Принуден да плати

Екип на „Икономист“


Близо 9 месеца след трагичната автобусна катастрофа край Своге част от роднините на 20-те загинали станаха жертва и на перверзния начин за уреждане на обезщетения в такива случаи. „Бул Инс“, при която е сключена задължителната за всеки превозвач застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, отказва да уважи претенциите на трима от наследниците на загиналите въпреки изричното указание да го направи от страна на Комисията за финансов надзор (КФН). До сряда сутринта шефът на компанията твърдеше, че тя не трябва да плаща, но след разговор с ръководството на КФН и засилен медиен интерес все пак реши, че ще го стори.

На 21 май регулаторът съобщи, че е сезиран с общо 6 жалби от наследници на 7 от загиналите. По отношение на две от жалбите спрямо „Бул Инс“ са приложени принудителни административни мерки (ПАМ) да изплатят обезщетения по сключената от тях застраховка „Злополука“. Минималната сума за изплащане по тази застраховка според Кодекса за застраховането (КЗ) е 50 000 лв. за всеки пътник. Реакцията на застрахователното дружество е да плати по 10 лв. на пътник и да обжалва въпросните ПАМ. Това кара роднините на жертвите да напишат отворено писмо до премиера, което на практика даде гласност на случващото се. Пред bTV в сряда сутринта директорът на „Бул Инс“ Стоян Проданов обясни, че „тъй като нашата жалба не спира изпълнението, сме превели тази символична сума от 10 лева, която, ако спечелим делото, ще ни бъде възстановена“. КФН определя това плащане като противозаконно. Проданов обясни и защо не смята, че трябва изобщо да се изплащат обезщетения по „Злополука“ при катастрофата край Своге. Според него превозът е организиран като споделено пътуване, а не като редовен обществен превоз или случаен превоз. Проданов заяви, че пътният лист не покрива маршрута, списъците не са актуални, липсва фактура за плащане на пътуването и има съмнение, че някои от приложените от роднините документи са фалшифицирани. Шефът на „Бул Инс“ допълни, че компанията е изискала от прокуратурата и Националната следствена служба (НСС) документи, които да докажат наличието на обществен превоз.

Становището на регулаторния орган е точно обратното, защото тези действия на застрахователя нямат отношение към решението дали трябва да се платят обезщетения по „Злополука“, или не. Проверката на КФН е установила, че при завеждане на претенциите наследниците са предоставили всичко нужно – констативен протокол за пътнотранспортното произшествие (ПТП), препис-извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници; справка от Информационен център към Гаранционния фонд и удостоверение за банкова сметка. Регулаторът казва, че „относно документ, който да доказва, че пострадалите са били пътници, трябва да се посочи, че в констативния протокол за ПТП се съдържа подробен списък на пътниците в автобуса“.

КФН се позовава на КЗ, който казва, че не се допуска изискване на доказателства, за които може да се направи разумна преценка, че нямат съществено значение за установяването на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждането й. Регулаторът казва още, че поисканите от НСС документи нямат пряко отношение за установяване на основанието на претенциите, а биха имали значение единствено за възникването на правото на регрес на застрахователя. „Ето защо, освен неморално, е и незаконно да се отказва изплащането на застрахователно обезщетение“, твърдят от КФН. От комисията напомнят, че в КЗ случаите, в които се изключва покритие на „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз, са детайлно уредени и събитието, за което са заведени претенциите, не попада в хипотезата на нито едно от изброените изключения.

От последващо съобщение на комисията, публикувано в ранния следобед в сряда, става ясно, че след телевизионната изява ръководството на застрахователя е било на среща в регулатора, след която „Бул Инс“ все пак реши да изплати обезщетенията.

„Това, което ни накара да променим действията си, е огромният натиск и медиен цирк. Ще изплатим обезщетенията в законоустановения размер, но го правим на добра воля, защото още сме убедени, че не трябва да го правим. Това е шантаж, получавам заплахи във Фейсбук. Няма съдебен ред, по който да си търсим парите, които ще платим на наследниците, защото и такива медийни публикации се появиха“, обясни пред „Икономист“ директорът на компанията Стоян Проданов.


Текстът е публикуван в брой 20 /2019 г. на списание "Икономист" от 24 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя