Темата за партийните субсидии се превръща в христоматиен пример за надцакване по популизъм. Стане ли дума за държавните пари в партийните каси, политиците изстрелват публично предложения, които много се харесват на избирателите им, но обикновено не минават в парламента, защото не харесват на самите тях. Поредната акция на ГЕРБ – партиите да върнат надвзетите от 2016 г. насам партийни субсидии, а размерът на субсидията да падне от 11 на 1 лв., се превърна именно в такова популистко говорене.
БСП, вместо да признае, че е прибирала повече пари като останалите парламентарни партии – по 13,25 лв. на глас при 11 лв. по закон, но удобно се е правила на "ударена", поиска оставката на финансовия министър Владислав Горанов. Премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов пък зае любимата си роля на нацупено дете и на собственик на държавната хазна и реши да ги накаже – щом вие така, ха сега да ви видим как ще се оправяте с по 1 лв. на гласувал за вас, не с 13 или 11 лв. И разбира се, не е никаква изненада, че законопроектът, внесен в парламента от правителството светкавично след евровота, е поредният, който не е минал на обществено обсъждане, нито пък има оценка на въздействието, каквото е изискването към всички законопроекти според Закона за нормативните актове. Дори да бъде приет на второ четене, някоя партия може да го атакува във Върховния административен съд и той да бъде отменен. Едва ли обаче ще се намери такава – ще изглежда алчна.
Още след референдума на Слави Трифонов е някак неудобно да си против намаляването на субсидията, въпросът е с колко. След като Борисов за втори път след 2016 г. извади предложението си "по левче на глас", останалите почнаха да хвърлят боб. Шест лева, казват Патриотите, петолевка – БСП. ДПС чрез Делян Пеевски обаче надцака всички с нула лева – но на партиите да се разреши да могат да получават пари от бизнеса и гражданите като в САЩ. В сряда на първо четене с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и "Воля" субсидията стана 1 лев, като за второ четене всеки ще си предлага своето.
Популисткото надцакване обаче ще направи дебата не само в парламента, но и пред медиите невъзможен по същество. ГЕРБ държи 23 млн. лв. на влог от държавни субсидии и явно по 11 лв. наистина са му много. И казва на БСП – вие нямате спестявания, защото издържате партийна телевизия, ако и ние имахме такава, нямаше да имаме влог. БСП ще им отговори – на вас не ви трябва собствена, защото сте завладели големите телевизии, както и цялата държава, и всъщност почти нямате разходи.
Ясно е защо трябва да има държавна субсидия – за да се осигури финансова свобода на партиите от частни зависимости. Единственият въпрос е какъв да е размерът ѝ. Добра отправна точка за целта са счетоводните баланси на основните партии за миналата година. Според отчета си пред Сметната палата за 2018 г. ГЕРБ е получил 15 млн. лв. субсидия, а е отчел разходи от 9,5 млн. БСП има 12 млн. субсидия и още 1,5 млн. от членски внос и дарения, а разходите ѝ са 10,8 млн. лв. ДПС има 4,3 млн. субсидия (плюс още 400 000 лв. други приходи), а разходите му са 2,3 млн. Т.е. мегдан за намаляване на субсидията действително има, въпреки че тогава са били получавани пари от по над 13 лв. на глас. Но 2018-а не бе изборна година, а в година на избори, особено пък с два вота като 2019-а – европейски и местен, партийните разходи са чувствително по-големи. Следващата стъпка е медиите и обществото да се вгледат в разходите – дали те не са надути или безсмислени. Законопроектът на ГЕРБ "левче на глас" нямаше да бъде възможен, ако бе придружен със задължителната оценка на въздействието, която нямаше как да прескочи тези счетоводни сметки. Е как, като нямаш правова държава, ще имаш смислен дебат за финансирането от държавата?
Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
