„Всъщност формацията е обратното на това как летят птиците, обясни Кетчел. – Доколкото ми е известно, обърнато V не се използва в никой друг спорт, индустрия или животински свят.“
Така екипът успя да редуцира влиянието на въздушния поток до шест пъти в сравнение със самостоятелно бягане на Кипчоге.
Пейсмейкърите помагаха на Кипчоге на смени, а кола със зелен лазер, който вървеше пред бегачите, определяше темпо точно по 2:50 минути на километър.
За да направи трасето идеално Кетчел реконструира кръговото кръстовище, на което бегачите завъртаха обиколките си. Кръстовището с -2% наклон, който да позволява оттичането на водата при валеж, стана +1, за да улесни бегачите, идвайки за завой със скорост 13 км/час.
Учените помислиха и за това как да се преборят с евентуалното прегряване на организма на Елиуд по време на атаката на 2-часовата бариера. Кипчоге получаваше бутилка с вода на точно определен интервал и след като изхвърлеше шишето, то моментално отиваше в подвижната лаборатория, за да се анализира какво количество е изпил и какво въздействие ще има количеството течност.
Имаше и няколко неща, които бяха извън възможностите на Кетчел и Брейлсфорд, но също подпомогнали историческото бягане.
Публиката. Нещото, което липсваше на автомобилната писта „Монца“, когато за първи път кениецът се опита да бяга под 2 часа. Около 120 000 души подкрепиха Кипччоге и пейсмейкърите във Виена.
„Това също беше енергия, която не може да се измери, заяви мениджърът на Кипчоге Валентин Троу. – Елиуд усещаше тази енергия в деня на бягането и в дните преди него. Когато отиваше към сутрешната тренировка в 7 часа всеки ден във Виена, имаше хора, които го чакаха за автографи. Бяха дошли хора специално заради него от Еквадор, Колумбия, от целия свят. Един човек му каза: „Наистина се надявам опитът да е в събота, защото не мога да си позволя да остана повече“. Тези взаимодействия имат значение.“
Спорът Маратонките, с които бяга Кипчоге, са от серията Nike ZoomX и са изработени от карбонови нишки, и му позволиха да бяга с 4% по-бързо. Подметката на обувката е огромна, като вътрешната част е изрязана, а под меката част на стъпалото са разположени две пружиниращи приставки. В същия уикенд, в който Кипчоге слезе под 2 часа, и кенийката Бриджит Косгей подобри 16-годишния рекорд в маратона при жените - 2.14:04 часа, за да разбие с 81 секунди постижението на Паула Радклиф. Косгей бяга със същите маратонки и много критици повдигнаха въпроса, че обувките дават нечестно предимство.
„Въпросът е до упорита работа, а не до подметка с въглеродни влакна в обувките ти. Ако не тренирате, не можете да бягате бързо“, коментира Кипгоче.
А за Брейлсфорд въпросът с маратонките е познат от многогодишния му опит в колоезденето и честото вглеждане в детайлите. На Олимпийските игри в Лондон 2012 г. французите обвиниха британския тим, който спечели седем от 10-те златни медала, че имат „вълшебни колела“. А сега подвигът на Кипчоге беше определен, че „принадлежи не в сферата на спорта, а в свързаната с него област на научно подпомаганото човешко представяне“.
„Това е целият спорт, коментира Брейлсфорд. – Покажете ми отбор от световна класа, който няма отдел за спортни науки. Не знам какъв спорт гледат хората. Ръгби, футбол на Световната купа, Формула 1, всякакъв вид човешко начинание използва спортната наука. Не можеш да спечелиш без нея.“
За добро или за лошо Брейлсфорд е напълно прав. Докъде науката може да разтегли границите на човешките възможности. Очевидно предстои да разберем.
Текстът е публикуван в брой 47/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
