига на доставки, лансиран по време на австрийското председателство на ЕС м.г., обаче претърпя изненадваща метаморфоза и на финала се оказа, че защитата му обхваща и големи мултинационални производители, с по-голяма пазарна тежест от търговците.
“Нормите, които притесняват централите – майки на хипермаркетите, които работят и у нас, са, че чрез обсъжданията в Европейския парламент обхватът на регулациите в полза на фермерите се разшири и вече включва и доставчиците, вкл. мултинационални компании. Това променя цялата философия и основата на дебата, защото тези, които имат нужда от подкрепа, са дребните фермери. А се получава така, че големи международни компании ще бъдат "предпазвани" от по-малки от тях търговци“, коментира пред "Икономист" Йордан Матеев, председател на Сдружението за модерна търговия, обединяващо водещите хипермаркети в България. Става дума за увеличението до 350 млн. евро на оборота на компаниите, които ще получават подкрепа от новите правила.
На въпрос имат ли доставчици над този праг, от „Кауфланд“ например успяха да се сетят конкретно само за един концерн с уговорката, че със сигурност има още няколко големи играчи.
"Предоставянето на защита на предприятия с годишен оборот до 350 млн. евро би означавало, че почти всички производители и търговци на храни в някои страни като Финландия и Белгия ще бъдат обхванати от новите правила“, коментира преди дни Нийл Макмилан от EuroCommerce, европейската асоциация на хипермаркетите, чийто член е и българското Сдружение за модерна търговия.
Правилата на закрила включват списък с нелоялни търговски практики, които ще бъдат забранени, например просрочени над 30 дни плащания за бързо развалящи се продукти, отмяна на поръчки с кратко предизвестие, едностранни промени или промени с обратно действие в условията на договора за доставка, неправомерно използване на поверителна информация, ответни действия или заплаха за такива срещу някой доставчик. Други практики ще бъдат разрешени само ако преди това са били уточнени недвусмислено в писмен документ и фермерът или доставчикът е дал изрично съгласие. В тази група влизат връщането на доставчика на непродадени храни, таксите за включване на храните в промоциите или в рекламни брошури, покриване на разходите за складиране и др.
С едни гърди напред
Основната причина за недоволството на хипермаркетите е заради бюрократичната намеса. „На европейско ниво хипермаркетите и доставчиците са се договорили, има саморегулация и тя работи. Затова те не искат бизнесът им да се утежнява с регулации“, обяснява Матеев.
А в България нормите вече са с едни гърди напред пред европейските по рестриктивност. След масови оплаквания на производители от хипермаркетите за скрити такси и промяна на договорите в крачка, през 2016 г. бяха вкарани специални текстове в Закона за храните и в Закона за защита на конкуренцията. В първия се разписа, че разплащанията не могат да надвишават 30 дни, а във втория бе формулирано недопускане на прекомерна пазарна сила.
“Доставките на пресни стоки – плодове и зеленчуци, хляб, ги разплащаме от 5 до 7 дни. Фермери и дистрибутори казват, че си сверяват часовника по точността на нашите плащания“, казва Стела Първанова, търговски директор на "Кауфланд". По-рано от законовия срок се разплащат и от "Лидл", казва изпълнителният директор на веригата в България Милена Драгийска-Денчева, както и от БИЛЛА, твърди Стоян Тачев, прокурист и ръководител на отдел „Проекти и процеси“ в компанията.
Мениджърът на "Лидл" даде пример пред "Икономист", че компанията никога не е имала допълнителни такси: "Дори и да ми каже регламентът – поискай съгласие от дистрибутор, за да го включиш в твоята брошура, - аз и сега ги включвам без пари, ще продължим да го правим и в бъдеще". Делчева посочи още, че веригите помагат и на фермерите за качеството на продуктите им както със съвети, така и със сортове. „Повече от това не можем да направим, в крайна сметка смисълът от веригата на доставки е всеки да понася отговорността от това, което прави. Лошо е, ако само един бранш, каквито са търговските вериги, бъде избран за мишена, която да обира всички рискове по цялата верига“, е опасението от страна на хипермаркетите.
На по-различно мнение са представители на преработвателите. Според шефа на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, както и според Мариана Кукушева от Асоциацията на хлебопреработвателите, старите такси са подменени с нови, които са скрити в доставната цена. Двамата твърдят, че тази цена вече се определя и в зависимост от това къде на рафтовете във веригата ще е позициониран конкретният продукт.
