Големите в малките общини – майка и баща

Ако има региони в страната, където не областните центрове да изсмукват човешкия капитал, а да се случва обратното, то това става в общините, на чиято територия има големи фирми. За незапознатите е странно, че малки градове като Челопеч, Златица, Панагюрище, Чавдар и подобни се нареждат сред населените места с много високи средни доходи, но това има обяснение – на тяхна земя работят големи добивни компании. По време на конференцията "Бизнесът и регионите", организирана през юни от "Икономист", стана ясно, че големият бизнес кара младите хора да избират да живеят на подобни места и води до повишаване на заплатите в такива общини. Тогава шефът на "КЦМ 2000 груп" Румен Цонев обяви, че възнагражденията на хората, които работят в дружествата от групата в Мадан и Лъки, са с 80% по-високи от средните. От "Дънди" пък посочиха, че заради новия рудник в Крумовград се наблюдава завръщане на хора от чужбина. От "Асарел" изчисляват, че осигуряват над 50% от паричните приходи на населението на Панагюрище, над 70% от местните данъци и такси, а 30% от всички приходи в бюджета на общината се дължат на мината.

Големите индустрии генерират най-голям ръст в регионите, потвърди и Боян Рашев, управляващ съдружник в консултантската компания "Денкщат България", който допълни, че покрай големите предприятия в Средногорието има стотици малки фирми, които са създадени, работят, инвестират, растат, излизат на чужди пазари благодарение на връзките си с големите. Но извън осигуряването на заетост връзките на общините с добивните предприятия са толкова тесни, че те не могат едни без други. Освен благосъстояние на населението компаниите осигуряват социален живот, реновират сгради и инфраструктура, осигуряват спешни ремонти, а на места, както е в Панагюрище, и здравеопазване. Как гледат местните власти на това партньорство? Събрахме мнения на няколко кметове на общини, на чиято територия работят предприятия от добивната индустрия.

Алекси Кесяков, кмет на община Челопеч: Без индустрията щяхме да сме заличени
Рудодобивът в Средногорието се развива от дълбока древност. Още през времето на социализма Челопеч се славеше с т.нар. миньорски заплати, които бяха от 3 до 4 пъти по-високи от средната за страната заплата по това време. Сега ситуацията е по-различна, но приликата е в това, че все още хората в Челопеч продължават да не знаят какво е истинска криза. От момента, в който бе прието да се отчислява процент от концесионното възнаграждение към общините, на чиято територия е съответната концесия, община Челопеч получи възможности, които й позволиха да подобри значително своята работа. Истината обаче е, че още преди тези промени общината успя да създаде изключително добри и ползотворни връзки, контакти и диалог с канадската фирма "Дънди Прешъс Металс".

Благодарение на доброто сътрудничество и разбира се, на наистина социалното отношение на фирмата общината получи възможност да изчисти задълженията си и да финансира важни и качествени европроекти. Но и отпреди това, благодарение на компанията, общината започна изключително амбициозната си програма за реализация на инфраструктурните си проекти и да има една от най-добрите социални програми в страната. Още в началото на първия ми мандат през 2004 г. договорихме с "Дънди" стратегия за сътрудничество, изразяваща се в простичката фраза "Разходваме средства само в насоки, гарантиращи ни привличане на още повече средства".

По този начин в началото преди вече много години премахнахме едни от най-големите проблеми за всяка община, а именно водоснабдяването, уличното осветление, осъвременяването на сградите и оборудването на образователните институции и много други. Не мога да не спомена финансовата подкрепа за изграждане на охранително видеонаблюдение, разположено върху цялото населено място, след което битовата престъпност почти изчезна. От казаното дотук всеки може да си направи извода, че там, където има минна промишленост, и още повече там, където администрацията и частният бизнес намерят общ език, условията за живот, работа и успехи са най-добрите. Не мога да не подчертая, че рудодобивът има и екологични предизвикателства, но "Дънди" инвестира сериозни средства в проекти, премахващи негативните последици от минната дейност, и резултатите са повече от отлични. Категорично мога да заявя, че без минната индустрия, определила облика на нашия район, отдавна Челопеч щеше да има незавидната съдба на много села и градове от дълбоката провинция на България, а именно обезлюдяване и заличаване. Безработицата в Челопеч е под 2% и съгласно официалната статистика средната работна заплата в Челопеч е най-висока за страната. Като следствие на това се наблюдава и сериозно увеличение на цените на недвижимите имоти в Челопеч за последните 3 години. Ръст, който в проценти и по стабилност надминава софийските.

