Големи строители, малки печалби

Използването на все повече поддоставчици и увеличението на разходите за труд оказват ефект върху бизнеса на компаниите

Емил Петров
Емил Петров / 13 September 2019 15:54 >
Големи строители, малки печалби

Най-големите български компании от сектор "Строителство" са увеличили сериозно приходите си през 2018 г., показват изчисления на "Икономист" на базата на подадените от дружествата консолидирани отчети. През 2018 г. приходите на 20-те най-големи компании от бранша са нараснали с 37%, достигайки до 2,7 млрд. лева. За сравнение, през 2017 г. ръстът на приходите спрямо 2016 г. е бил с 24% (виж таблицата).

Големите инфраструктурни проекти и като цяло обществените поръчки са основният фактор за конюнктурата на пазара на големите компании. За това говори и фактът, че от включените в Топ 20 компании почти всички са специализирани в инфраструктурно строителство, като само при няколко от тях – "Микс Констръкшън", "Маркан", НИКМИ и "Планекс", строителството на сгради е основната част на бизнеса им.

Строителният бизнес е почти напълно доминиран от български компании – единствената с чуждестранна собственост в Топ 20 е австрийската "Щрабаг" (15-о място).

Но въпреки сериозното увеличение на приходите нормата на печалба на дружествата леко намалява. През 2018 г. тя е 5,5% средно за бранша в сравнение с постигнатите 6% през 2017 г. Но ако от нея се извади рекордната печалба на компанията НИКМИ, тогава общата норма на печалба на останалите 19 става само 2,8 на сто. Основните причини за това са две – по-високите разходи за труд, свързани с ръста на заплатите в бранша, както и увеличението на средствата, които отиват при подизпълнители, показват отчетите на дружествата.

По данни на Камарата на строителите в България общият обем на строителната продукция в страната през миналата година възлиза на 14,8 млрд. лв., което е ръст с 10,2% спрямо 2017-а. Две трети от нея се дължи на обявените през м.г. обществени поръчки в сектора – 2172 на обща стойност 9,718 млрд. лева. Броят им се е увеличил с 30,5%, но стойността им е нараснала двойно повече – с 66,4 на сто.

От тях по данни на Агенцията за обществени поръчки (АОП) през миналата година са сключени 3069 договора в сектор строителство на обща стойност 2,891 млрд. лева. В сравнение с 2017 г. броят на сключените договори в сектора нараства с 9,3%, a стойността им се увеличава с 21,4%. Подписаните договори в инженерната инфраструктура са 1221, с дял от 39,8% от всички в строителството, а общата им стойност 1,483 млрд. лв. е 51,3% от пазара на обществените поръчки в сектора. Делът на договорите при сградното строителство е 29,5% (905) от всички сключени, като стойността им е 420 млн. лв. (14,5%). В енергийната инфраструктура са подписани по-малко, 710 договора по обществени поръчки, но тяхната стойност е 618 млн. лв., или 21,4% от цялата. Обществените поръчки за ВиК инфраструктура са 233 на обща стойност 370 млн. лв. (12,8% стойностен дял).


Кой как се справя
Новост при подреждането на най-големите български компании е, че за първи път лидерското място се заема от варненската "Хидрострой", която измества традиционния победител през последните години "Трейс Груп Холд". В строителната група влиза и компанията ВДХ, бившата "Водстрой 98", която "Хидрострой" купи през 2016 г. "Хидрострой" реализира масивен ръст на приходите си с повече от 110 млн. лв. благодарение на участие в строителството на продължението на автомагистрала "Хемус" и реконструкцията на бул. "Васил Левски" във Варна, след като стойността на проекта в морската столица надскочи 100 млн. лева. Разходите за външни услуги на варненската компания възлизат на 62% от всички, като се увеличават с 4 процентни пункта.

Приходите на "Трейс Груп Холд" също нарастват стабилно, с 11,9%. Това е и единствената публична компания от бранша в България. Но през 2018 г. нейните акции са загубили 49% от стойността си, след като през лятото на м.г. компанията влезе в поредица от негативни новини след катастрофата в ремонтиран от нейното дъщерно дружество "Трейс София" участък край Своге, при която загинаха 20 души.

