Розите имат и бодли

Търсят се 13 млн. лв. субсидии
В момента българските розопроизводители получават единствено субсидиите за площ, които се полагат на всички земеделци в страната. Браншът вече е изпратил писмо до Министерството на земеделието, с което настоява да започне да получава в новия програмен период на ЕС подпомагане и по т.нар. “обвързана подкрепа”, т.е. за всеки продаден килограм цвят, който да удостоверяват с фактури за плащанията. В момента такива бонус субсидии получават производителите на плодове и зеленчуци. „Емблемата на България – българското розово масло, заслужава това подпомагане”, смята Христо Николов. Браншът настоява още да се субсидира пръскането с препарати на розите, а също и да се въведат „зелени плащания”, когато редиците между розите се затревяват. Отделно от това се предлага възстановяване на субсидиите за биологично производство за производителите, които отговарят на изискванията. По принцип от 3 години насам нови биопроизводители не се добавят, защото се оказа, че е изчерпан бюджетът на мярката по Програмата за развитие на селските райони. По изчисления на розовия бранш за всички тези субсидии са необходими около 13 млн. лв. на година. Субсидираното производство със сигурност ще осигури и по-ниска цена за розовия цвят.Розите са изключително красиви растения, но имат и бодли. Разбраха го доста родни предприемачи, които, привлечени от високите изкупни цени до преди няколко години, се впуснаха в уханния бизнес. Оказва се, че част от тях са стъпили на криво още в избора си на посадъчен материал и сега разбират, че избраните от тях сортове не стават за традиционното българско розово масло. Годината е тежка и за утвърдените производители, защото заради липсата на слънце в цветовете се синтезира по-малко масло. През миналата година цената за килограм от "течното злато" се срина с 20 – 30 на сто, а сега надеждите на бранша са цената просто да спре падането си.

През последните 2 години са създадени 7000 дка нови насаждения с рози, с които масивите в страната нараснаха до 45 000 дка. Ръстът е с над 18%, "но това не означава, че част от тях са с адекватния посадъчен материал, от сорта Rose damascene Mill, т.е. маслодайната "Роза дамасцена", от който се прави качественото българско розово масло, обобщи пред "Икономист" Гергана Андреева, изп. директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика". По-голямата част от навлизащите в бранша фермери или от незнание, или залъгани от обещания за растения с повече цвят, всъщност са се доверили на несертифициран посадъчен материал. Точно сега, на втората година, растенията в градините се оформят като храсти и цъфтят и става ясно, че те не стават за качествения продукт. „Технолозите ги разпознават дори с просто око. Ако преработвателят съвестно си гледа работата и контролира доставения му цвят, не би трябвало да допусне такъв да влезе в дестилационните апарати”, уточни пред "Икономист" Христо Николов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България.

Филип Лисичаров, председател на сдружение "Българско розово масло", подчертава, че новите играчи в бранша не са спекуланти, а са инвеститори със свободни средства, които искали да диверсифицират риска от други техни бизнеси. В същото време "моторът" на розовото масло в България продължава да се задъхва, защото в страната съществуват едва 43 розоварни, които трябва да преработят цвят от официално 45 000 дка, но със сигурност площите реално са над 50 000 дка, тъй като много малки фермери не се регистрират, обяснява Христо Николов. Възможност за затягане на контрола в розопроизводството е заложена в бъдещия Закон за розата, който преди изборите мина първо сито в парламента. Именно в него е заложено нови насаждения да се правят задължително само от сертифициран посадъчен материал, да има регистри и за розопроизводителите, и за розоварните. Така или иначе обаче и тази кампания ще мине без прилагането му.

Проблеми и пред утвърдените
Проблеми през тази година изпитват и утвърдените производители и преработватели. Причина е, че розите бледнеят, вместо да розовеят заради дъждовното време и по-малкото слънце. "Това означава, че в цвета им не се синтезира достатъчно розово масло", уточни пред "Икономист" преработвателят Юлиана Огнянова, която има и розови насаждения в Павел баня. Надеждите тази тенденция леко да се подобри са, ако до края на розобера има повече слънце, което би осигурило по-качествен розов цвят. Градушки също взеха своето и погубиха десетки декари в Карловско и Старозагорско, добавят от бранша. Изобилието на дъжд води и до повече болести по растенията, което изисква повече третирания, вдигайки разходите. Има и места, където не е валяло въобще, но там насажденията срещат друг проблем – добивът е с между 20 и 40% по-нисък.