За жалост, трябва да призная, че присъствието на толкова мощна индустрия, каквато съществува в район Средногорие, неминуемо води до закърняване на частната инициатива в областите, които не са пряко свързани с тази промишленост. Сега усилията ни заедно с компаниите в бранша са насочени в посока изграждане на условия за зараждането на алтернативен бизнес, различен от рудодобива, защото всички тези прекрасни придобивки и добър стандарт няма да са вечни, тъй като една от малкото лоши черти на минната индустрия е, че тя разчита на количеството залежи на природни ресурси, а това е изчерпаем ресурс. Но мога да заявя категорично, че "Дънди" и в тази насока помага сериозно.

Магдалена Иванова, кмет на община Златица: Доходите са високи, а безработицата сред най-ниските в страната
Наличието на минералносуровинна индустрия в района ни обуславя един по-добър и по-спокоен живот за нашите съграждани. Голяма част от общините в Средногорието получават средства към годишните си бюджети, с които реализират мащабни проекти. С тях допълваме бюджетните кредити за текущи ремонти както в град Златица, така и в трите прилежащи села – Църквище, Карлиево и Петрич. Доходите на хората в района са високи, нивата на безработица са може би най-ниските в цялата страна, а таксите за гражданите също са със запазени нива от доста години назад, и това е възможно отново благодарение на развиващата се и постоянно влагаща инвестиции в производствата си минна индустрия.
С дружествата от сектора основно реализираме проекти в областта на образованието, спорта и екологията.

С дарения от минните компании редовно се закупуват екипи на спортните клубове по футбол, борба, лека атлетика и тенис на маса, оборудват се спортните зали и се осигурява възможност за участие на спортистите в различни турнири и квалификации. Благодарение на тази помощ отборите ни са водещи в своите направления.С "Елаците-Мед" за поредна година се реализираха образователни проекти, свързани с опознаване на историческите и културните традиции, здравословния начин на живот, както и развитие на различни таланти и компетентности на учениците. Не мога да не спомена и включването на дружеството в дуалното обучение в Професионалната гимназия в Златица, като чрез заявените и спонсорирани специалности ще се обучават ученици по защитени професии, ще бъдат техни стипендианти и бъдещи служители.

Обучението се осъществява в партньорство на големите миннодобивни и преработващи предприятия – " АУРУБИС България", "Елаците-Мед" АД, "Геотехмин" и фирми към групата, "Дънди Прешъс Металс Челопеч" и община Златица.Не по-маловажни са и проектите, които реализираме съвместно с "Елаците" в областта на екологията – почиствания на терени за обществено ползване, нерегламентирани сметища, запръстявания на депа, както и възстановяване на щети след възникнали бедствия и аварии.

Никола Белишки, кмет на Панагюрище: Дължим добрия си стандарт на големите предприятия
Общината дължи добрия си стандарт на факта, че има големи предприятия като "Асарел-Медет", както и че е център на оптичната промишленост у нас. 1800 специалисти са заети в това производство. Това се нарича устойчивост. Всяко едно предприятие търси помощ от по-малките фирми. Като пример за добро сътрудничество на бизнеса и общината мога да дам завършването на водопровода в Панагюрище. "Асарел-Медет" ни помогна и това е пример защо бизнесът и местната власт трябва да са заедно. Бюджетът на Панагюрище е 15 – 16 млн. лв.

От концесионни такси се получават малко над 1 млн., което дава по-големи възможности за осигуряване на съфинансиране, което води и до това, че общината е привлякла 80 млн. лв. по европрограми. Общината има и доста договори за дарителство и спонсорство на културни проекти.

