Колко е лесно да точиш евросубсидии

Български фермери са източили 10 млн. евро субсидии от ЕС, гръмна в последния си доклад Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Схемата не е изненада – чрез регистриране на свързани фирми се заобикаля ограничението за субсидиите за инвестиционни проекти, чрез които един фермер може да разширява бизнеса си. И показва не само липсата на контрол над европарите за земеделие в България през първия програмен период 2007 – 2013 г., но и проблемите в прилагането му през втория програмен период сега.

В доклада на ОЛАФ става дума за нередности, установени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Български фирми са източвали евросредства, нароявайки свързани фирми, и така са прескачали тавана от 5 млн. евро, до които може да стигнат субсидиите за целия програмен период от 7 години. Измамата е повече от очевадна – уличените фирми са регистрирани на един адрес със създалия ги оператор, имат общи кредитори, гаранти и доставчици. Освен загубата от 10 млн. евро за бюджета на ЕС ОЛАФ подчертава, че измамата ощетява и местното земеделие, тъй като ограничава конкуренцията и инициативността в сектора. В доклада липсва конкретика кои са замесените дружества и какви мерки ще се предприемат срещу тях.

"От информацията, която имаме, казусът се отнася за старата Програма за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.), като потенциалната нередност е извършена по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства”. Не става въпрос за раздробяване на съществуващо стопанство с цел пускане на повече заявки за субсидии по инвестиционни проекти, а за създаване на нови юридически лица, които имат свързаност със стари юридически лица, вече достигнали тавана за подпомагане по програмата”, коментира пред "Икономист” изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие” Васил Грудев. Създадени са 7 дружества, с които е кандидатствано по тази мярка, която е и най-атрактивната по програмата. Чрез нея се субсидират инвестиции за създаване на нови ферми, плодни градини, модернизиране на съществуващи ферми, закупуване на земеделска техника и т.н. Чрез роенето на фирми въпросният бенефициент е усвоил 15 млн. евро от ЕС – 5 млн. евро със собствената си компания и 10 млн. евро през 7-те новосъздадени дружества.

Проверката на "Икономист” установи още, че въпросната измама е установена още през 2015 г. от Европейската сметна палата, която я е предала на ОЛАФ.

Защо фонд "Земеделие" е сляп?
Въпросът защо Европейската сметна палата е видяла източването на европейски средства, а фонд "Земеделие” – не, има отговор, който показва поредна дупка в контрола по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. "По време на прилагането на старата програма не са били въведени никакви индикатори, чрез които да се засича изкуствено раздробяване на стопанства и изкуствено създаване на фирми с цел заобикаляне на т.нар. "тавани”. Тези индикатори бяха въведени за първи път през 2016 година”, посочиха пред "Икономист” от фонд "Земеделие".

Това е поредният компрометиращ факт за българските власти пред Европейската комисия по отношение на контрола на европейското финансиране. Това лято стана ясно, че методиката за налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 (глоби за проекти, които не се изпълняват по правилата, бел.ред.) е незаконна заради начина, по който е създадена. След решението на Върховния административен съд фермерите с наложени санкции могат да заведат дела срещу фонд "Земеделие” да им върне парите, а тези, които още не са ги платили, могат да обжалват санкциите. Наложи се със задна дата Министерството на земеделието да промени Закона за подпомагане на земеделските производители и да изглади процедурата за настоящата Програма за развитие на селските райони. Същият проблем бе регистриран и при Програмата за рибарство и морско дело и отново със задна дата бе променян Законът за рибарство и аквакултури.

От 2016 г. насам се прилага система на контрол с жълти и червени флагове – индикатори, уличаващи свързаност между фирми, кандидатстващи за европари. Чрез проверки в Търговския регистър се следи дали са регистрирани на един адрес или на съседни (с цел по-лесна логистика), дали имат общи консултанти, дали счетоводството им се води от една и съща фирма, съвпадат ли техните управители.

Друг критерий е близостта на парцелите, на които развиват земеделие тези дружества. "При потенциалните измамници много често земята е апортирана от т.нар. дружество майка, което в крайна сметка стои зад тези проекти. Вижда се, че парцелите преди това са били част от капитала на едно голямо дружество и после са апортирани в новите дружества”, обясни пред "Икономист” експерт, изследващ подобни свързаности.

Правилото е, че когато "светнат” минимум 5 такива индикатора, се започва пълна проверка на проекта. На мястото на инвестицията пристигат експерти от Техническия инспекторат на фонд "Земеделие”, проверка правят и колегите им от дирекция "Противодействие на измамите” чрез интервюта и беседи с кандидатите.

Пропуск на системата към момента е, че проверки за роднински връзки, които не са видими в Търговския регистър, се правят основно по сигнали.

Източници на "Икономист” твърдят, че по тези критерии Държавен фонд "Земеделие” е засякъл и обвързаността между земеделските проекти на алкохолния бос Миню Стайков преди прокуратурата (виж карето).

