Искането за тройно облагане на добива на подземни изкопаеми, от страна на служебното правителство, не само е в противоречие с действащото законодателство, нарушава условията на концесионното право и противоречи на принципите на данъчното облагане, предвидимост и правна сигурност. То е и своебразна фискална иновация в международен мащаб. Защото то предижда едновременно концесионна такса, 10% данък върху печалбата и 15% данък върху приходите.
С бюджета се промъква убийствен данък върху добивния секторНикъде в ЕС няма такъв подход. С голяма доза сигурност може да се твърди, че и по света такова чудо не се среща, но тъй като не можем да изследваме всяка страна-членка на ООН, не можем да сме категорични. На европейски терен се разчита предимно на концесионни такси, като на начин на държавата да печели от публичния ресурс, който е дала временно за управление на компнании. Трудно да се направи пряко сравнение между отделните държави в ЕС по отношение на концесионните такси, тъй като методологиите са различни – едни разчитат на печалбата на компаниите, други на обема продукция, трети на борсовите цени на суровините, а четвърти на някаква комбинация от изброените. В повечето случаи има различни ставки за различните суровини. Там където държавите са определили добивната индустрия за стретегически отрасъл няма концесионни такси или те са нулеви, и се разчита на данък печалба. Ролф Куби, генерален директор на Европейската асоциация на минната промишленост Euromines, заяви пред BGglobal, че това трябва да бъде подходът, ако ЕС иска да скъса суровинната си зависимост от трети държави, особено от Русия и Китай.
В България в момента концесионното възнаграждение се определя от подход, характерен за най-развитите добивни икономики в света. Той залага на облагане на стойността на добития метал, което позволява на държавата да не носи пряк оперативен риск от добивните дейности, като в същото време стимулира затварянето на бизнес цикъла в местната юрисдикция (т.е. дейността и печалбите да се реализират изцяло в България и да се плаща пълния размер на съответния данък). Този подход стимулира икономиката по възможно най-добър начин, тъй като разчита на обем оборот към местни доставчици на стоки и услуги, високо възнаграждение на заетите в бранша и добри приходи за местните общности. Всеки концесионен договор е различен и варира като процент на стойността на добитите метали.
Например, концесионния договор на „Дънди прешъс металс Челопеч“, сключен през 1999 г., е 1,5 на сто от стойността на добитите метали.
Формулата, по която се изчислява е следната, като * е знак за умножение: Добит метал злато* средна цена Лондонска метална борса + Добит метал сребро* средна цена Лондонска метална борса + Добит метал мед* средна цена Лондонска метална борса = Обща стойност на металите в добитата руда в щатски долари * процент съгласно концесионен договор = Обща стойност на концесионно плащане в щатски долари * централен курс на БНБ в деня на плащане.
В последвствие, през 2007 г., в меаханизма за изчисление се добавя и вариантивност за рентабилност. Така концесионната такса на “Дънди Прешъс Металс Крумовград“, склчен след изменението, е минимум 1,44 на сто от стойността на добитите руди при рентабилност на нетни приходи от продажби до 10 на сто и максимално 4 на сто при рентабилност 50 на сто или по-висока.
Стотици миньори протестират срещу нов данък върху добива на подземни богатстваЯвно добивните компании, които работят прозрачно и на светло, са лесна цел за финансовите министри у нас. Преди две години Асен Василев, като финансов министър се опита да увеличи концесионната такса пет пъти, без да променя методологията, като това предложение не мина, защото здравия разум на тогавашното мнозинство надделя. Не можеш да променяш правилата на дългосрочна инвестиция едностранно по средата на нейното осъществяване. Защото инвеститора е взел решението си дали да реализира даден проект на база на различни фактори, като облагането е един от най-важните. Дори и да се иска някаква промяна на параметрите по съществуващите концесионни договори, това трябва да се обсъди със заинтересованите страни и да се направи оценка на въздействието.
Сега, отново без обсъждане, служебния кабинет решава да остави концесиите както са, но добавя трети налог, чрез който се надява да събере 900 млн. лв. Без да разбира, че реалната икономика не работи така. Стопанските субекти не са длъжни да търпят загуби, просто защото държавата не може да върже бюджета си. Те ще реагират, като съкратят работни места и ще затворят производства. И в крайна сметка в в държавния бюджет не само няма да се съберат сумите, за които министерството на финансите си мечтае, но и ще постъпят по-малко, отколкото преди това.
.jpg)
