БЪРЗАНЕ: Нищо освен изборите не може да обясни защо точно сега ямболската болница получи финансиране от правителството
Поговорката, че най-хубавото нещо за кварталните улици е постоянно да има избори, се потвърждава и в седмиците преди тазгодишния вот за Европейски парламент. Практиката, въведена при управлението на Иван Костов, беше допълвана през годините от всяка управляваща конфигурация. Арсеналът на хитростите включва още промени в последния момент на изборното законодателство, както и приемането на популистки закони и бюджети. Нито една политическа сила обаче не си е позволявала да използва държавния бюджет по време на предизборна кампания. Досега. Справка с правителствената система за правна информация показва, че само от началото на месец май кабинетът е одобрил извънредни разходи за над 42 млн. лв.
В тази сума попадат 8 млн. лв. за болницата в Ямбол, на която миналата седмица премиерът обеща общо 27 млн. лв. Най-много – 20 млн. лв. са за образователното министерство, одобрени за училищни автобуси, сред останалите получатели се нареждат още Министерството на културата, Българската телеграфна агенция, Университетът за национално и световно стопанство и др. Във вторник стана ясно, че Специализираната болница за активно лечение по детски болести "Проф. Иван Митев" ще получи 1,7 млн. лв., след среща между премиера Бойко Борисов и представители на лечебното заведение. Парите ще се използват за лечение на децата и за увеличение на заплатите на работещите в болницата. Към тях ще се добавят други 1,25 млн. лв., с които ще бъдат купени кувьози за държавни и общински болници.
Всичко това се случва при прогнозиран излишък от 2.6 млрд. лв. към 30 април и със сигурност плащанията не могат да застрашат финансовата стабилност. Те обаче са знак за новите особености на предизборните кампании.
Бюджетните излишъци, които по традиция се разпределят в края на годината, сега за първи път се харчат още през пролетта. Президентът Румен Радев определи подкрепата за ямболската болница като част от предизборната кампания на управляващите. Този укор е очакван, защото държавният глава по принцип не спестява критики към това управление. Ясно е и че правителството на ГЕРБ се притесни от загубената електорална подкрепа вследствие на Апартаментгейт. Това го кара да мисли нови и нови начини да си върне популярността.
Когато разглеждаме такива актове, първото, което трябва да имаме предвид, е, че изготвянето на едно постановление или решение на Министерския съвет изисква поне един месец за съгласуване при нормални обстоятелства. Това значи, че работата по спорните финансови инжекции би трябвало да е започнала през април, а ръководството на лечебното заведение в Ямбол, например, да е водило комуникация със здравното министерство още през март. Ако всичко това е вярно, изниква въпросът защо разходът не беше заложен още в самия бюджет за тази година.
Примерите на миналото
Разбира се, регионалните предизборни разходи не са "изобретение" на ГЕРБ. Те бяха любим похват за осигуряване на подкрепа и на БСП и ДПС, които днес са опозиция. При последното им управление през 2013 година кабинетът "Орешарски" осигури 500 млн. лв. за публична инвестиционна програма, а повечето средства бяха вложени в населени места, където двете партии имат мнозинство.
Формалното обяснение тогава бе, че парите са за традиционно изостанали региони, където усвояването на еврофондовете върви слабо, за разлика от големите градове, управлявани от ГЕРБ. В интерес на истината трябва да се отбележи, че това е единственият случай, когато публични инвестиции не са били отменяни или отлагани под угрозата на бюджетен дефицит, а са заложени с ясното съзнание, че бюджетът ще бъде "на червено".
Двете правителства преди ГЕРБ обаче са истинските пионери и в харченето на значителни бюджетни излишъци с популистки цели. През 2007 и 2008 година изпълнението на бюджетите надхвърли предварително поставената цел излишъкът да е 3% от БВП. Така в края на 2007 година управляващите по спешност похарчиха 1.4 млрд. лв. – главно за третокласна пътна инфраструктура, улици в малки населени места, ВиК системи и железопътни проекти. Когато през 2008 година стана ясно, че ще има свръхизлишък, още от юли управляващите започнаха да търсят в какво да вложат парите, защото на следващата година бяха парламентарните избори. Така "разхвърлянето" на средствата се случи с решение на правителството още през октомври, а депутатът от БСП Петър Кънев обясни инициативата с мотива "да не повторим простотията от миналата година".
Скоростното харчене даде шанс на тройната коалиция да потърси симпатията на избирателите. С пакет от 666 милиона за социални трансфери правителството опита да осигури безплатни почивки за възрастни хора по Българското Черноморие (с неясен принцип кой ще се възползва), коледни добавки към пенсиите и други жестове към уязвимите групи на населението.
Между действията на тройната коалиция и сегашното бързане на ГЕРБ обаче има една определяща разлика. Правителството на Сергей Станишев започна да харчи девет месеца преди изборите и планираше популистките си разходи така, че те да се случат точно преди парламентарните избори от 2009 година, но да нямат извънреден характер.
В контраст – кабинетът "Борисов 3", вадейки пари седмици преди вота, създава усещането за извънредност и бързане. А фактът, че заслуги си приписва лично премиерът Борисов, показва, че той не прави нещо много по-различно от вдигането на пенсиите, което тройната коалиция направи от 1 юли 2009 година и което той клеймеше.
Забравените уроци
Правителството на НДСВ също опита да си подсигури изборна победа с финансирането на спорни проекти. С мисъл за изборите през 2005 година, партията активира план за действие цели 12 месеца предварително. Като част от него ще се запомнят историческите "царски чешмички" по проектите за освежаване на градска инфраструктура и програмата "От социални помощи към заетост". Те погълнаха няколко десетки милиона, а за да не се забрави кой е осигурил средствата, върху чешмичките се поставяха паметни табелки с годината на изграждане и източника на финансиране. Нелепостта на идеята беше бързо осъзната и скоро от партията се засрамиха и наредиха премахване на политическата декорация.
НДСВ обаче показаха и най-технократското мислене при предизборните харчове. По време на управлението им бе създадена държавната компания "Публични инвестиционни проекти". Капиталът й от 260 млн. лв. беше осигурен от очертаващия се бюджетен излишък още през лятото на 2004 година. Ръководството на дружеството пък бе съставено изцяло от представители на коалицията между НДСВ и ДПС. Резултатът от всичко това бе, че в края на 2004 година излишъкът бе само 1,3% от БВП и извънредното харчене беше далеч по-малко, отколкото би било, ако тези разходи не бяха направени предварително.
По този повод Любомир Дацов, който тогава бе заместник-министър на финансите и влезе в управата на компанията, обяснява, че тя от самото си създаване е имала ясни цели и приоритети. "Преди проектите да се разгледат, бяхме създали система от критерии за оценяването им. Тя позволи да отсеем най-добрите измежду всички и тези инвестиции имаха реална полезност за икономиката", обяснява Дацов. Според него извънредните харчове в предизборни години не дават никакъв резултат, защото бенефициентите са неподготвени да организират обществени поръчки. Така поне половината пари се спестяват, а там, където все пак има усвояване, ефектът не се усеща и не се оценява.
Представител на една от петте най-големи банки в България пък призова правителството да не прави инцидентни разходи за една болница, а вместо това да създаде програма за подобряване на здравеопазването. „Когато държавата се бори да привлече голям чуждестранен инвеститор, а след него евентуално биха дошли и други, е ключово да се помисли за това как хората да бъдат задържани в България, а емигрантите да се привлекат обратно тук. В това отношение образованието и здравеопазването са ключови“, подчерта банкерът, който изрази надежда, че подкрепа ще получат тези сфери на ниво система, което би постигнало нужния положителен ефект.
Преди това да стане факт обаче, друг факт е безспорен – едни милиони се обещават и раздават съвсем напълно в съвпадение с политическия цикъл.
Текстът е публикуван в брой 19/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.