Енергийните общности в България: между закъснял старт и липса на реално приложение

инж. д-р Веселин Тодоров

Енергийните общности в България остават по-скоро концепция, отколкото реално работещ механизъм. Въпреки че европейската рамка за тяхното развитие е в сила още от 2018 г., у нас процесът продължава да се забавя, а отговорността често се разпределя между различни институции, без ясно водещо звено и последователна политика.

На практика това създава усещане за „прехвърляне на горещия картоф“ между институциите, без конкретен ангажимент, срокове и измерими резултати. В същото време интересът от страна на бизнеса, общините и гражданите е налице, но липсват условия той да се реализира.

Контекстът прави темата още по-належаща. На фона на нарастващите разходи за електроенергия и задълбочаващия се риск от енергийна бедност, липсата на реално работещи механизми за участие на потребителите в енергийния пазар се превръща не само в регулаторен, но и в социално-икономически проблем.

Особено показателен е примерът с многофамилните сгради, въпреки огромния потенциал за соларни инсталации, в България на практика няма работещ модел за разпределение на произведената енергия между живущите. Това блокира едно от най-логичните и мащабируеми решения за намаляване на разходите за електроенергия на домакинствата.

България: регулация в движение, система в застой

До неотдавна страната практически липсваше от картата на реално функциониращите енергийни общности. През последните месеци се наблюдава известно движение, включително нормативни промени, които създават условия за споделяне на електроенергия и участие на различни групи потребители.

Тези стъпки обаче по-скоро бележат закъснял старт, отколкото изградена система.

Към момента липсва:

·         последователна национална политика

·         ясно дефиниран и приложим механизъм за споделяне на енергия

·         реални стимули за граждани, общини и малък бизнес

·         работеща координация между институциите

·         публичен мониторинг и проследяване на резултатите

Критичните проблеми са концентрирани в няколко посоки като най-основните са затруднено присъединяване към мрежата, административни бариери и липса на стимули за съхранение на енергия. В резултат, докато в Европа проблемът често е в ефективността на политиките, в България той остава на по-базово ниво, липса на реално функционираща система.

Европа: амбиция без достатъчно работещ модел

Този проблем не е изцяло локален. Последният доклад на Европейската сметна палата „Енергийни общности – все още нереализиран потенциал“ показва, че развитието на модела изостава в целия Европейски съюз.

Одиторите стигат до ясен извод, че Европа има амбиция за децентрализирана енергетика, но среща сериозни трудности при нейното практическо реализиране.

Данните показват:

·         едва около 27% от заложените цели са постигнати към 2025 г.

·         очакваният принос към възобновяемата енергия е значително надценен – около 4% вместо първоначално предвидените 17–21%

·         липсват ясни дефиниции, измерими цели и ефективен мониторинг

Причините са сходни в различните държави, но най-честите са забавено прилагане на законодателството, административни бариери и ограничен капацитет на местно ниво.

Европа на две скорости

Въпреки тези трудности, в някои държави моделът вече работи и дава резултати.

В Нидерландия функционират над 700 енергийни кооператива, подкрепени от ясна политика, достъп до финансиране и активно участие на гражданите. В Германия броят им е около 1000, като страната има дългогодишна традиция и стабилна регулаторна рамка.

Тези примери показват, че успехът не е въпрос на технология, а на ясни правила, стимули и доверие към гражданите като активни участници на пазара.

От пропуснати възможности към необходимост от действие

За България залогът е значително по-голям от просто изпълнение на европейски политики.

Липсата на реално работещи енергийни общности означава пропуснати възможности за:

·         намаляване на разходите за електроенергия

·         привличане на локални инвестиции

·         повишаване на енергийната независимост

·         ограничаване на енергийната бедност

Вместо това страната остава силно зависима от централизирани модели, които ограничават участието на гражданите и бизнеса.

„България започва по-късно, но това дава възможност да изгради по-ефективен модел, стъпил върху опита на други европейски пазари“, коментира д-р инж. Веселин Тодоров, основател на VVT Engineering и председател на Соларна академия България.

За да се преодолее изоставането, са необходими не просто нормативни промени, а последователна политика с ясни цели и измерими резултати. Това включва създаване на работещ механизъм за споделяне на енергия, облекчаване на присъединяването към мрежата, стимули за съхранение и активна подкрепа за граждани, общини и малък бизнес.

Енергийните общности не са нишова тема, а ключов елемент от бъдещата децентрализирана енергийна система на Европа.

Докладът на Европейската сметна палата показва, че ЕС все още търси работещ модел. За България обаче предизвикателството е още по-основно, а именно да излезе от фазата на отлагане и да започне реалното изграждане на такъв модел.

В този контекст въпросът вече не е дали енергийните общности ще се развият, а колко време страната може да си позволи да отлага тяхното реално въвеждане.