Васил Узунов, кмет на община Брезник:Ползите се усещат още преди да е започнал добивът
Минната индустрия е сектор, чието развитие предизвиква напредък и при много други бизнес сектори в един регион. Добивното предприятие на "Асарел-Медет” в община Брезник все още е в процес на подготовка за разгръщането на основната си дейност. Въпреки това вече сме свидетели на много делови партньорства на мината с местни производители, доставчици и предприемачи. Повече хора получават сигурност за работата си и имаме възможност да реализираме съвместни инициативи, които обогатяват социалния живот в общината.

Всяка година пазарът на труда се разширява с нови предложения за постоянна и временна заетост по дейности, свързани с мината. За радост поддържаме ниво на безработицата под средното за страната. Много хора търсят работа, очакват старта на минното производство и редовно проверяват обявените свободни места. Когато добивът стартира – според прогнозите, – само от концесионни такси в бюджета ще постъпват над 1 милион лева годишно. Отделно са данъците и таксите. Това много ще улесни дейността на администрацията и ще можем да подобряваме още по-съществено средата и условията за жителите на община Брезник. Ние и към момента срещаме подкрепа за различни проекти. Радваме се на отзивчив партньор в лицето на минното дружество. Помагат ни с експертизата си в различни области.

Разчитали сме на техните специалисти, когато търсим технически решения или когато капацитетът на една малка община не е достатъчен. Например преди няколко години получихме дарение във вид на проектна документация, с която кандидатствахме и получихме еврофинансиране за разрешаването на дългогодишен проблем с водоснабдяването на части от Брезник и околните села. Изтъквам този пример, защото много често очакваме от големите фирми да помагат просто като даряват парични суми. При нас мината дарява средства, разбира се, но и предоставя подкрепа. Това лято съвместно направихме поредица от малки ремонти в селата, направиха се подобрения в училищата и спортните съоръжения в общината. В предните години инвестирахме в създаването на нормални условия за работата на читалището и музея на Брезник. Това са множество дребни стъпки, които са много значими за малките населени места, но биха затруднили нашия бюджет без финансовата подкрепа на инвеститора.

Съвсем наскоро беше направена екологична класна стая, която представлява подкрепа както за образованието, така и за възпитаването на отговорно отношение към околната среда.Инфраструктурата е важна, въобще не я подценяваме, но това не е достатъчно. Ние тук оценяваме най-високо инвестициите в хората – възможността за сигурни и прилични доходи, възможността за квалификация, обучение, личностно и професионално развитие. Именно това има най-голямо значение за спокойствието и самочувствието на самите хора, както и за цялостното качество на живот в общината. Очакваме положителното въздействието на добивната индустрия тепърва да се проявява, тъй като проектът в Брезник е на много ранен етап. Ние не можем и не искаме да се сравняваме с големия град, защото по-малките населени места също имат свои предимства и очарование.

Целта ни е тези, които са избрали да останат, а все по-често и тези, които са избрали да се върнат в Брезник, да не усещат липса на удобства от съвременния живот. Това включва сигурна и добре платена работа, социален живот, надеждна инфраструктура и добри комуникации. Подобряването на тези аспекти е непрекъснат процес и колкото и да е трудно понякога, не спираме да работим по въпроса. Вярвам, че освен хората трябва да задържаме и бизнеса. В това отношение голям и дългосрочен партньор, какъвто е минната индустрия, може съществено да допринесе в разрешаването на тези наши нелеки задачи.

Цветанка Йотина, кмет на община Мирково: Подкрепата, която получаваме, не е само финансова
Минният сектор играе решаваща роля за България, и в частност за общините, на чиято територия са разположени предприятията. Дружеството "Елаците-Мед", което е на територията на Мирково, дава отражение на цялостния облик на общината, тъй като осигурява заетост на значителна част от населението, което само по себе си е определящ фактор за икономическия растеж не само на общината, а и на района.

Ниските нива на безработица, възможностите за кариерно развитие, които предлага дружеството, и добрите доходи са ключът за повишаване стандарта на живот на местното население, задържане на младите хора и намаляване на демографския проблем, което носи спокойствие, стабилност и увереност за бъдещото устойчиво развитие и просперитет на цялата община.

