Екотревожност

Д-р Луси Мадокс

консултант по клинична психология и писател

 

Oт замърсяването с пластмаса до климатичните промени – много от новините за околната среда будят в нас екзистенциален страх. Има ли здравословен мироглед, или мозъкът ни няма как да се справи с опасности от такъв мащаб?

 

Изправени пред голям проблем, нашата естествена реакция е да се опитаме да намерим изход от него. Разрешаването на проблеми може да ни е полезно, но може и да ни накара да изпитаме постоянна тревожност заради неща, които „умът ни не побира”. Начин за справяне с екзистенциалните заплахи е като се опитаме въобще да не мислим за тях, тъй като и бездруго няма как да ги разрешим. Но пък те могат да ни се сторят още по-непреодолими всеки път щом се подсетим за съществуването им.

Изследвания с мозъчно сканиране показват, че определена част от мозъка, наречена преден сингуларен кортекс, отговаря за преработката на екзистенциални заплахи. Тази част контролира и нашата система за потискане на поведението (BIS), която ни кара да прекъснем това, което правим в даден момент, за да обърнем внимание на нещо друго. Според изследователи тази част е свързана и с обичайни поведенчески реакции към екзистенциални заплахи – парализиращия страх при задаваща се опасност и склонността да събираме повече информация за опасността, без да предприемаме действия.

 

Екотревожност

Екотревожност е термин, използван за първи път от Американската психологическа асоциация (АПА) в доклад за последствията от климатичната промяна върху душевното ни здраве, но не е официална диагноза. Според психологията тревожността е породена от начина, по който възприемаме конкретна заплаха, затова и терминът екотревожност е адекватен, макар и заплахата в случая да е напълно реална. Но тъй като не е конкретен душевен проблем, няма как да се лекуваме от екотревожност. Ако страхът от възможните последици от климатичните промени обаче стане причина за сериозен психологичен дискомфорт, има няколко начина да му се противодейства. Често пъти е нужно просто да направите точно обратното на онова, към което ви подтиква вашият тревожен мозък, парализирайки действията ви.


Например:

-          Да разберете кое в ситуацията бихте могли да контролирате и да започнете да действате стъпка по стъпка, така че да поемете нещата и в свои ръце. Може да започнете да събирате боклука разделно, да намалите разхода на енергия, да промените начина на пътуване и в крайна сметка да ограничите личната си вреда за околната среда.

-           Да неутрализирате новините за възможно най-лошия сценарий с друга информация или активности като например да сте повече време сред природата.

-           Да не губите връзка с хората, които обичате, и с общностите, с които се чувствате свързани, за да не изпадате в изолация.

-           Да анализирате как точно мислите за проблемите и да промените начина си на мислене, ако се окаже неползотворен.

Истинският страх от нещо, който изпитваме, може да наруши съня ни, да повлияе на хранителната ни диета или на физическите ни натоварвания. За да не останете подвластни на негативните емоции, е важно да се храните здравословно, да имате редовен сън и достатъчно физически натоварвания. Може да ви се стори егоистично, но истината е, че няма как да противодействаме на климатичните промени, ако първо не положим добри грижи за себе си. И

Текстът е публикуван в брой 2/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.