Covid-19: От какви фискални мерки се нуждае България

България се нуждае не само от план, с който да посрещне непосредствените предизвикателства от разпространението на коронавируса Covid-19, но и с визия за онези проблеми, които със сигурност ще се появят, ако пандемията не се овладее бързо. Добрата новина е, че за момента правителството взима мерки както за овладяване на епидемията, така и за икономическа политика, с която да се смекчи неизбежната криза. До момента с искания за подкрепа излязоха работодателски и браншови организации, а кабинетът обяви първоначален план за действие. Това стана причина „Икономист“ да потърси мненията на експерти за принципите, на които трябва да се базира държавната интервенция, както и кои трябва да бъдат приоритетите на правителството.


В обръщението си към Народното събрание, с което поиска да се обяви извънредно положение, премиерът Бойко Борисов предупреди, че надвисналата криза може да доведе до бюджетен дефицит в размер на 3 млрд. лв. Засега не е ясно дали този дефицит е пресметнат само на база на очакван спад на приходите, или са взети предвид и извънредните мерки, които правителството е остойностило.

Какво се прави
Повече яснота внесе финансовият министър Владислав Горанов. С изказвания в неделя и в понеделник той посочи, че първите действия ще са да се подпомогнат фирмите, които първи губят приходи от наложеното извънредно положение. Сред тях са заведенията за хранене, нехранителните магазини в търговските центрове и увеселителните заведения, които бяха затворени като мярка за неразпространение на заразата. Държавата ще поеме 60% от заплатите на техните служители за период от 1 до 3 месеца, с цел да предотврати масови съкращения. Толкова биха получили те от държавното осигуряване като обезщетение за безработица, ако останат без работа. Така ще се помогне на компаниите да запазят персонала си и да възстановят веднага работа, когато се отмени извънредното положение, въведено за 1 месец засега.

За този тип подпомагане фирмите ще кандидатстват пред социалното министерство. Финансов източник за тази мярка са европейските средства по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Правителството вече предоговаря условията за отпускане на средствата.

Друг пакет от мерки са насочени към ликвидна подкрепа за бизнеси, които са пострадали от рестрикциите с цел неразпространение на Covid-19, както в България, така и в цяла Европа и по света. Те ще се осъществяват чрез Българската банка за развитие (ББР), която ще предоставя портфейлни гаранции за търговските банки. Общата стойност на пакета е най-малко 500 млн. лв., като с въпросната сума ще се увеличи капитала на ББР.

Банките ще кандидатстват пред ББР за гаранция по вземанията им от техни клиенти. Когато фирма не може да плати дълговете си, гаранцията от ББР ще се активира и Банката за развитие ще изплати несъбраното вземане на търговската банка. В същото време държавната банка ще стане кредитор на онези клиенти, чиито задължения е покрила частично и ще си търси парите на по-късен етап. Банките сами ще преценяват заемите към кои клиенти да включат в портфейла, за който търсят гаранции от ББР.

Втората мярка от този пакет е временно участие на ББР в капитала на дружества с опция за обратно изкупуване. И това ще става с посредничеството на търговските банки. Финансовият министър изтъкна, че това означава временно безплатно финансиране, защото лихвата върху капитала е нула. Останалите акционери ще могат да изкупят обратно държавното участие, когато фирмата се върне към нормалния си начин на функциониране.

Владислав Горанов изтъкна, че в момента държавата разполага с ресурс от около 10 млрд. лв. във фискалния резерв, с който да посрещне предизвикателствата, но предупреди, че тези средства не трябва да се харчат лекомислено, защото може бързо да намалеят, без да се забележи особена полезност от интервенциите. Финансовият министър не изключи и допълнителни мерки, ако ситуацията се влоши.

Късно вечерта в неделя стана ясно, че България ще може да използва и още 1,36 млрд. евро от сформирания европейски фонд за борба с коронавируса. Това са средства, които тепърва ще стават достъпни за различни мерки. По същество това е остатъкът от европейското финансиране за проекти, които България не е похарчила до момента.


Оценката

Бившият министър на финансите Петър Чобанов подкрепи очертаните мерки. Според него чисто фискално управляващите постъпват правилно, че оповестяват само непосредствено необходимите действия и си оставят поле за действие и ресурс при евентуална ескалация. За него основните приоритети трябва да са социалният елемент на действията, а при подпомагане на бизнеса е по-важно държавата да се намеси с предлагането на държавни гаранции, вместо с кредитиране от страна на държавната Банка за развитие.