На трона – долар или…

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global.

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант, „ЕЛАНА Трейдинг“

Винаги, когато се повдигне темата за валутите през следващите пет години, ми идва едно изтъркано клише във финансовата сфера – това е „въпрос за един милион долара“. Но всъщност не е. Не е дори за милиард или за трилион долара. Когато говорим за щатския долар и за значението му за хегемонията на американската икономика, то не се измерва в пари. Защото лидерската позиция днес на Америка е основана на силата на долара и на значението ѝ като резервна валута. САЩ имат конкуренция във всяка сфера. Европа се разрасна като икономически съюз, който има по-голямо население със съпоставимо високи доходи. Китай е индустриалният гигант без аналог и конкуренция в света. Инвеститорите търсят диверсификация за капиталите си, но все още не могат да намерят алтернатива на Америка като финансов център на света. 

Доларът в геополитическата картина 

Новата власт във Вашингтон си поставя амбициозните цели да задържи лидерската позиция на САЩ, включително и на валутния пазар. Доларът трябва да остане водещата валута, която се използва за разплащане в световната търговия. И която е предпочитана за спестяване и на глобалния кредитен пазар. Но в същото време американските политици искат да върнат Златния век за индустрията в САЩ, което може да стане само след обезценка на долара. 

Валутите не са само средство за размяна. Навсякъде по света са кредит. Те се превърнаха в генератор на икономическия растеж и в основната причина за рекордите на фондовите пазари. С тях се измерва огромната задлъжнялост на бизнеса, населението и държавите. Десетилетието на ниски лихви роди скъпите недвижими имоти, рекордите на борсовите индекси и големите спестявания, с които са финансирани дълговете на държавите. През следващите пет години ще станем свидетели на огромни промени във връзките между водещите валути. Те ще се дължат на структурните икономически дисбаланси, на различната монетарна политика от централните банки и на промените в глобалната търговия. 

Валутният пазар се променя след повече от десетилетие на силно поскъпване на щатския долар. Японската йена се сблъсква с предизвикателствата на демографията и последствията от монетарните експерименти. Еврото показва плахи опити за съживяване след години на стагнация в икономиката. Китайският юан трябва да навигира в бурния океан на глобалната търговия и промените в политиката. Техните движения отразяват дълбоките структурни промени, предизвикани от търговските дефицити, фискалните дисбаланси и променящите се капиталови потоци.


Когато нежеланите промени са неизбежни Мнозина свързват силата на щатския долар с водещите позиции на икономиката. Това е един от факторите зад поскъпването на валутата. Другите са по-високата доходност на облигациите и растежът на акциите, защото те са причината капиталите да се връщат в САЩ. Но зад тях стои призракът на модерната икономическа политика – държавните дефицити. Американският бюджет е на червено през последните 25 години. Дефицитът расте постоянно. И не само COVID-19 и ипотечната криза от 2008 г. са причините за повече харчове. Това е перманентната политика на държавата да стимулира икономическия растеж и доходите с пари назаем, които следващите поколения ще трябва да плащат. Американците купуваха стоки отвън и плащаха с долари. Бюджетните дефицити направиха търговски дефицити. Все повече долари отиваха в чужбина. Все повече пари трябваше да бъдат инвестирани някъде и американският пазар им предложи нещо уникално. Големите технологични компании грабнаха вниманието на всички инвеститори по света. Те са иновативни и всеки по света използва техните продукти или услуги. Всяка една от тях започва да става съпоставима дори с интернет балона от 2000 година, когато загубите на NASDAQ се измерваха на $5 трилиона. 

Политика на противоречия Но защо споменавам все повече акции и облигации вместо валутите? Защото спестяванията от цял свят се обръщат в долари, за да бъдат инвестирани в тези активи. Така все по-големите дефицити в бюджета и търговията, вместо да се превърнат в лавината, която помита долара, станаха причината за неговата сила. И такава ситуация устройва всеки. От обикновения американец и бизнесите, които печелят, до политиците, които нямат нищо против да харчат парите на следващото поколение. За Китай това беше един вечно растящ огромен пазар, който купува стоки от цял свят. Германските корпорации и японските банки нямаха нищо против да се възползват от добре работещата система. Колкото повече американската икономика растеше, толкова повече суровини бяха консумирани. 

Това продължи, докато Тръмп не погледна към индустриалния потенциал на САЩ и го сравни с Китай. Тогава се роди политиката на противоречия и тя се дължи на желанието да се постигнат всички цели на максимум с минимум усилия. Например да се вдигнат митата на вноса, но цените да останат без промяна, защото производителите от чужбина ще поемат тежестта. Лихвите да бъдат ниски, но това да не се отрази на желанието на инвеститорите да купуват американски дълг при все по-голямата нужда от финансиране на дефицита. Или пък доларът да поевтинее, за да стимулира американското производство, но без това да отблъсне капиталите от американски активи. 

Именно тук се съдържат най-противоречивите детайли за американската политика. Как може да бъдат накарани чужденците, които имат долари, да купуват американски активи? Когато доларът е оръжие за геополитическа борба или пък носи по-малко доход от инфлацията. Как да бъде предпочитана резервна валута, когато авоарите могат да бъдат конфискувани във всеки един момент? Възходът на биткойна намери подкрепа едновременно от ликвидната доларова лавина и от превръщането на валутата в оръжие.

