Позиция: Даниела Дариткова, шеф на ПГ на ГЕРБ, мотивира отмяната на машинното гласуване за местни и парламентарни избори с цената и ненадеждността на процеса
Мъката с машинното гласуване е към своя край. На местни и парламентарни избори няма да се гласува с машини, такава възможност обаче има за президентски и европейски, ако управляващите междувременно не я заличат напълно. Ако го направят, може да ги поздравим. Не за решението да се откажат от машинния вот, а за честността да сложат точката на тегавите си упражнения по реформи в изборните системи, към които ги подтикнаха десните партии от бившия Реформаторски блок. Под натиска на малките си коалиционни партньори през 2014 г. ГЕРБ приеха с нежелание поетапното въвеждане на машинното и електронното гласуване, което би гарантирало по-честен изборен процес, и от тогава до сега правят всичко възможно да покажат колко лошо е това решение, колко скъпо и ненадеждно е то.
В стремежа да убедят избирателите, че е най-добре да се гласува само с хартия, властта прибягваше към различни трикове – или не предвиждаха пари в бюджета за закупуването на машини, или ЦИК организираше търговете за наемане на машини в последния момент и после пишеше подробни доклади колко е трудна и скъпа тази работа. С две думи, постараха се да изиграят спектакъла: ние искаме да сме демократични, но машинният вот е ненадежден и затова се отказваме от него. А можеха например да доставят ново поколение машини - оптични скенери, каквито се използват в САЩ, и да покажат, че мислят напредничаво.
Вместо това демонстрираха явна незаинтересованост, която стигна дотам, че ЦИК отчете погром от машинното гласуване на евровота. За един глас, пуснат машинно, бюджетът е дал 59 лева. 40% от протоколите на машинния вот не са отчетени коректно, както и не са отчитани преференциите. Освен това интересът към машинното гласуване е бил нисък. Изчисленията са, че ако тази система бъде запазена за местния вот, освен че ще е много скъпо за бюджета, през една машина на ден могат да минат едва 157 души, ако гласуват непрекъснато, което ще забави процеса и ще обърка изборите.
Целта на всички тези усилия да се докаже колко е лошо машинното гласуване е прозрачна – да дойдем на тяхното, че най-добре е да се гласува хартиено, защото се брои ръчно. А при хартиените бюлетини възможностите за манипулации са безкрайни и подробно описани както в партийни наръчници за вътрешна употреба, така и в докладите на "Трансперънси интернешънъл". Процесът на пускане на хартиената бюлетина е отвратителен за повечето нормални хора, защото обикновено е предшестван от покупка на гласове, раздаване на кебапчета и предизборни чалга концерти за вдигане на тонуса. Бизнесът обикновено плаща масрафа, защото, по думите на малкия коалиционен партньор Валери Симеонов, е зависим от политиците, които го управляват, и това е ясно на всички.
Елементарно е да се пресметне, че ако избирателите имаха алтернативни варианти за гласуване, управлението у нас щеше да изглежда различно. Ако вместо вместо да ходят на гъби или да си стоят вкъщи, хората масово отиваха до урните, партиите щяха да са по-внимателни в действията си, защото ще знаят, че не могат да разчитат само на твърдите си ядра и на твърдата си клиентела. Зависимостите на бизнеса от политиците нямаше да са толкова видими, а гражданският контрол над властта щеше да е по-силен. Такъв контрол обаче не устройва статуквото, което се крепи и на хартиената бюлетина. И е честно, че си го признава.
Текстът е публикуван в брой 28/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
