28-годишен лекар рецензира статии на световни учени

Текстът е публикуван в бр. 2 на сп. Business Global.


В августовско обедно време д-р Александър Сираков излиза с братовчед си доц. Станимир Сираков от операция, траяла час и половина. Понякога имат по 3 операции на ден. Има дни, в които си тръгват от работа в полунощ. 

Двамата са втори братовчеди. Станимир, който е от Кърджали, вижда за пръв път по-малкия си роднина Александър, който е от Враца, когато Сашо е в VIII клас. След това, като второкурсник в столичния Медицински университет, Сашо пита Станимир „мога ли да дойда да гледам“, и така се запалва по специалността му – интервенционална неврорадиология.

Доц. Станимир Сираков е началник на Референтния център по мозъчносъдови заболявания към столичната Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“. Той е един от първопроходците у нас в интервенционната неврорадиология или още – на ендоваскуларната неврорентгенология. Братовчед му и член на неговия екип, д-р Александър Сираков, пък от няколко месеца е член на редакционния съвет на водещото научно списание в света в тази област – Interventional Neuroradiology. С което става един от най-признатите в света млади учени у нас. И двамата попадат в категорията „млад учен“ – Станимир е на 35 г., Александър – на 28. 

Рецензент на професори

Но как толкова млад човек ще рецензира публикации на мастити професори? Младежкият отговор на д-р Сираков е: „Не знам“. 

Разбира се, отговор има – дава го доц. Сираков: „Сашо беше на обучение в Буенос Айрес и проф. Педро Лилик, едно от топимената в неврорентгенологията, го забелязва, дава му разни задачи. Първо Сашо върши техническата част. Показва завиден медицински английски, прави статистиката, а това за всеки лекар е „досадна бумащина“. Но той се справя по-добре от другите специализанти от цял свят, присъстващи на обучението там. После на специализацията си при проф. Ханс Хенкес – световния номер едно при мозъчните аневризми, професорът му възлага сам да пише статии. Сашо се справя много бързо и на високо ниво, без почти никакви корекции от Хенкес. Има над 10 публикации. Сега е на допълнителен договор в Щутгарт. Постоянно му пращат данни да напише статията и за това му се плаща толкова, колкото ние тук за месец не можем да му платим“. 

Така в новия editorial board на списанието д-р Александър Сираков е най-младият, с поне 20 г. по-млад от останалите. И преди да стане официален член на борда, е ревизирал статии, но сега вече взема решения дали да се публикуват, или не. 

„Хората на Запад виждат достойнствата ти и ти дават бързо шанс за развитие, у нас трябва да си вървиш бавничко по стълбичката“, казва доц. Сираков. И се надява след 10 години младият д-р Сираков да стане кандидат за световно отличие, ако не чак за Нобелова награда. Или поне да е началник на някоя голяма клиника в Европа. 

Самият Сашо обаче скромно заявява, че няма такива амбиции. „Против съм в медицината да се рекламираме. Тук съм от 2-ри курс, т.е. е от 8 г.  Станимир има идеята да направим школа. Докато можем да правим школа, ще съм тук, в неговия център.“ 

Младият д-р Сираков умее просто да обяснява какво работи. В последните десетилетия, казва, хората искат да ги оперират безкръвно, минимално инвазивно, бабите обичат да им оперират хернията по безкръвен път. Така идва ред и на мозъка. А неврорентгенологията е високотехнологична и ефективна – пациентът става и си тръгва рано, като се връща към нормални ежедневни занимания преди 7-ия ден.

В Балканския регион вече наваксваме изоставането си в интервенционната неврорадиология. Преди 10 г., когато в Сърбия вече са я практикували, у нас едва сме чували за нея, Гърция също е по-напред, с Румъния сме на едно ниво, казва доц. Сираков. И наистина се е посветил на идеята в България да създадем собствена школа. Младият д-р Сираков я подкрепя с думите, приписвани на Сократ: ако искаш да си бърз, върви сам, ако искаш да стигнеш до края, си избери другар. 

Математика и английски

Като го питаш за детството, Сашо се сеща за математиката. „Мама беше математичка. Иначе имам типичното детство на ‘90-те – навън с приятели и лятото – математика. „Сашко може ли да излезе? – Не, сега решава задачи.“ Сега математиката му помага за медицинската  статистика. Както и английската гимназия във Враца за медицинския суперанглийски.  

Баща му е невролог с голям опит, но бил твърдо против синът му да учи медицина. Просто медицината много взема от лекаря, по-добре стоматология. Сашо обаче си държи на медицината и вече като студент се чуди дали да не специализира анестезиология и реанимация. Но във втори курс вижда болен, който, излизайки от упойка, се гърчи от студ, и решава, че това не е за него. 

В 6-и курс идва в центъра по мозъчносъдови заболявания в „Св. Иван Рилски“ благодарение на Станимир. Доц. Сираков е менторът му и досега. Помага му много и проф. Хенкес. 

„Прав беше Станимир – пътят е много труден, но плодовете са много сладки. Аз не се зарадвах на едиториълшипа (влизането в редакционния борд на списанието), но после осъзнах колко е важно“, казва младият д-р Сираков. Кариерният му полет често среща типичните за българина, ако и в бяла престилка, иронични усмивки и дори подигравки от типа – „абе, келеш, къде си се юрнал“. 

Двамата учени с тъга признават, че академизмът у нас е много изостанал. Пишем книжки, споделя доц. Сираков, да привлечем младите специализанти, а старите професори му казват – за какво ти е да си създаваш конкуренция, трай си бе, може още 10 години да си номер едно, да си само ти. Сега Станимир може да отдели повече време на жена си и децата си, защото братовчед му е водещ в научната част. А Александър чете и пише главно вечер, след работа – няма друго свободно време. 

Екип от тесни специалисти

Центърът, който ръководи доц. Сираков, е нещо като малка клиника към Клиниката по неврохирургия и рентгенология на „Св. Ив. Рилски“. По думите му между невролози и неврохирурзи по традиция има разделение и всеки дърпа към себе си. А медицината вече изисква много тясна специализация на много високо ниво и обединение на знанията и уменията на различни тесни специалисти. „Центърът бе създаден тъкмо с тази цел – казва доц. Сираков, – да съберем консилиум от рентгенолози, невролози и неврохирурзи и пациентът да получи най-доброто лечение.“ Сега 85 – 90% от този тип операции се правят в референтния център. Той вече разполага и с единствения у нас бипланов ангиограф, какъвто всъщност имало само на още 8 – 9 места по света и под чийто контрол се извършват ендоваскуларните процедури. 

Дали бизнесът може да помогне на медицината и медицинската наука у нас? Разбира се, стига да иска. Амбицията на доц. Сираков и екипа му е да направят зала за обучение и специализантите да могат да тренират на 3-D принтирани мозъчни съдове – като в Германия, където всеки специализант трябва да има 200 часа такъв тренинг. Вече 3 години търсят финансиране и имат напредък – обещание за подкрепа от два научни фонда, готова и акредитирана е програмата за обучение. Така референтният център може да се акредитира към Европейския борд по невроинтервенции и да се привлекат и чужденци за преподаване, а у нас да се създават още звена. „Искаме утре българският пациент и в Плевен, и в Пловдив и пр. да има достъп до такова лечение“, казва доц. Сираков.

Автори на първия в света учебник по интервенционална неврорентгенология

Тандемът доц. Станимир Сираков – д-р Александър Сираков са автори в първия в света специализиран учебник по интервенционална неврорентгенология, и в частност ендоваскуларно лечение на мозъчни аневризми. През август издателство „Шпрингер“ публикува The Aneurysm Casebook, излязъл под редакцията на тримата най-големи в света в областта на инвазивната неврорентгенология – неврорентгенолозите проф. Педро Лилик и проф. Ханс Хенкес и неврохирурга проф. Оливър Ганщаад. Книгата представя 100-те най-трудни случая в тази нова все още дисциплина и обхваща период от около пет години. 12 от 100-те глави в книгата представят третиране на пациенти в Референтния център по мозъчно-съдови заболявания към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и са дело на  доц. Станимир Сираков и д-р Александър Сираков. Двамата са съавтори на още 8 глави.

Сборникът събира интересни случаи от най-големите центрове в света, между които тези в Хайделберг, Буенос Айрес, Щутгарт и Лондон. 

Доц. Сираков разказва за най-трудния случай, който е станал част от учебника – на 68-годишна пациентка с аневризма, която е третирана преди това ендоваскуларно седем или осем пъти в друга голяма столична болница. Всеки път аневризмата реканализира, или просто казано, изпълва се отново. Случаят е изключително сложен, тъй като разширението се намира между два жизненоважни мозъчни съда. Лекарите трябва да запазят проводимостта им, като същевременно „запушат“ проблемната зона. Досегашното лечение не дава резултат, защото, заради голямото налягане на кръвта в тези артерии, тя „избушва“ поставените койлове (малки платинени нишки, служещи за затапване на патологичната част) и аневризмата реканализира. „Решението, което й предложихме, беше да поставим изцяло ново устройство – специален бифуркационен стент с мембрана“, обяснява българският топневрорентгенолог. Мембраната е биополимерна, т.е. ако се наложи, лекарите могат без проблем да преминат през нея, след което сама се затваря. Тя „обгръща“ койловете и не им позволява да се местят. „Това не само реши проблема на пациентката, но на контролните ангиографии вече четвърта година няма нарастване“, разказва доц. Сираков. Така Референтният център по мозъчно-съдови заболявания в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ става първият в света, който описва успешно третиране на мозъчна аневризма точно с такова устройство. Имало е други опити, но те или са завършвали със смърт на пациента, или не са могли да докажат, че резултатът от интервенцията е добър в дългосрочен план.