Компаниите от групата на "Трейс" поддържат над 20% от пътищата в страната и над 3000 км пътища в Сърбия, като увеличението на приходите е свързано основно с България. При местния бизнес ръстът е с 25,7%, като приходите от страната достигат до 270,6 млн. лева. За сметка на това приходите от дейността в Сърбия намаляват с 19,25% до 76 млн. лева.

Основните обекти, формирали приходите на "Трейс" през м.г., са строежът на третата линия на столичното метро, подновяването на жп линията между Батановци и Радомир, както и ремонти и реконструкции на пътища в столицата и страната. Сред големите столични пътни проекти е реконструкцията на бул. "Монтевидео". И при тази компания има ръст на разходите за външни услуги – при поддоставчиците са отишли 68,5% от разходите при 64,46% за 2017 г.

За третата в класацията "Главболгарстрой" 2018-а е била успешна за печелене на поръчки – дружеството е подало 60 оферти на обща стойност от 1,455 млн. лв., като към момента е спечелило 22 за 231,1 млн. лв. и чака решение за още 7. За сравнение, през 2017 г. компанията е спечелила 14 поръчки за 35,4 млн. лв. при 69 подадени оферти за 573,2 млн. лева. Като пускови обекти през миналата година са отбелязани мостови съоръжения по магистрала "Струма", транзитен газопровод за Турция (Лозенец – Недялско), както и привършването на Лот 3.3 Кресна – Сандански от автомагистрала "Струма".

При "Главболгарстрой" има масивно нарастване на разходите за външни услуги, които възлизат на 119,3 млн. лв., а увеличението им е от 37% през 2017 г. на 44% през миналата.

Станалата ноторно известна покрай ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев" "Джи Пи Груп" поддържа стабилен ръст на приходите – с 15%, но печалбата ѝ намалява с 63% до 10 млн. лева. Това намаление се дължи както на увеличаването на разходите за външни услуги, така и на повишаването на разходите на труд и цените на някои суровини. Любопитен факт за дружеството е, че то е единственият голям строител, който няма сключени договори за заеми с банки или други дружества. Но и при "Джи Пи Груп" разходите за външни услуги се увеличават от 46% до 54%.

Компанията "Геострой", част от миннодобивната група "Геотехмин" на бизнесмена Цоло Вутов, стои встрани от новините, но за поредна година държи една от най-високите норми на печалба в бранша. Тя има и едни от сравнително ниските разходи за външни услуги – 41%, освен това изпълнява и строителните поръчки в голямата индустриална група.

Сделка за бизнес център "Милениум" извежда НИКМИ като рекордьор по печалба – 71,3 млн. лв. Компанията отчита над 108 млн. лв. приходи от продажба на дълготрайни активи и инвестиционни имоти. Тези средства са получени от продажбата на една от кулите на разположения до НДК бизнес център. Обектът беше купен от белгийската банка КВС, която настани там централното управление на притежаваните от нея ОББ и ДЗИ.

Държавната "Автомагистрали" също успява да се нареди сред 20-те най-големи. Дружеството изпълнява договори за поддържане и зимно почистване на автомагистралите, като в края на м.г. беше избрано без поръчка да строи липсващите 134 км от АМ "Хемус" за 1,3 млрд. лева.

Изграждането на аквапарка към столичния парк "Възраждане" пък е допринесло за влизането в класацията на "Калистратов груп".

"Щрабаг", която участва в консорциума, избран за концесионер на летище София, е сред малкото, които имат понижение на приходите през 2018 г. От дружеството посочват като основен риск "постигането на устойчивост при спечелване и изпълнение на нови публични и частни поръчки". "Допълнително високата междуфирмена задлъжнялост също оказва влияние при дейността на "Щрабаг". Също така е необходимо да се посочи, че мудната и тромава съдебна система не дава възможност за бързо и ефективно разрешаване на съдебни спорове", пише в отчета на компанията.

Явно местните компании успяват по-успешно да се преборят с тези негативни фактори на средата.

Цифри
2,891 млрд. лв. е стойността на сключените 3069 обществени поръчки в строителството през миналата година

2,8% е нормата на печалба на строителните фирми през 2018 г. спрямо 6% през 2017 г., без да се брои еднократната сделка на НИКМИ за "Милениум"

Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