И за розата важи принципът, че ограниченото предлагане води до повишение на цената, но преработвателите не са оптимисти за такъв сценарий. Причината е, че има останали нереализирани количества от предходните две кампании не само у нас, но и в съседни производители, като Турция. Което означава, че недостиг на розово масло на световния пазар няма. Цената на розовото масло от миналогодишната кампания е 7000 евро за килограм, а година по-рано бе 9000 евро. Преди това обаче варираше от 10 500 до 12 000 евро (2016 г.). Най-високата цена, която тогава удари розовият цвят, бе 5 лева за килограм. Част от розоварните, до които "Икономист" се допита, посочиха, че тепърва ще се формира цена за розовия цвят от тазгодишната реколта, но се очаква тя да е около 2,20 – 2,50 лв. за килограм. Фермерите казват, че това е под себестойността на розите, които са произвели. За тях добрата цена, която може да им позволи да отглеждат насаждения и да прибират качествен розов цвят съгласно изискванията, трябва да е в порядъка 3,20 - 3,50 лева. Като цяло за качествено отглеждане на 1 дка насаждения разходите били между 200 – 300 лв. на година, а средният добив на цвят за страната е около 300 – 350 килограма от декар. Очакванията са от тазгодишната реколта да се произведе около 1,4 тона масло.

Христо Николов, който има градина от 120 декара рози в карловското село Дъбене, казва, че проблем има и с осигуряването на берачи. Голяма част от тях били организирани от ромски тартори, които ги оставяли да работят при този, който предложи най-висока цена за деня. Проблеми продължават да създават и нормативните изисквания за регистриране на еднодневни трудови договори за временни селскостопански работници. "В нашата градина трябва да берат между 80 и 100 човека в момента. В колко часа трябва да дойдат тези хора, за да можем ние да им подготвим еднодневните договори, да ги попълним и да ги пуснем. Назначаваме ги на трудови договори. Те обаче са изключително непостоянни, работим на ръба на закона", добавя Николов.

Патент на пазара на ЕС, но без контрол
Още през есента на 2014 г. сдружение "Българско розово масло" "патентова" на пазара на ЕС като защитено географско указание едноименния продукт. Оказа се, че до преди 2 години сертификат да използват този патент у нас са защитили само 2 розоварни, а през миналогодишния розобер броят им е нараснал до 10, посочи Филип Лисичаров. Причината за слабия интерес според него е, че държавата непрекъснато дава отсрочки и не се решава да направи сертифицирането абсолютно задължително. Отделно от това липсвал всякакъв контрол. "Държавата не помага, тя не осъществява контрол. Няма спряна нито една пратка на митница. Всеки може да си пише "Българско розово масло", дори и да не се е сертифицирал”, обясни Лисичаров. Той е намерил собствен начин да "защити патента" - за втора поредна година предприемачът организира образователни пътувания на преработватели на розово масло от цял свят. Идеята е те да дойдат в България и на място да видят как се отглеждат розите, как се берат и как се превръщат в масло, и така да си отговорят на въпроса защо то е скъпо като суровина. "Тазгодишният тур е от 26 професионалисти от 12 различни държави. Сега в разгара на кампанията в България е представител на най-голямата фирма за дистрибуция на етерични масла от Австралия, фирми от Германия, от Индия, САЩ, Китай, Чехия", разказа Лисичаров. Образователните пътувания продължават 5 дни, като се посещават четири розоварни, едно наше козметично предприятие и едно предприятие, което прави крайни продукти отново с рози. Розоберът е и времето, когато все повече туристически агенции се свързват с розоварните и осигуряват туристи. Най-големият бум ще е на 2 юни, когато в Казанлък ще е Празникът на розата. Най-ниските цени за еднодневно пътуване от София стартират от 39 лева.

 

Що се отнася до българското розово масло като скъпа суровина, то няма място на българския пазар. Затова и 99,99% от течността се изнася. Най-много продукция се изкупува от водещи европейски компании от Германия и Швейцария, по-малко и от Франция. Публична тайна е, че български розоварни изнасят суровина за емблеми в козметиката като "Нина Ричи", "Коко Шанел", "Кристиан Диор" и др. С всяка година се увеличават заявките за българско розово масло от САЩ и Австралия. Това са новите пазари за суровината. Традиционно търсене има от Далечния изток и Арабския регион.

Текстът е публикуван в брой 21/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.