Еврото е рамка. Стабилността е избор

Сезонът на отпуските обикновено ни дава възможност да погледнем по-спокойно към свършеното през годината. Седем месеца след въвеждането на еврото вече можем да направим първата равносметка. Тя е положителна. Плащанията не бяха прекъснати, сметките бяха превалутирани, наличните пари бяха осигурени, а клиентите — обслужени. Операция, която засегна почти всеки договор, всяка сметка и всяка каса в страната, премина без системни сътресения. Имаме основание да бъдем удовлетворени, но не и самодоволни. Обществото няма да оценява членството в еврозоната само по качеството на техническия преход. Оценката ще се формира във всекидневието — чрез цените, лихвите, достъпа до кредит и сигурността на спестяванията. Изводът на този етап е ясен: рамката е по-силна, а с това нараства и нашата отговорност.

Техническият преход приключи. Същинската работа продължава.

На 1 януари 2026 г. България направи важен преход в организацията на паричния си режим— от стабилност чрез ограничение към стабилност чрез участие. В продължение на близо три десетилетия паричният съвет осигуряваше ясна номинална котва — първо към германската марка, впоследствие към еврото — чрез фиксиран курс и отказ от самостоятелна парична политика. С пълноправното участие в Евросистемата БНБ вече участва в общата парична политика, а българските банки имат достъп, при общите условия, до нейните операции и ликвидни улеснения. Решенията се предават пряко, а възможностите за управление на временни ликвидни затруднения на платежоспособни банки са съществено по-широки.

Тези предимства не отменят националната отговорност. Паричната политика е обща, но кредитният цикъл, жилищният пазар, доходите, фискалните условия и банковите практики запазват своите местни особености. Задачата ни е да използваме ползите от паричния съюз, като поддържаме консервативна, превантивна и прозрачна макропруденциална и надзорна политика. Седем месеца са твърде кратък период за окончателни заключения. Те обаче са достатъчни, за да отделим онова, което вече знаем, от въпросите, които ще изискват постоянно внимание.

Инфлацията изисква факти и ясно обяснение

Нека бъдем ясни по въпроса, който основателно вълнува най-много хората. Еврото не създаде инфлацията в България и членството само по себе си няма да я премахне. Инфлационната вълна започна години преди приемането на единната валута. Първоначално тя беше подхранена от повишаването на световните цени на енергията и храните, нарушенията във веригите за доставки, икономическото възстановяване след пандемията и последиците от войната на Русия срещу Украйна. Впоследствие влияние оказаха и новото напрежение на енергийните пазари, свързано с кризата в Близкия изток, както и вътрешни фактори — бързото нарастване на заплатите, силното потребление, поскъпването на услугите и фискалните решения. Данните, налични към средата на август, очертават променлива, а не еднопосочна картина.

Средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени беше 3,5% през 2025 г. Годишната инфлация по този индекс се понижи до 2,1% през февруари 2026 г., впоследствие, след кризата в Близкия изток, се ускори до 6,3% през май, а след това отново се забави — до 5,2% през юни и 4,4% през юли. Това движение не подкрепя тезата, че всяко поскъпване след януари може автоматично да се припише на еврото. Причините трябва да се търсят в отделните компоненти на ценовия индекс и в развитието им във времето. Предварителните оценки поставят еднократния ценови ефект от самата смяна на валутата в тесен диапазон: около 0,2 процентни пункта според Европейската комисия и 0,3–0,4 процентни пункта според анализ на ЕЦБ и БНБ. Разликата отразява използваните методи, а не различен извод: ефектът е ограничен, съсредоточен главно в части от сектора на услугите и съпоставим с наблюдаваното при предишни преминавания към еврото. ОИСР в прогнозата си от юни свързва ускоряването на инфлацията през пролетта предимно с по-високите енергийни цени.