Проблеми пред най-големите отбранителни проекти в Европа

Европа искаше да построи съвместен изтребител от следващо поколение. Вместо това, най-големият отбранителен проект на блока най-вероятно ще произвежда два отделни бойни самолета. Airbus, която представлява германската и испанската страна на Future Combat Air System (FCAS), заяви пред Дойче веле, че е отворена за преструктуриране на програмата след години на политически и индустриални спорове.

Това може да включва „решение с два изтребителя“, което ще позволи на Франция и Германия да разработват отделни бойни самолети, като същевременно си сътрудничат по отношение на дронове, сензори и цифрови системи, свързващи бойното поле в реално време.

Обратът: самият изтребител може вече да не е най-важната част от проекта.

Предложението бележи сериозна промяна за проект, някога обявен за символ на френско-германското военно единство.

Може ли проектът все още да бъде спасен?

„По отношение на FCAS се работи с френското, германското и испанското правителство, за да се реши как ще се развива проектът“, каза говорител на Airbus пред Дойче веле.

Главният изпълнителен директор на Airbus Гийом Фори заяви, че по-широката програма все още има смисъл, дори ако изтребителя в центъра ѝ остане блокиран.

„Безизходицата от един стълб на проекта не бива да застрашава цялото бъдеще на този високотехнологичен европейски капацитет“, каза той, добавяйки, че Airbus би подкрепил вариант с два изтребителя, ако правителствата го поискат.

Спорът сега повдига по-широк въпрос: Могат ли най-големите сили в Европа все още да изграждат заедно основни оръжейни системи?

Историята зад FCAS

FCAS беше стартиран от Франция и Германия през 2017 г., като Испания се присъедини по-късно. Оценен на приблизително 100 милиарда евро, проектът има за цел да достави система за въздушен бой от шесто поколение до около 2040 г.

Програмата далеч надхвърля изтребител от следващо поколение. Включва също дронове, дистанционно управлявани носители, двигатели и „боен облак“, предназначен да свързва самолети, сензори и данни от бойното поле в реално време.

Но самият изтребител се превърна в основен източник на триене.

Ядрените амбиции разделят партньорите

Франция иска бъдещият самолет да действа от самолетоносачи и да носи ядрени оръжия. Тъй като самата тя не е ядрена сила, Германия не споделя тези изисквания. Берлин вече реши да закупи произведени в САЩ изтребители F-35 за мисии на НАТО за споделяне на ядрени оръжия.

Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро публично призна разделението. Той заяви, че Франция се нуждае от самолет от следващо поколение, способен да носи ядрени оръжия, докато Германия в момента не изисква същия капацитет за Бундесвера. Ако двете страни не могат да разрешат тези различия, предупреди той, „тогава не можем да поддържаме проекта“.

Корпоративният сблъсък

Политическото несъгласие е резултат от индустриално. Dassault Aviation, френският производител на изтребителя Rafale, иска ясно лидерство над новия боен самолет. Airbus Defence and Space представлява германските и испанските индустриални интереси и иска по-голяма роля.

Резултатът е дългогодишен спор за лидерство, разпределение на работата и трансфер на технологии. Няколко опита за посредничество между компаниите не успяха да доведат до пробив.

Airbus вече сигнализира, че решението може да е да се спре налагането на един самолет, който да отговаря на всяка нужда.

Облакът може да оцелее

За много анализатори най-важната част от FCAS може би вече не е самият изтребител.

Бойният облак – цифровата система, свързваща самолети, дронове, сензори и оръжия – все повече се разглежда като област, в която европейското сътрудничество все още има силни аргументи.

Експертът по отбрана Кристиан Мьолинг каза пред Дойче веле, че бойният облак е важен, защото Европа остава силно зависима от Съединените щати в тази област. Други експерти също твърдят, че дроновете, софтуерът и мрежите на бойното поле биха могли да продължат, дори ако елементът на изтребителите бъде разделен или намален.

Това би била по-малка политическа победа от първоначалната визия. Но би могло да предотврати пълния колапс на FCAS.

Бъдещият „супертанк“ на Европа също е заложен на карта

Проблемите около FCAS сега се пренасят в друг флагмански френско-германски проект: Главната наземна бойна система (MGCS).

MGCS е предназначена да замени германските танкове Leopard 2 и френските Leclerc. Тя беше лансирана заедно с FCAS през 2017 г. като част от по-широка политическа сделка между Париж и Берлин.

Разделението беше ясно. Франция щеше да ръководи бъдещия изтребител чрез Dassault. Германия щеше да ръководи бъдещия танк заради индустрията си за бронирани машини.

Идеята беше не само да се строят оръжия. Тя беше да се обединят две от най-големите военни сили в Европа.

Но тази сделка сега изглежда крехка. Ако FCAS бъде разделена, преструктурирана или отслабена, това може да наруши баланса зад MGCS.

MGCS вече се сблъска със забавяния. Франция и Германия се споразумяха през 2024 г. да продължат със следващата фаза, но не се очаква системата да влезе в експлоатация преди около 2040 г.

Тест за европейската отбранителна индустрия

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна подтикна европейските правителства да увеличат разходите за отбрана и да намалят зависимостта си от Съединените щати. От 2022 г. насам Европейският съюз призовава за повече съвместни доставки на оръжия и по-силна европейска отбранителна индустрия.

Но сътресенията около FCAS показват колко трудна може да бъде тази амбиция на практика.

Анализатори по отбрана от фондация „Карнеги“ казват, че резултатът от FCAS може да оформи бъдещето на европейското сътрудничество в областта на отбраната за години напред. Ако програмата се провали, правителствата може да станат много по-предпазливи при стартирането на многонационални оръжейни проекти от този мащаб, отново.