Първи искри след Brexit

Беше почти като в навечерието на Нова година, само че на 31 януари. Хиляди привърженици на Brexit се събраха на площада пред Уестминстър в Лондон, за да отброят ентусиазирано последните секунди от членството на страната в ЕС. "5, 4, 3, 2, 1 – вън сме!". На следващия ден повечето британци едва ли са осъзнавали пълните последици от историческия миг, сложил край на 47-годишното им еврочленство. Три години и половина след референдума от юни 2016 г. за Brexit, последван от тежки преговори за условията на развода, страната е изправена пред още по-трудни пазарлъци за бъдещите търговски отношения с доскорошните си европейски партньори.

В типичния си предизвикателен стил премиерът Борис Джонсън изложи на 3 февруари представата си за търговската сделка, като подчерта, че "няма нужда" Обединеното кралство да следва правилата на ЕС. Той призова за споразумение за свободна търговия от типа на сключеното между Евросъюза и Канада през 2016 г., като заплаши, че ако то не бъде постигнато, страната му ще сключва споразумения съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО), налагащи мита на вноса и износа. "Често ни бе казвано, че трябва да избираме между пълния достъп до единния пазар на ЕС, приемайки неговите правила и съдебни отсъждания по модела на Норвегия, или амбициозно споразумение за свободна търговия, което отваря пазарите и избягва европейските регулации, по примера на това с Канада. Направихме нашия избор и избрахме канадския вариант, но ако Брюксел откаже, търговията ни ще се базира на правилата на СТО", посочи премиерът, като добави, че и в двата случая "Великобритания могъщо ще процъфтява".

Джонсън отхвърли изискването към Обединеното кралство да приеме правилата на Брюксел "в областта на конкуренцията, субсидиите, социалната сигурност, околната среда или каквото и да е друго, в по-голяма степен от тази, в която ЕС ще е принуден да приема правилата на Лондон". Попитан от Би Би Си дали приема, че напускането на ЕС без всеобхватна търговска сделка ще има тежка цена за бизнеса, премиерът отговори: "Имаме сделка, тя е страхотна, ние сме вън!".

Различни изходни позиции
Горе-долу по същото време в Брюксел главният преговарящ на ЕС за Brexit Мишел Барние представи различна от тази на премиера позиция. "ЕС е готов да предложи много амбициозна сделка, включваща нулеви мита и нулеви квоти. Но това ще зависи от съгласието на Великобритания да предложи конкретни и ефективни гаранции за еднакви условия, за да осигури открита и честна конкуренция." Ще трябва да се сключи и споразумение за риболова, което да позволи запазването на реципрочен достъп, посочи той и подчерта, че "всички внасяни в ЕС стоки ще трябва да съответстват на неговите правила за здравеопазването и други стандарти", в резултат на което внасяните в ЕС стоки "ще бъдат подложени на регулаторни проверки".

Докато британците се готвеха да празнуват отцепването си от ЕС на 31 януари, председателите на трите основни европейски институции – Урсула фон дер Лайен на ЕК, Давид Сасоли на ЕП и Шарл Мишел на Съвета на ЕС, публикуваха съвместно изявление, в което подчертаха готовността си да градят ново партньорство с отдавнашните си приятели. "Доколко то ще е тясно, ще зависи от бъдещите решения. Без свободно движение на хора не може да има свободно движение на капитали, стоки и услуги. Без равнопоставеност в политиката по околната среда, трудовата заетост, данъците и държавната помощ не може да има най-висока степен на достъп до единния пазар. Без да сте член, не можете да запазите ползите от членството."

Тези различия означават, че предстоящите преговори за бъдещите търговски отношения, които ще започнат в началото на март и трябва да завършат в края на преходния период на 31 декември, ще бъдат изключително трудни. Преходният период може да бъде удължен с една или две години, се посочва в публикувания на 3 февруари от Европейската комисия правилник за преговорите с Лондон, но само ако до 1 юли 2020 г. бъде постигнато съгласие и от двете страни. А Борис Джонсън вече заяви, че този период няма да бъде удължен.

Но ако няма сделка до 31 декември, следва "твърд Brexit" с всички последици, като високи мита и т.н., от който най-много се опасяваше бизнесът в Обединеното кралство.

Може ли CETA да е модел за Лондон?
Свободната търговия може да приеме много форми – единен пазар, митнически съюз, споразумения за асоцииране или такива за свободна търговия. Досега ЕС е договорил 35 търговски споразумения за своите членки, а още 22 чакат одобрение, но най-амбициозното от сключените досега е това с Канада – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (CETA). То бе подписано през октомври 2016 г. и влезе в сила през следващия септември, макар че не всички страни са го ратифицирали. Въпреки това вносители и износители работят по неговите правила.

Съгласно споразумението 98% от митата върху стоките, търгувани между Канада и ЕС, бяха премахнати. Повечето станаха безмитни през 2017 г., а останалите ще ги последват до 7 г. Това означава, че канадските вносители не плащат €590 млн. мита годишно за европейските стоки, а за европейските вносители падат митата върху около 9000 вида канадски стоки, припомня Би Би Си. Сделката зачита географските индикации на ЕС, тоест шунката прошуто ди Парма може да се произвежда с тази марка само в Италия, а сиренето камамбер – само във Франция, и Канада не може да внася стоки с това наименование от която и да е друга страна.

Може ли обаче CETA да бъде модел за Великобритания? В търговията на ЕС с двете страни има доста големи различия, най-вече в стойността на обменяните стоки и услуги. Само 10% от канадския износ е насочен към ЕС, а общият им стокообмен е около 85 млрд. канадски долара (£50 млрд.). ЕС е най-големият търговски партньор на кралството с дял от около 49% от обмена, който е на стойност около £318 млрд., а британският износ е за £236 млрд. Освен това характерът на търговията е доста различен – Канада търгува с ЕС основно скъпоценни камъни и метали, машинария, минерални руди, горива и петрол, самолети, части за тях и фармацевтични продукти. Търговията на селскостопански стоки и храни е около £5 млрд. Износът на услуги е едва около £11 млрд., основно в мениджмънта, R&D, финансовите и IT услугите.

За Великобритания обаче услугите са около 80% от БВП и износът им за ЕС е £90 млрд., а само на финансови услуги - £27 млрд. Изнасяните в ЕС селскостопански стоки и храни са за около £30 млрд., а обхватът на експорта включва доста повече сектори, отколкото този на Канада. Автомобилите и частите за тях са най-голямото перо - £18 млрд., следвани от химическите продукти с £15 млрд.

Текстът е публикуван в брой 5/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.