Проблеми в съда
"За съжаление, съдебната практика след събрани от нас индикатори за свързаност невинаги е в полза на фонд "Земеделие”. Съдът казва, а и то е напълно възможна хипотеза, че фонд "Земеделие” не е компетентният орган, който може да решава кога и как даден стопански субект може да реши да развие своята дейност, като се раздели с други субекти или като продаде бизнеса си на други субекти”, коментира пред "Икономист” Васил Грудев. И дава няколко примера от съдебни решения до момента – допуска се възможността някой фермер да реши да се откаже от бизнеса си, но вместо да го продаде целия на друг фермер, да го продава на части на няколко фермери. Или двама братя да наследят бащината ферма и да искат занапред да се развиват самостоятелно.

Заради подобни казуси в мандата на бившия министър Румен Порожанов земеделското министерство след бурна дискусия се отказа да напише наредба за изкуствено раздробяване на ферми. Основният мотив беше, че всеки казус е индивидуален и за него не могат да се прилагат общи правила, които машинално да режат субсидии.

Оказва се обаче, че и загубени в съда казуси могат да се отчетат като потенциални измами от Европейската сметна палата и от ОЛАФ. "Напълно е възможно, защото наличието на мониторинг над България в сферата на правосъдието не задължава Европейската комисия да се съобразява с решенията на българския съд”, посочи Васил Грудев.

Затова и в момента от фонд "Земеделие"
изискват възможно най-широк кръг доказателства за свързаност. Едно от нововъведенията е при проектите за преработка на земеделска суровина. Експертите са забелязали, че често потенциалните измамници се опитват да разделят проекта на две, така че първият обхваща първата част на преработката, а вторият следващата част. За фонд "Земеделие" това е много силен индикатор, че се опитват да се заобикалят условията, защото нито един от двата проекта не може самостоятелно да доведе до изработка на крайния продукт, обяснява Грудев.

Надеждите на българските власти са свързани с бъдещата дейност на Европейската прокуратура, която се очаква да започне работа догодина. "Работата на Европейската прокуратура ще донесе повече ред. Тя ще има разследващи функции и ще може да повдига обвинения, свързани с еврофондовете. Ще се занимава само с разходване на средства от европейските фондове, при които потенциалната измама надхвърля 150 000 евро”, обяснява Грудев. За сравнение в момента ОЛАФ няма правомощия да разследва на територията на страните членки. Тя прави констатации и ги препраща на страните. ОЛАФ няма и функцията да налага пряка финансова корекция и санкция, а пише до Главна дирекция "Земеделие”, която прави констатациите и предлага корекциите, което усложнява процедурата и силно я разтегля във времето. Затова по повод последния изнесен случай за измамата за 10 млн. евро на България най-вероятно няма да се наложи никаква корекция, защото става дума за старата Програма за развитие на селските райони, която официално е приключена, обясниха от дирекция "Развитие на селските райони” в земеделското министерство. Но дали новите мерки и дейността на Европейската прокуратура ще сложат край на точенето на европейски средства, тепърва предстои да се види.

Аналогии
Схемата, посочена в доклада на ОЛАФ, много наподобява на измамата с източване на евросредства от европейските фондове, разкрита в разследването срещу предприемача Миню Стайков, въпреки че става дума за друг казус, научи "Икономист" от свои източници от дирекция "Развитие на селските райони” в Министерството на земеделието.

Миню Стайков е разследван за неправомерно получаване на 8 млн. лв. европейско финансиране, каза зам. главният прокурор Иван Гешев. От думите му стана ясно, че е имало опит за получаване на още 10 милиона лева, които не са стигнали до обвиняемите. По информация на "Икономист” става въпрос за над 10 проекта по Програмата за развитие на селските райони и по Националната лозаро-винарска програма. За тях постоянно действащата комисия във фонд "Земеделие”, която трябва да проверява подобни инвестиции за свързани лица, не е намерила свързаност между кандидатстващите, каквато впоследствие е установена от прокуратурата.

Заради казуса "Стайков” през юли т.г. жандармерия нахлу във фонд "Земеделие” и бяха арестувани 6 негови служители, участвали в комисията. Бяха повдигнати обвинения на петима. Четирима от тях бяха уволнени дисциплинарно от бившия шеф на ведомството Живко Живков. Петият, който дотогава бе и зам. изпълнителен директор на фонда, Калоян Костадинов, бе понижен до шеф на отдел в дирекция "Договориране на проекти” по ПРСР от новото ръководство на фонда. Обяснението на новия шеф Васил Грудев бе, че прокуратурата не е поискала отстраняването от работа на Костадинов, който според медийни публикации е свързан с ДПС.

Преди акцията на прокуратурата във фонда прекият отговорник за Програмата за развитие на селските райони в ръководството на фонд "Земеделие", Атидже Алиева Вели, бе изпратена от ДПС за евродепутат.

Стара слава
Новият случай на ОЛАФ надвишава като потенциална финансова щета за бюджета на ЕС скандалния случай от 2007 г. Тогава съвместна акция на българската, германската и швейцарската прокуратура по сигнал на ОЛАФ разби схема, чрез която български фирми са източили 7,5 млн. евро по програма САПАРД, по която България получаваше европейски субсидии за земеделието, преди да се присъедини към ЕС. Оказа се, че чрез фалшиви документи у нас са внесени стари селскостопански машини, които са представяни за нови и са субсидирани. Заведени бяха дела срещу близките до БСП бизнесмени Людмил Стойков, Марио Николов и още петима души. В Германия имаше и осъдени за схемата, но в България виновни не бяха намерени.

Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.