Защо еврото печели

Светът се променя. Доларът беше глобалната резервна валута за 70% от активите в света в края на миналия век. През 2024 г. е 58%. И въпреки че е предпочитан за глобалната търговия, структурните факти подкрепят постепенната ерозия на неговата привилегирована позиция. За половин година еврото се качи с 14% спрямо щатския долар. Прогнозите към края на годината са да достигне 1,20 EUR/USD, както и да добави още пет цента догодина. И това се дължи само на скромното подобрение в растежа в Европа. Говорим за един процент възход на икономиката тази година и около процент и половина, в най-добрия случай, за 2026 г. Инфлацията в Европа също е по-висока, отколкото в Америка. 

Тогава защо анализаторите очакват еврото да върви нагоре, когато предимството на по-добрата икономика, по-високия доход и по-силно растящите акции е на страната на долара? За капак и европейската икономика ще пострада силно от митническата политика на Тръмп. 

Вероятно защото търговският баланс на ЕС е сравнително балансиран и поддържа стабилната валута. За разлика от САЩ, дефицитите в еврозоната са около 3% от икономиката, макар и повече от позволеното от Пакта за стабилност. Дали анализатори и инвеститори не считат, че Америка е минала точката, от която няма връщане назад? Докато за Европа все още не е късно да вземе правилен курс на стабилни държавни финанси.

В такъв случай нищо не може да спаси долара и обезценката му може да се окаже подобна на това, което видяхме след 1985 г., когато със Споразумението Плаза американските търговски партньори се съгласиха на поскъпване на своите валути. Това успя да спре временно покачването на търговския дефицит на САЩ. Но за Япония и в по-малка степен за Германия е краят на техния индустриален и експортен бум. Поскъпването на долара и връщането на капиталите към Уолстрийт доведе до бум в цените на акциите. Както и до Черния понеделник от 19 октомври 1987 г., когато индексът Dow Jones отбеляза рекорден еднодневен спад от 22%. Дали Тръмп не иска да повтори тази игра със своите търговски партньори и всички акционери на американския пазар? С уговорката, че толкова силен спад вече не може да има, защото на борсите работят специални механизми срещу подобни панически разпродажби. 

Но сега има една много тънка разлика с 80-те години на Рейгън. И тя е в огромните инвестиции на чужденците в САЩ. Те притежават активи за повече от $60 трлн. и няма да бъдат никак щастливи, ако тези капитали предстои да се обезценят наполовина заради валутния курс. Американците имат $37 трлн. в чужбина и са най-големият нетен длъжник в света по този показател. Но ако доларът падне наполовина, както се случи през 80-те години на миналия век, те ще притежават повече активи, отколкото дължат. Тези страхове обясняват защо доларът е губещата валута от началото на годината, въпреки че САЩ не подхожда по същия начин, както преди четири десетилетия. 

Защо юанът не е заплаха 

Юанът има сравнително малко присъствие, въпреки че Китай е втората най-голяма икономика в света, заради капиталовия контрол и ограничения достъп на чуждестранни инвеститори до китайските финансови пазари. Делът му е около 2% от всички резерви на централните банки. Наскоро златото изпревари еврото за второто място в тази класация, като тези активи държат по около 20% в резервите. За китайската валута се очаква да претърпи управляема преоценка и да поскъпне от 7 юана за долар към 6,50 през следващите години. 

Китайците нямат намерения засега да обезценяват валутата си, за да отговорят на митата на Тръмп, а предпочитат вътрешни стимули за икономиката. Китай не е заплаха за долара, въпреки че очакванията са значението му в резервите да се качи няколко пъти и да достигне 5 – 10% от световните авоари на централните банки. Но правителството на страната няма намерения да повтори грешката на Япония от 1985 г. и рязко да оскъпи валутата си спрямо долара. Затова използва капиталите си, за да купува злато. И понякога – да оказва натиск върху пазарите. Както например стана през април тази година. Предполага се, че значителните разпродажби на облигации през фондове в Европа са именно от китайски институции и капитали. Те натиснаха доходността нагоре и уплашиха американското правителство, за да промени политиката си на ескалация в митническата война. 

Златният стандарт остава спекулация 

Спекулациите за връщане към златния стандарт ще си останат точно това – спекулации във време на висока инфлация и недоверие към книжните пари. Прекомерната строгост на златния стандарт не отговаря на действителността – нито за гъвкавост на паричната политика, нито за дефицитите, нито за търсенето на пари в световната финансова система. Златото ще остане резервна валута, но за централните банки. За инвеститорите това е актив, който би трябвало да отрази все повечето книжни пари по света.

Тази задача се опитват да поемат и криптоактивите – да дадат на инвеститорите възможност да хеджират капиталите си от „печатането“ на пари. Дотук те имат значителен успех, защото биткойнът стигна $120 хил., а интересът от неговия растеж се пренесе и върху останалите криптовалути. ЕС и САЩ следват различни стратегии, но се движат към по-голяма регулация, а не към легализация на криптовалути като биткойн за междудържавни разплащания. Вместо това за трансграничен сетълмент се разработват контролирани системи като проекта mBridge в Китай или се предпочитат архитектури за взаимно свързване на национални системи, какъвто е подходът от двете страни на Атлантика. ЕС активно разработва дигитално евро, което ще бъде цифрова валута на централната банка, замислена като дигитална форма на парите в брой, която да допълва, а не да замества банкнотите и монетите. През октомври ЕЦБ ще вземе решение дали да продължи с изграждането на проекта.