Обяснение: Отхвърлянето на Силви Гулар бе обяснено от Макрон като "политическа игра" на враждебни партии
Касапницата в подбора на комисари за новата Европейска комисия продължава с пълна сила. "Стана традиция Европейският парламент да вземе скалпа поне на един номиниран еврокомисар, но никога досега отхвърлянето на двама от правната комисия още преди изслушването им от ресорните парламентарни комисии не се е случвало", констатира The Economist. Това са унгарският кандидат Ласло Трочани, бивш правосъден министър и номиниран за ресора добросъседство и разширяване на ЕС, както и румънската кандидатка за транспорта Рована Плумб.
Проблемите пред одобрението на новата Европейска комисия начело с германката Урсула фон дер Лайен не свършват дотук. Още две номинации – на поляка Януш Войчеховски за селскостопанския ресор и на шведката Илва Йохансон за вътрешните работи – бяха утвърдени след поправителен изпит поради незадоволително първо представяне.
Хаосът настъпи на 10 октомври, когато 82-ма от 112 имащи право на глас евродепутати от ресорните комисии отхвърлиха и френската кандидатка за поста комисар по вътрешния пазар и индустрията Силви Гулар. Според "Гардиън", "Политико" и The Economist след неодобрението на подкрепяния от дясноцентристката Европейска народна партия Трочани и от социалистите на Рована Плумб, мерникът на двете най-големи фракции в ЕП е бил насочен срещу либералите, "и за предпочитане към кандидат от Западна Европа".
Основното обвинение срещу Гулар, която бе евродепутат и министър на отбраната на Франция, е, че като член на Европарламента със заплата 13 000 евро е получавала и по 10 000 евро на месец от базирания в Лос Анджелис мозъчен тръст Berggruen Institute от октомври 2013 до края на 2015 г. Освен това тя подаде оставка от поста военен министър, след като френската прокуратура започна предварително разследване относно обвинения за използване на фондове на ЕП за възнаграждения на представители на партията на президента Еманюел Макрон "Републиката, напред!" и основаната от нея антисистемна европарламентарна фракция "Да обновим Европа". Пред "Гардиън" евродепутати заявиха, че резултатът е бил "отмъщението на Манфред Вебер", лидера на ЕНП, чиято кандидатура за шеф на Европейската комисия бе блокирана по-рано именно от Макрон.
Френският президент представи доста неубедително обяснение за вота срещу кандидатката му Гулар. В твърде рядко разкритие за задкулисните игри при номинирането на еврокомисари, пише "Политико", той прехвърли вината върху Урсула фон дер Лайен, на която бил предложил три имена, а тя, която бе военен министър в Германия по едно и също време с Гулар, заявила, че я предпочита, защото знае качествата ѝ. Президентът също така цитира изявление на Фон дер Лайен, че лидерите на трите най-големи фракции в Европарламента са ѝ гарантирали след предварителни разговори подкрепата за Гулар въпреки предупрежденията на Макрон за възможни проблеми – твърдения, които бяха отхвърлени както от говорител на Фон дер Лайен, така и от споменатите европарламентарни лидери. Говорител на Елисейския дворец заяви, че Силви Гулар е станала жертва на политически игри. "Не разбирам. Когато одобреният председател на комисията говори с тримата шефове на групите и получава съгласие, нещата не могат да се променят по този начин, така че трябва да разбера какво става", заяви Еманюел Макрон.
В резултат той заяви на 13 октомври, че не е готов да предложи нова френска кандидатура, защото преди това е по-важно да гарантира за страната си предложения на Гулар важен ресор за вътрешния пазар и индустрията. Всичко това заедно с проблемите на румънската кандидатура поради падането на правителството, пишат "Политико" и "Гардиън", увеличава и без това вече голямата вероятност комисията на Урсула фон дер Лайен да не бъде съставена и одобрена на 23 октомври и да поеме функциите си на 1 ноември в полунощ, съгласно договорите на ЕС. Това би означавало да бъде удължен мандатът на досегашната комисия на Жан-Клод Юнкер, докато не приключи дългата процедура на одобрение на комисарите – преглед от правната комисия, отговор на писмени въпроси и поне едно изслушване от ресорните комисии.
Текстът е публикуван в брой 41/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.