Бизнесът все още няма доверие на науката

Текст Христо Димитров, снимки Тони Тончев
За младите учени в България се знае малко, за да не кажем почти нищо. В страната обаче има млади хора с принос в различни области, които работят в институти и научни организации и създават ценен продукт. Тези учени са истински национален капитал, заради който сп. ВВС "Знание" и сп. "Икономист" откриха обща рубрика "Младите учени на България". В нея ще представяме младите личности в науката и ще разказваме за тях. В избора на героите ни помага експертен съвет - Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката, проф. д.б.н. Евдокия Пашева, главен научен секретар на БАН, и проф. д-р Марин Христов, изп. директор на Сдружението за научноизследователска и развойна дейност към "София Тех Парк" АД.

– Разкажете по-подробно какво представлява виртуалната реалност.
– Това буквално е потапяне в друг свят, интерфейс за взаимодействие между човека и определена система, което означава да получаваме информацията по по-разбираем за нас начин и да може да се ориентираме в нея по-лесно. Също така възможност да управляваме съответната система по интуитивен начин, чрез глас, жестове.

– Тоест виртуалната реалност има приложение практически навсякъде – като се започне от виртуални музеи и изложби и се стигне до хирургически операции?
– Да, практически навсякъде. През юни миналата година например участвахме на Световното сценографско квадриенале PQ2019 в Прага. Това е най-престижният форум за сценография и театрална архитектура в света, с над 78 страни участници и над 300 000 посетители. България беше представена с проекта "Конгломерат”, който представлява интерактивен изложбен павилион. Огняна Серафимова, актьор и сценограф, трябваше да подреди 54 сценографии на купола, да реши коя къде да бъде. Направихме работно VR приложение, с което тя заставаше вътре в купола, оглеждаше се и казваше: "тази сценография тук, онази там". Дадохме й възможност реално да види и да добие представа как ще изглеждат нещата, да може да ги подреди по режисьори и жанрове.

– Откъде тръгва у Вас този интерес към модерното и новите технологии?
– Много е възможно корените му да са в детството ми, когато играех на компютърни игри при съседите. Може това да ме е запалило да реша, че искам да правя неща за компютри. Всъщност с програмиране се занимавам от VIII клас. А интересът към тези нови технологии по време на следването ми в Техническия университет в София се дължи основно на проф. Стоян Малешков, който е ръководител на лабораторията по виртуална реалност в "София Тех Парк" АД. Той ми беше ръководител на бакалавърската работа, на магистърската, също и на докторантурата. При него в университета карах "Компютърна графика”, а тъкмо бяха докарали първия 3D монитор, който няма нужда от очила. Проф. Малешков ми предложи да направя нещо с VR и аз създадох софтуерно приложение за стереоскопична визуализация на 3D светове, като в киното. Така се тръгна.

– Как започнахте да се занимавате с наука?
– Всъщност след завършването ми като магистър нямах такова намерение, но проф. Малешков ме попита искам ли да направя докторантура. Започнах да обяснявам как не съм сигурен, че това е подходящо за мен, но той ме прекъсна и заяви, че вече ми е запазил място. Така че нямах избор.

– За какво мечтаете в науката и в живота?
– В живота, естествено, да сме щастливи със семейството ми, да отгледам добре сина ми, който, разбира се, да ме надмине – мечтата на всеки родител. Да направя така, че той да е щастлив и доволен от онова, което ще прави. А по отношение на науката си мечтая изследователите, научните работници, преподавателите въобще да бъдат възприемани по начина, по който би трябвало – като хора, които движат нещата напред и помагат за по-добър живот и по-добро общество.

– С кой известен учен от миналото или настоящето бихте искали да поговорите?
– Единият е Леонардо да Винчи. Много разнопосочен учен, занимавал се е с най-различни работи, при това в трудни условия, като на моменти не е било безопасно за него. От по-съвременните бих искал да поговоря с Артър Кларк. Аз го познавам по-скоро като автор, но наскоро научих, че идеята за разполагане на сателити в орбита около Земята всъщност е негова и на това се гради нашето настояще. Смятам, че квантовата физика е поле, което ще се развива, и затова ми се иска да се срещна с Ервин Шрьодингер.

– Лесно ли е да си млад учен и изследовател у нас?
– Зависи как гледаш на нещата. Ако не се впечатляваш винаги от това, което хората казват за теб, или не им се дразниш – да, наистина има възможност за развитие. Има възможност за европейско финансиране, за участие в проекти. За жалост, ако разчиташ само на заплащането си като учен, е трудно.

– Кой трябва да финансира науката?
– Това е въпрос основно на държавна политика. Да се вложат пари в наука, в университети и в училищата, да има по-добри преподаватели. Прави ми впечатление, че една част от студентите идват с ниско ниво от училище. Става въпрос за постепенно изграждане, трябва още от самото начало да има добри преподаватели.

За съжаление, смятам, че бизнесът все още няма доверие на науката. Контактите много често се ограничават до сътрудничество с научни организации. И бизнесът се обръща към науката, за да може да кандидатства за европейско финансиране.

– Как може науката да стане по-ефективна?
– Чрез по-добър контакт с бизнеса, а и с крайния потребител. Науката, по-точно фундаменталните науки, изследват "какво", "как" и "защо", но има и науки, които отговарят на това, което търси бизнесът и потребителите. Въпросът е разработеното да не си остане просто в една папка или като поредното приложение на компютъра. Трябва да има реализация, но това изисква време. Нещата, които се появяват първоначално, са скъпи.

– Ако можехте да промените три неща в науката, кои щяха да са те?
– Да се промени начинът на финансиране и работа. В момента голяма част от отчитането на проекта е писане на отчети. Защо да се пише, когато можеш да покажеш резултатите от разработката? Същевременно така няма да може да се отчете проект без реален резултат. Излиза, че е важно да предадеш отчета, а не да свършиш работата.

– Как се виждате след 5 – 10 години?
– След десет години се надявам лабораториите тук (в "София тех парк") и в Техническия университет да не се пълнят само през лятото с практиканти, а да привлечем повече хора, които да се занимават постоянно. И да сме доволни от това, което се е получило.