Корените стигат далеч

ВЪЛНАТА се превръща в кукер или лазарка, жътвата – в графика, а старата лоза – в стихотворение. В творчеството на Марина и Никола Кацарски българските традиции продължават да живеят през погледа на едно ново поколение. Братът и сестрата са на 15 години, учат в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен, специалност „Изящни изкуства“, и вече имат стотици национални и международни отличия.

И двамата рисуват и създават приложно изкуство, но всеки открива и свои начини да разказва за света. Марина търси истории и през фотографския обектив. Никола пише стихове, разкази, приказки и есета. Свързват ги темите, към които се връщат – природата, паметта, принадлежността и онова, което си струва да бъде пренесено в бъдещето.

Една от общите им страсти е работата с вълна. Използват сухо и мокро плъстене – техники за уплътняване и оформяне на вълнените влакна, с които създават релефни и триизмерни произведения. През 2025 г. демонстрират сухото плъстене пред международно жури на „Beauty of Costa Brava“ в Лорет де Мар, Испания, и двамата печелят първи места. На „Sea Sun Festival“ получават златни медали и плакети, а Марина добавя и бронз при първото си присъствено международно участие във фотография извън България.

През 2026 г. двамата отново са сред отличените на фестивала „Sun of Italy“ в Римини. Марина представя графичния диптих „Корени“, съставен от „По жътва“ и „Насъщният“, и участва в четиричасова надпревара по бързо рисуване. Никола показва графика и мокро плъстене и създава акварел на място. Тези участия изискват повече от добре подготвена творба – нужно е да защитиш идеята си пред жури и да работиш уверено в ограничено време.

За Марина българският бит и природата са постоянен източник на вдъхновение. През 2026 г. тя печели първо място за приложно изкуство в американския екологичен конкурс Frogs Are Green сред участници от 3 до 19 години. На фестивала „Българска душа на Святата земя“ в Израел получава Super Grand Prix за изобразително изкуство и за фотография, както и Специалната награда на организаторите. Носител е и на Голямата награда на Фондация „Димитър Бербатов“ и на отличието „Шанс за таланта“ на Фондация „Шанс за децата и природата на България“.

Никола поставя в центъра на литературните си творби въпроси, които нямат възраст. В есето „Невидимите окови“ пише за избора в мига преди агресията. В „Два ритъма, едно сърце – Куба отблизо“ среща българската ръченица и кубинската салса, за да разкаже за близостта между хората. Стихотворението „Старата лоза“ му носи първо място за поезия на фестивала „Млади таланти“. През 2026 г. на „Българска душа на Святата земя“ той печели Super Grand Prix за поезия и проза, Grand Prix за изобразително изкуство и Специалната награда. А копие на негова художествена творба достига до Международната космическа станция.

Двамата умеят и да събират талантите си в обща работа. За конкурса Danube Art Master създават произведения от естествени материали, събрани край Дунав, с послание за опазването на реката. През 2024 г. са национални и международни победители, а през 2025 г. отново печелят националния етап и заемат второ място на международния.

Марина и Никола са номинирани в категория „За децата“ на националния конкурс „Хора на бъдещето“ на BGLOBAL. Всеки със собствен почерк. И двамата с убеждението, което творбите им изразяват – има какво да разкажеш на света, когато познаваш мястото, от което тръгваш.