Подкрепата, която получаваме от "Елаците-Мед" АД, е не само финансова под формата на дарения, а имаме и добри примери на съвместна работа като реализиране на проект за саниране на ДГ "Дора Габе", с. Мирково, финансиран и изпълнен изцяло от "Елаците-Мед" АД, ремонт на физкултурен салон в ОУ "Г. Бенковски", изкърпване на пътна мрежа и др. Дългосрочната визия за развитието на общината е неимоверно свързана с дружеството "Елаците".

Пенчо Геров, кмет на община Чавдар:Влиянието на добивната индустрия върху местните общности е голямо
От икономическа гледна точка наличието на минната индустрия променя общината и региона в три направления. Първо, осигурява трайна заетост за голяма част от населението на Средногорския регион. Второ, финансово подпомага общините за реализацията на значими за тях проекти. Третото е възможността за бизнес на малки фирми от района, главно в сферите на строителството и услугите, които са контрагенти на големите предприятия от сектора.

Предприятията от минната промишленост са единственият голям източник на инвестиции, като голяма част от жителите на Чавдар работят в две фирми от бранша - "Елаците-Мед" и "Дънди Прешъс Металс Челопеч". И двете дружества постоянно финансират различни проекти на общината. Например с помощта на "Елаците" беше санирана здравната служба в Чавдар, което намали разходите за отопление, а допълнително бе доставен модерен ехограф за ранна диагностика на вътрешни болести. Компанията ремонтира пенсионерския клуб и сградата на ловната дружинка в селото.

От своя страна "Дънди" помогна за изграждане на първия интерактивен фолклорен център в България, който съхранява местното културно наследство. Златодобивната компания ремонтира параклиса "Св. Георги" и изгради асфалтов път до местността Св. Петка, което подобри транспортната свързаност с един от основните туристически обекти в общината. Допълнително по своя социална програма "Дънди Прешъс Металс Челопеч" поддържа и 5 постоянни работни места в общината, насочени към поддръжката и озеленяването на обществените площи.Влиянието на добивната индустрия за развитието на местните общности е голямо. Освен финансирането на подобни проекти, предприятията редовно подпомагат и дейността на образователните и културните институции – училища, детски градини, читалища, пенсионерски клубове, ловни дружинки и др.

Чрез наемането на малки фирми от района за някои дейности се подпомага и малкият бизнес, но смятам, че тук има още много нереализиран потенциал. Като цяло негативните демографски тенденции, характерни за страната, се наблюдават и в общината, но през последните години се вижда донякъде и обратна миграция – на хора от чужбина и градовете към Чавдар, което се вижда и от пазара на недвижими имоти в общината. Макар и още слаба, тази тенденция е обнадеждваща и дава насоки за бъдещо развитие.

Димитър Димитров, кмет на община Етрополе:Благодарение на "Елаците" в общината има видеонаблюдение
За дългогодишната си работа дружество "Елаците-Мед" доказа, че е едно от водещите предприятия в минния сектор в България и има голям принос както за страната, така и за община Етрополе, на чиято територия се намира. Освен че немалка част от населението на града работи в компанията, наскоро ръководството на рудника помогна за реализацията на един дългоочакван и необходим за Етрополе проект – монтиране на система за 24-часово видеонаблюдение, която бе разположена на ключови места в града. Засега системата разполага с 32 камери, които обхващат 70% от територията на общината.

Благодарение на новата система за видеонаблюдение значително се облекчи работата на полицията и превантивната дейност. Повиши се и контролът за движение по пътищата. Системата е под непрекъснат мониторинг и е ключова за сигурността на жителите в Етрополе.

Планираме скоро да разширим обхвата на видеонаблюдението, като ще бъдат монтирани още камери в града и селата на общината, а заедно с ръководството на "Елаците-Мед" ще продължим ползотворното си сътрудничество, за да осъществим още общественозначими проекти.

Материалът е част от специализираното приложение към бр. 32 на списание "Икономист" - "Добивна индустрия". Броят можете да закупите в разпространителската мрежа от петък, 16 август. Вижте какво още може да прочетете в броя.