– Г-н Вълчев, заявихте, че мораториумът за откриване на висши учебни заведения ще важи до приемането на национална карта за висшите училища. Какво ще съдържа тази карта?– Надяваме се да я изготвим и приемем по-бързо, защото мораториумът е крайно решение, целящо временно да спре разрастването на университетската мрежа. В основата на картата е заложен диференциран подход по професионални направления. Защото сега имаме направления и в държавните, и в частните училища, в които е достигнат пределът на разрастване и фрагментация. Нямаме повече нужда от нови центрове за преподаване на право или политология например. Но имаме нужда от инженерни и технически направления. Ако дойде у нас сериозен инвеститор и иска да открие висше училище в областта на информационните технологии, картата също би трябвало да предвиди такава възможност. През последните 30 години държавните висши училища откриха нови професионални направления, много от които са встрани от основния им профил, все в областта на стопанските и правните науки. Именно там избуя нерационалното търсене на висше образование заради самата диплома, а не заради реализацията. Второто разрастване беше по линия на частни вузове. Частната инициатива е желана, но и там 90% от приема е точно в тези направления. Само 10% от студентите са в приоритетни професионални направления, ако изключим изкуствата.
– Отстъпва ли МОН от възможностите на рейтинговата система да пресява висшите училища, след като даде възможност на закъсали университети да откриват професионални направления, каквито критики има към вас?– Измененията в Закона за висшето образование от 2016 г. ни дадоха възможност да правим политика с преструктуриране на приема на студенти. Той се определя по няколко критерия – оценките за програмна акредитация, за научна дейност, за реализацията на студентите. Тези три критерия са и в основата на определяне на финансирането. Четвъртият критерий са професионалните направления, които МОН определя като приоритетни и неприоритетни. С него не се отказваме от диференциацията в зависимост от качество и реализация, но правим още едно направление на диференциация – по професионални направления. Защото има професионални направления, в които няма кадри – инженери, аграрни специалисти, педагози. До 2016 г. имахме изцяло либерализиран пазар на висшето образование и се видя, че той не работи добре. Видя се, че не е задължително търсенето на пазара на образование да има връзка с търсенето на пазара на труда. С механизма на приоритетните професионални направления връзваме тези два пазара. Правим изключение за качество и реализация в осем професионални направления, към които кандидатстудентският интерес е критично нисък.
– Как се решава с този законопроект проблемът с управлението на собствеността?– Проблемът е, че в държавните вузове липсва отговорен собственик. Собственикът на частното висше училище упражнява контрол и държи постоянно отговорно ръководството му, като изисква образованието да бъде по-добре развито, свързано със съвременния свят и с голям хоризонт от време. В държавните университети отговорността е поверена изцяло в ръцете на ректор и декани, избрани от академичното ръководство. В него участват хабилитирани по-възрастни преподаватели, а хоризонтът на действие на ръководството обикновено е в рамките на мандата му. МОН не е ангажирано с управлението на вузовете. Досега им казвахме, че са автономни, а те съответно вземаха некоординирани с нас решения. С промените, които предлагаме, няма да се месим в административното, финансовото и чисто академичното им управление, но ставаме партньори в стратегическото управление. Това означава, че ще ги провокираме да правят определени политики, с които да повишат интензитета на научната си дейност, да се включат в европейски университетски мрежи, да подпомагат развитието на регионите, да инвестират в млади преподаватели, да дигитализират обучението…
Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
