ПЪТЯТ НА ДОСТАВКИТЕ: Договореният с азербайджанската СОКАР 1 млрд. куб. м природен газ трябва да постъпи чрез Трансадриатическия газопровод, а останалите количества ще дойдат с танкери през бъдещия терминал в Александруполис, от Трансанадолския газопровод и други доставчици
Когато на 22 май премиерите на България и Гърция – Бойко Борисов и Алексис Ципрас, направиха първа копка на газовата връзка между Комотини и Стара Загора, българският министър-председател обяви, че започва реалната диверсификация на доставките на газ. Това, разбира се, е добра новина за българската енергийна сигурност, но изглежда, че срокът за въвеждане в експлоатация на връзката през 2020 г. ще срещне известни трудности, а реалното строителство се очаква да започне през септември.
Проектът ICGB, който е с дължина 182 км (140 км от които на българска територия), датира от 2011 г. и се предвижда първоначалният му капацитет да бъде 3 млрд. куб.м годишно с възможност за разширяването му до 5 – 5,5 млрд. куб. м. Прогнозите за изграждане на газопровода през 2018 г. и пускането му в експлоатация през 2019 г. не се сбъднаха, като ревизираният краен срок, в който газопроводът да заработи, е догодина. Това е важно, защото тогава ще пристигнат и първите доставки на договорения от азербайджанската компания СОКАР 1 млрд. куб. м природен газ годишно. Останалите 2 млрд. куб. м до запълване на първоначалния капацитет ще трябва да пристигнат у нас от планирания плаващ терминал край гръцкия град Александруполис, чиято реализация предстои, от Трансанадолския газопровод, както и от други доставчици.
Какво е направено и какво предстоиПреди първата копка на ГКПП „Маказа“ смесеното инвестиционно дружество Ай Си Джи Би АД вече беше избрало изпълнители по всички ключови дейности: инженер-консултант, строител, доставчик на тръбите за съоръжението. В момента се подготвя подписване на договора, на стойност малко над 144 млн. евро, със строителя – гръцката компания J&P AVAX S.A., избрана през май 2019 г.
Финансирането е осигурено
Проектът ICGB (Междусистемна газова връзка Гърция – България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество Ай Си Джи Би АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация DEPA S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison SpA (50%). В съответствие с устава си Ай Си Джи Би АД ще бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния капацитет и получаване приходите от преноса на газ. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро. До момента финансирането на IGB е осигурено с 39 млн. евро безвъзмездна помощ по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, както и с още 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване, като допустимият срок за усвояване на сумите е удължен до 31 декември 2021 г. С подкрепата на българското правителство e отпусната държавна гаранция до 215 млн. лв. при договарянето на заемно финансиране с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) при благоприятни за компанията лихви, припомнят от Ай Си Джи Би. Споразумението се сключва между БЕХ и ЕИБ, като средствата ще бъдат предоставени на проектната компания чрез подписване на допълнително заемно споразумение между БЕХ и Ай Си Джи Би при същите условия, на които е договорен заемът с ЕИБ. Успоредно с това, заедно с инженер-консултанта – Консорциум ТИБЕИ, се разработват всички необходими процедури за успешното управление на проекта. Консорциумът бе избран през март 2019 година, като в него влизат „Тректебел инженеринг“- Белгия, „Тректебел инженеринг“ - Италия, „Интер ГМБХ“, регистрирана в Австрия, българските „Ипсилон консулт“ и „България инженеринг“. Изборът на инженер-консултанта бе съпроводен от обжалване, което създаде спънки и отне почти цяла година.
Има решение на регулаторите на Гърция и България за освобождаването на проекта от правилата за достъп на трети страни, регулирана тарифа, както и от задължението за отделяне по собственост, разработени са мрежови и тарифен кодекс, които са внесени за одобрение от регулаторите на двете страни, като решението им се очаква.
Следващата крачка е подписване на споразумение за пренос на природен газ с търговците, които са резервирали капацитет.
Предстои и процедурата по сертифициране като независим преносен оператор. Очаква се Ай Си Джи Би да бъде сертифицирана като оператор на гръцка територия, което трябва да се случи с реалния старт на строителството на газопровода, посочиха още от компанията.
В скоро време ще бъде подписано и междуправителствено споразумение между Гърция и България за данъчноправния статут на проекта. ЕК вече е нотифицирала държавната помощ за подкрепа на проекта.
Поредна засечкаДоставчикът на тръбите за газопровода - Corinth Pipeworks Industry S.A., съответства изцяло на техническата спецификация, изисквана от възложителя, твърдят от Ай Си Джи Би. Стойността на договора е над 58,2 млн. евро и представлява общата твърда цена на доставката. Изборът обаче отново е обжалван от отстранен участник в търга - „Топливо 2“ ЕООД, пред антимонополната комисия и предстои тя да се произнесе.
Пред „Икономист“ от компанията изразиха надежда, че забавянето няма да е повече от няколко месеца, което ще даде възможност да се навакса с графика. Това е и причината към момента да не може да се определи кога точно ще започне реалното строителство на газопровода. „Не можем да се ангажираме с точна дата, но не планираме стартът на строителството да е по-късно от септември, за да може да компенсираме с графика на проекта“, обясниха от проектната компания.

СИМВОЛИЧНО: Първата копка на газопровода бе направена на 22 май, но реалното строителство може да започне през септември
„Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) вече допусна предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, но доколкото сме уведомени от КЗК, то е обжалвано пред Върховния административен съд (ВАС), където засега няма образувано производство. За нас е от особена важност бързото препотвърждаване от страна на ВАС на предварителното изпълнение“, уточняват още от Ай Си Джи Би.
Ще се плащат ли неустойки на азеритеПускането на газопровода е обвързано с доставките на първи газ от Азербайджан за “Булгаргаз“, за който има действащ и валиден договор. Ако изграждането на инфраструктурата се забави, то по силата на договора ще се дължат неустойки, чийто размер не е ясен, защото контрактът не е публичен. От Ай Си Джи Би обаче смятат, че до санкции няма да се стигне, тъй като „има търговски алтернативи, които могат да обезпечат краткосрочно забавяне, без това да се отрази на диверсификацията, като сигурността на доставките е гарантирана“.
„При забавяне на интерконектора с Гърция азерският газ може да влезе в България и през реверсивната връзка Сидирокастро – Кулата, чийто дневен капацитет е близо 5 млн. куб. м, което е напълно достатъчно“, посочи пред „Икономист“ енергийният експерт Васко Начев. Вероятно точно таков е и намерението на "Булгартрансгаз", допълни той. По този начин капацитетът на връзката ще е натоварен целогодишно, тъй като в момента тя е заета единствено от LNG-доставките, които не са достатъчни, уточни той.
Начев уточни, че проблемите от миналото на Сидирокастро – Кулата са решени, тъй като налягането в мрежата от гръцка страна е повишено от 42 на 47 бара. В българската газова мрежа то е 38 – 40 бара, като освен това при Кулата ние разполагаме с компресорна станция, посочи Начев.
Той смята, че тази алтернатива ще затвърди монополната позиция на „Булгаргаз“ на вътрешния пазар, което не е обяснимо предвид намеренията за разработване на газова борса.
Текстът е публикуван в брой 23 /2019 г. на списание "Икономист" от 14 юни май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя