Законът за критичните суровини – шанс за България

Текстът е публикуван в бр. 31 на сп. Business Global.

В средата на март Европейската комисия публикува драфт-версии на две нова регулации – Закон за индустрията за нетна нула (Net-Zero Industry Act) и Закон за критичните суровини (Critical Raw Materials Act). Целта им е пределно ясна – да създадат нужните предпоставки ЕС да намали зависимостта си от внос на критичните за енергийния преход, дигитализацията и военната индустрия суровини и продукти. Идеята е Европа да добива, рафинира, произвежда и рециклира много повече литий, никел, редкоземни елементи, мед и т.н., които нейната икономика да превръща в батерии, фотоволтаични панели, термопомпи, горивни клетки и други продукти, необходими за постигането на голямата цел на Зелената сделка – пълната декарбонизация до 2050 г. 

Двете регулации са тясно свързани една с друга – индустрията за нетна нула не може да се развива без гарантиран достъп до нужните ѝ суровини, затова е напълно логично да бъдат разглеждани в пакет. Тук обаче ще се спра само на Закона за критичните суровини, който според мен има далеч по-голям потенциал да създаде политическа разделителна линия не само в самата Европейска комисия, но най-вече в Европейския парламент и страните членки.

Цели и реалности

Конкретните цели на Закона за критичните суровини са изключително амбициозни. Той предвижда минимални референтни стойности за 2030 г., които Европейският съюз трябва да постигне:

• Да добива поне 10% от стратегическите си суровини на вътрешния пазар.

• Да преработва 40% от стратегическите си суровини на вътрешния пазар.

• Капацитетът на ЕС за рециклиране следва да може да произвежда поне 15% от годишното потребление на всяка стратегическа суровина в Съюза. 

• Да не зависи от една-единствена трета страна за повече от 65% от вноса на всяка стратегическа суровина.

Реалностите към днешна дата са много далеч от целите. ЕС не добива практически нищо от някои от най-важните суровини за енергийния преход – литий, редкоземни елементи, кобалт, графит. Зависимостта от внос основно от Китай достига над 90 – 95%. Това съвсем естествено се пренася и върху производството на ключови продукти като батерии и фотоволтаични панели, които са адресирани от Закона за индустрията за нетна нула.

Законът за критичните суровини вменява множество конкретни задължения за ЕС и страните членки, чрез които да постигне целите си. В това число влиза създаването на два списъка – на стратегическите и критичните суровини, зад които стоят конкретни методологии за оценка и които ще бъдат актуализирани с времето и развитието на технологиите. Създава се понятието „Стратегически проекти“ за добив, преработка и рециклиране, които укрепват сигурността на доставките на ЕС на стратегически суровини, показват техническа осъществимост и отговарят на високи стандарти за устойчивост. Стратегическите проекти ще бъдат определяни от Европейски съвет по критичните суровини и следва да се разглеждат в обществен интерес. Това означава, че проекти с неблагоприятно въздействие върху околната среда могат да бъдат разрешени, когато общественият интерес надделява над това въздействие, при условие че отговарят на минималните изисквания на екологичното законодателство. Процесът на издаване на разрешения не трябва да надвишава (освен в изключителни случаи) 24 месеца за добив и 12 месеца за преработка или рециклиране…

Спирам дотук и се връщам към реалността. Списъкът в критичните за ЕС суровини съществува, обновява се и се прилага от 2008 г. На теория повечето страни членки отдавна имат някакви стратегии за осигуряване на добива и преработката им. На практика резултатът към днешна дата е нулев. Проекти за добив на литий, никел, кобалт, редкоземни елементи в Европа има много отдавна, но те просто не се реализират. Ако нещо случайно стане, то е след поне две десетилетия ходене по мъките за инвеститора.

Изобилие от „примери“

За да не бъда голословен, давам конкретен пример – спирането на проекта на компанията „Ресурс 1“ за добив на волфрамови руди от находище „Грънчарица“ край Велинград. 

Волфрамът е металът с най-висока точка на топене. Има много приложения, но е практически незаменим за военната индустрия – за производство на самолети, ракети и всякаква бойна техника, която трябва да издържа на изключително високи температури. Обявен е за критична суровина за ЕС поради огромната зависимост на европейската военна индустрия от внос от Китай и Русия. Още от социалистическо време е известно, че България притежава едно от най-богатите находища в Европа, но детайлното му проучване е извършено чак в началото на XXI век. През 2009 г. „Ресурс 1“ получава 35-годишна концесия за добив. Проектът предвижда инвестиция от 140 млн. лв., която се очаква да доведе до разкриването на 450 работни места за периода на строителство и 700 работни места за времето на експлоатация. Местното статукво, с видимата помощ на тогавашното правителство на ГЕРБ, обаче прави всичко възможно проектът да не се случи и накрая българската държава решава, че страната няма нужда от него – през септември 2017 г. РИОСВ-Пазарджик дава отрицателно становище по Доклада за ОВОС. Ключова за това решение се оказва заповед на регионалната Басейнова дирекция, издадена точно по време на процедурата по ОВОС, с която са въведени нови санитарно-охранителни зони в площта на концесията. Така България губи поредна възможност да стане значим член на ЕС в стратегически важна индустрия.

Подобни истории в рамките или около ЕС с лопати да ги ринеш. Последният наистина значим пример беше изгонването на австралийския минен гигант Rio Tinto от Сърбия, което спря развитието на проект за добив на литий с потенциал да захранва производството на батерии за целия ЕС.

Как да се случи?

След упорито насаждане на изключително негативна публична представа за минното дело и металургията в главите на последните три поколения в Европа се опитвам да си представя как политическата ни върхушка изведнъж започва да обяснява колко важни и чисти са тези индустрии или колко хубава и лесна е работата в рудника или край топилните!? 

След десетилетия на „зелена“ пропаганда срещу тези индустрии искам да видя откъде точно в Европа ще се появят стотици хиляди миньори и металурзи и как ще бъдат посрещани геолозите с хляб и сол по селата и махалите, където правят проучвания за изграждане на нови мини!?

Опитвам се да си представя и откъде в енергийно бедна Европа ще дойдат тераватчасовете и екзаджаулите изобилна, надеждна и евтина енергия – не само електрическа, но преди всичко пряко изгаряне на горива, – която е нужна за работата на мините и металургията!?  

Но да не бъдем песимисти! Брюксел казва, значи трябва да стане. Това може да създаде страхотни условия за развитие на България. 

Въпреки малките си размери страната ни заема много важно място в глобалния пазар на мед – най-важната суровина за индустрията за нетна нула. Ако вземете стойността на целия глобален пазар на критични суровини, ще видите, че медта струва повече от всички останали (около 25 различни минерали), взети заедно!

Благодарение на минно-металургичния клъстер в Средногорието, където са концентрирани трите големи мини на „Асарел-Медет“, „Елаците-Мед“ и „ДПМ Челопеч“, както и металургичният комбинат на „Аурубис България“, ние сме на трето място в Европа по добив на медни руди. Металургичният комбинат между Златица и Пирдоп обаче има толкова голям капацитет, че въпреки местния добив България се нарежда сред топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. Произведената нерафинирана мед у нас е толкова много, че продажбата ѝ дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на нерафинирана мед в света през 2021 г. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност на метала, вкл. вече се правят автомобилни компоненти от мед в предприятия като „София Mед“. Потенциални нови находища, както и възможности да произвеждаме повече крайни продукти, имаме много.

Остава да видим какво ще направи българското правителство, за да се възползва страната ни от Закона за критичните суровини, който изглежда като написан по поръчка от България…

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!