Ако сте следили случая с изтичането на данни на над 5 млн. български граждани от НАП и купищата изнесена покрай това следствена информация, сигурно сте забелязали, че обвинените от прокуратурата лица използват за размяна на съобщения помежду си приложението Telegram. Тази мобилна апликация е една от най-известните за размяна на „секретни“ съобщения, но освен нея има и много други, с които може да запазите анонимността си – Signal, Instagram, Skype, Slack, WhatsApp... Разбира се, и за анонимността има граници, но за това ще стане дума по-нататък.
Най-известните и безопасни приложения за размяна на информация през мобилни устройства криптират разменяната през тях информация между двата крайни участника в комуникацията, като всеки потребител получава два ключа (кода) – публичен и частен. Изпратените до вас съобщения са кодирани с вашия публичен ключ, но за да ги прочетете, трябва частният ключ. Така всеки друг, който няма частния ви код, независимо дали е от компанията, представяща приложението, или от правителството, няма как да прочете текста, ако „прослушва трафика“.
Но компаниите държат на сървърите т. нар. метаданни, които показват кога и с кого сте се свързвали, освен това по подразбиране съхраняват в облака и вашата кореспонденция. Така органите на реда, хакерите или маркетинговите екипи могат да разберат много неща покрай комуникацията ви. А ако знаят и паролата за достъп, тогава ще прочетат и нейното съдържание.
Някои приложения предлагат и допълнителни функции, като например това съобщенията да се изтриват след определено време или да изпращате съобщения анонимно. И все пак имайте предвид – правозащитната фондация Electronic Frontier Foundation, чиято кауза е защитата на личните данни, не препоръчва нито едно приложение, ако искате да запазите пълна анонимност. Един пример – самото използване на Signal, известно като приложението, което съхранява минимум данни за своите потребители, може да насочи „службите“ към хората, които го имат на своите устройства.
Също така имайте предвид, че за да използвате някое от тези приложения, насрещната страна също трябва да го е инсталирала. Създадената от Apple апликация iMessages криптира данните между двете крайни точки на комуникация и осигурява високо ниво на защита на личните данни, но за да се използва, е необходимо и двете комуникиращи страни да имат iPhone.
Ето кои са най-често използваните и сигурни „месинджъри“:
TelegramСъздадената през 2013 г. апликация има над 200 млн. активни потребители, като дава високо ниво на сигурност. Тя има възможност за саморазрушаващи се съобщения, както и да върнете обратно изпратено съобщение или да изтриете вече приключил чат (като това могат да направят и двете участващи страни в него). Но за да използвате криптиране между двете крайни точки на разговора, трябва да използвате опцията „таен чат“. Стандартната комуникация се криптира между устройството и сървър на Telegram, както и между сървъра и получателя на съобщението. Самият метод на криптиране обаче е поставян под съмнение от експерти по киберсигурност, защото е собствена разработка на Telegram и не е с отворен код.
Signal
Стандартно използващо директно криптиране между двете страни, това е смятано за най-сигурното приложение за тайна комуникация. Кодирани са както чатовете, така и метаданните за това с кого говорите. Съобщенията могат да се саморазрушават и да се изпращат анонимно. Неслучайно Едуард Сноудън препоръчва неговото използване.
Приложението с отворен код е разработвано от неправителствената организация Signal Foundation, а в борда на директорите ѝ е един от създателите на WhatsApp.
Facebook Messenger
Със своите над 1,3 млрд. потребители това е най-използваното по цял свят приложение за съобщения. Стандартно не е кодирано, опцията за криптиране се включва допълнително, макар да е само за приложенията за Android и iOS, не и за вградената в браузърите версия. Чатовете могат да бъдат изтривани. Но основният проблем е, че зад него стои Facebook – компания, чийто бизнес модел е да продава данни на рекламните компании, включително и за вашето поведение, докато изпращате съобщения.
Текстът е публикуван в брой 35/2019 г. на списание "Икономист" от 6 септември, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
.jpg)