Предвиден проблем
И ако новите за ЕС правила за таксите у нас вече се прилагат, поне според веригите, неясният още при приемането си текст против злоупотребата с пазарна сила вече ражда опити за манипулация. Нормата, че всяко „действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да уврежда интересите на по-слабата страна“, се използва от некоректни производители или дистрибутори за т.нар. „непоискана оферта“, твърдят търговците.
“Някой ни пуска по имейл предложение за потенциална доставка, но моят анализ на асортимента показва, че в момента нашите супермаркети нямат нужда от този продукт. И не го каня на среща. Имахме производство пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за злоупотреба със силната си позиция, защото не сме поканили човека от имейла на среща. Мога ли да поканя всеки и да работя с него? Това в интерес ли е на потребителя?“, е риторичният въпрос на мениджъра на "Лидл" Милена Драгийска-Денчева.
До момента по този текст пред КЗК е имало две производства срещу хипермаркети – едното е завършило в полза на веригата, а другото още се разглежда. Като цяло обаче са образувани 12 производства, като в злоупотреба с пазарна сила са набедени телевизии, мобилни оператори, технологични компании, млечни компании и др.
Двойна тояга за ценитеДруг еврорегламент – за двойния стандарт при храните, възбужда недоволството на мултинационалните производители и поражда прогнози за увеличаване на цените на някои пазари или изчезването на групи стоки от тях.
“Не сме против да има допълнителна регулация за двойните стандарти. Но има различни случаи, при които се налага да има различие на рецептите. На 22 януари т.г. бе приет забранителен списък, който не допуска да има разлика в рецептите дори от няколко милиграма, като е предвидено да се налага глоба до 10 млн. евро или до 4% от оборота на компанията. Нашето настояване е тези глоби да се налагат само при значимо отклонение от рецептите, което би повлияло на избора на потребителя“, обяснява Яна Иванова, изп. директор на сдружение "Храни и напитки България", което представлява някои от интернационалните концерни у нас. Ако нормата остане в сегашния й вид, според Иванова това ще ограничи продуктовите иновации и потребителския избор и ще увеличи цените на определени пазари, някои от които като последица няма да могат да бъдат обслужвани.
Чрез поредица от срещи с евродепутатите, вкл. и българските европейската асоциация Food and drink Europe e успяла да извоюва три изключения, при които няма да се налагат глоби за двоен стандарт, обявиха в становище от международната асоциация.
Първото е да се отчитат значими различия в националните вкусове. Например крема сиренето в Германия е почти безсолно, а същият бранд в Испания е два пъти по-солен, защото така го предпочитат потребителите. Второто изключение е възможността за производството на една храна да се използват различни съставки, които са с идентични качества и свойства. Корпорациите обикновено използват наличните продукти в съответната държава. Например за подслаждането на кока-кола в едни страни се използва захар, а в други изоглюкозен сироп от царевица. "Там, където се произвежда царевица, е със сироп, там, където се произвежда захарна тръстика, е със захар. Това е нормално, стимулира се и местната икономика. В България например една от най-големите инвестиции в последните години е завод "Амилум" в Разград, който произвежда въпросния сироп", дава пример Иванова.
ПАРАМЕТРИ: В "Кауфланд" се разплащат за свежи продукти до 7 дни, посочи търговският директор Стела Първанова
Третото изключение е наличието на специфични забрани в националното законодателство, например ограничения за използването на захар в детски храни и т.н.
Производителите отхвърлят възможността да финтират правилата срещу двойния стандарт с промени в наименованията на продуктите за различните пазари. Този модел се определя като неработещ по две причини. Едната е, че купувачите в Източна Европа, където се появи движението срещу двойния стандарт, държат да пазаруват марките, които се продават и в западната част от континента. „Особено при българския манталитет, ако до някоя марка пише Balkans или Югоизточна Европа, никой няма да я вкуси“, каза пред „Икономист“ производител. А втората причина е, че маркетирането на отделни брандове в отделни региони ще ги оскъпи твърде много.
Говорейки за по-големи разходи, тези на хипермаркетите вече се движат нагоре заради пакета „Мобилност“, който изкара по брюкселските улици български превозвачи. Шеф на една от търговските вериги у нас посочи, че заради новите правила за превоз на ниво ЕС, както и заради новите тол такси в България, транспортните фирми вече преговарят за по-високи доставни цени с веригите по отношение на превоза на собствените им марки до хипермаркетите в ЕС. Очаква се тези преговори да обхванат и доставките на храни към България.
Подводните камъни, които съпътстват и трите европейски регламента, отново показват, че регулациите са и винаги ще бъдат нож с две остриета. Особено когато се дискутират и приемат месеци преди изборите за нов Европейски парламент, когато основната цел е да се харесаш на избирателя.
Текстът е публикуван в брой 5/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
