Традицията живее, когато се превърне в нечия мечта

ПРЕДСТАВЯМЕ ЦВЕТИНА ГРАМОВА, НОМИНИРАНА ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "ИЗКУСТВО И КУЛТУРА"

ЦВЕТИНА ГРАМОВА е фолклорист, музикант, преподавател, диригент, продуцент и артмениджър с три магистърски степени и четири професионални квалификации и специализации в областта на българския фолклор, музиката и управлението на културни проекти.
Носител е на приза „Пазител на традициите“ и на специалната награда „Посланик на културата“ на БНР (2026). Будител, новатор и вдъхновител, тя посвещава живота и професионалния си път на фолклора, с който е свързана още от 4-годишна възраст. Нейната дейност е представена във филмите „Фолклорна памет“ и „Силата да възраждаш“ на БНТ.
Цветина е основател и ръководител на щкола "Средногорци", една от най-големите школи в Средногорието – културна организация, която до 2024 г. обединява над 200 любители. Работата с тях я сблъсква с едни от най-сериозните проблеми пред българския фолклор: заместването на живата музика със записи, постепенното изчезване на българските народни музикални инструменти, прекъснатата връзка със следващите поколения, намаляващия брой ученици в националните училища за фолклорни изкуства, недостига на преподаватели и лютиери, неразбирането от страна на родителите и липсата на достъпна среда и професионална перспектива за децата, които искат да изучават народен инструмент.
Цветина превръща търсенето на решения на тези проблеми в своя лична кауза.
В периода 2020–2024 г., поради липсата на преподаватели, тя започва да изучава различни народни инструменти, сама създава Детско-юношески оркестър за народна музика и публично поставя въпроса за тревожните тенденции. През 2023 г. тревогата ѝ е потвърдена и от представители на най-високите професионални среди. Димитър Христов – диригент на Оркестъра за народна музика на БНР и преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, предупреждава:
„Децата не виждат перспектива да свирят на фолклорни инструменти.“
„До 10 години нашият сектор ще загине, ако няма подкрепа от държавата.“
Цветина представя проблема и възможните решения във филма „Фолклорна памет“.
След десетки концерти, изяви, творчески срещи и безплатни обучителни събития тя достига до извода, че за да засвирят децата, първо трябва да „запали“ възрастните, а те естествено да пренесат пламъка в своите семейства и общности.
Нестандартното ѝ решение е да събуди интерес към тъпана като един от най-достъпните за първоначално усвояване народни инструменти и като бърз път към света на българския фолклор.
През 2024 г. тежко заболяване, химиотерапия и продължително лечение налагат затварянето на звената на Школата. Вместо да сложи край на дейността ѝ, кризата се превръща в двигател за иновация. Цвети създава общността „Тъпанджиите на Цвети“ и авторската система „Ритъм – Схема – Действие“, която превежда сложните български ритми на достъпен визуален език и позволява на хора без музикално образование да започнат да свирят. БНР определя методиката като различна от масовия подход и разбиваща стереотипа за тъпана като „мъжки“ инструмент.
Чрез стратегията „От възрастните към младите“ Цветина привлича родители, учители и други възрастни, които естествено пренасят фолклора в семействата и общностите си, а впоследствие включват и своите деца. Част от обучените вече създават собствени школи и популяризират народните инструменти. Така въздействието се мултиплицира чрез хора, които самостоятелно предават наученото в нови общности.
Тъпанът е само входът, а постигнатите резултати постепенно се пренасят и към останалите фолклорни дисциплини.
Днес Цветина организира едни от най-мащабните събития с тъпани в страната, както и големи обучителни събития за български народни музикални инструменти и народно пеене.
Създател е на десетки концерти, школи, курсове и новаторски формати, сред които Националната среща на тъпанджиите (2026), първата „Тъпанджийска хоротека“, общността без аналог „Тъпанджиите на Цвети“, Фолклорните вечери, Лятната школа по гайда (2024), Лятната школа по народни инструменти и народно пеене (2025) и Лятната школа по фолклорни изкуства (2026).
С подкрепата на дарители тя основава национална стипендиантска програма за талантливи деца в затруднено финансово положение и създава първия Фолклорен филмов фестивал „За да пребъде българското – Копривщица през нашите очи“.
Цветина е една от малкото личности, чиито знания и професионална дейност обхващат музиката, песента и танца. Чрез своите проекти достига до стотици деца и възрастни от български училища и фолклорни формации в Полша, Англия, Германия, Франция, Кипър и Сърбия.
БНР я определя като „музикант, преподавател и културен деец, който е един от най-ярките пазители и разпространители на българския фолклор и има особено значим принос за популяризирането му по целия свят“.
Цветина Грамова не просто съхранява българския фолклор и работи за разрешаването на проблемите пред него. Тя създава иновативни формати, с които задава нови посоки за неговото развитие. Нейният пример вече се следва от читалища, организации и обучени от нея хора, които създават школи по тъпан или възстановяват отдавна прекратеното обучение по народни музикални инструменти.


ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ


Мечтая за България, в която българската народна музика е извисена на пиедестал, а музикантите – деца и възрастни – смело, уверено и с гордост са я избрали като среда за професионалното си развитие.

За България, в която инструментите ни не висят като декорация в механите, а са в ръцете на деца от стотици обучителни школи в страната и по света и чрез които да върнем националната идентичност на родината си.

Народната музика притежава силата да бъде разпознаваемият глас на България извън границите ни и единствено от нас зависи да го постигнем.

Мечтая за България, в която сме намерили себе си в миналото, но не гледаме към него с носталгия, скръстени ръце и безнадеждност, а работим усърдно и чрез знания и подкрепа намираме начин и път да го пренесем по достъпен, интересен и стойностен начин и на бъдещите поколения.

Всяка промяна започва от нас самите.

Онази, която ни е довела до гибелта на инструментите ни, не се е случила изведнъж, а в резултат на години безразличие.

Време е за промяната, която с години работа ще ни изведе на повърхността и в която ще намерим себе си отново, за да могат децата ни да растат с любов към корените си и със съзнанието, че българските традиции са жива част от живота им, а не просто спомен от времето на техните баби и дядовци.

Мечтая да създадем среда, в която хората ще се хващат за ръце – не само на хорото, но и когато трябва да създадат нещо добро заедно, а не просто да се съревноваваме коя школа е по-голяма и кой състав е по-значим.

Възходът не трябва да се постига чрез потъпкване, а чрез иновации, знания и видими резултати, които да казват повече от хиляди думи.

Както казах още през 2017 г.: „Хванем ли се за ръце – всичко е възможно“, но както всяко хоро трябва да се движи в една посока, така и всички ние трябва да гледаме напред, преплетени в единство и с общи цели. Защото, ако всеки дърпа към себе си, за да граби, без да оставя, съвсем скоро няма да има нищо за вземане, а пустотата отдавна ще е завладяла бъдещето ни.

Наша отговорност е да пазим езика, песните, музиката и обичаите си, но и да ги предаваме по начин, който кара младите да ги обичат, а не да ги приемат като задължение, досадно домашно, ненужно обучение в клас или повод за подигравка към малкото останали деца, които се занимават с това.

Искам България, в която възрастните подкрепят децата, които искат да превърнат свиренето, пеенето или танца в своя професия, а не застават с цялата си власт и сила срещу мечтите им, защото не ги разбират.

Мечтая да създадем такава среда за учещите в момента деца, че след време да са благодарни за открития талант и избора да го развием заедно, насочвайки ги към тази посока за професионално развитие. Мечтая и ние, малкото останали педагози, да не живеем с чувството за вина, че ги подкрепяме в обречено начинание, от което след години няма да могат да издържат семействата си.

За да не е така, трябва доброто, трудът и човешкото отношение отново да имат значение, а музиката ни да бъде видяна и от държавността, която има най-голяма сила да върне авторитета и уважението към идентичността ни. Така ще си припомним миналото не просто на теория в някой забравен учебник, а с него в сърцето си ще създадем бъдещето си.

Мечтая, но и не спирам да раздавам себе си, за да бъда промяната, а делата ми вече започват да говорят вместо мен. Защото някога 2026-а беше бъдеще. Бъдеще, което исках да променя – и успях, защото бъдещето не е просто шепа отмерено време. То е посоката, в която ще се развие светът, който с примера си градим днес, а аз избрах да градя.

Градете и вие! Бъдете пример, защото всеки един от вас с постъпките и делата си е човек на бъдещето още днес.